Медийно право

Темата днес е досиетата, останалите теми изглеждат странични, но Сега обръща внимание върху един нов закон, с прилагането на който могат да дойдат проблеми все в същата област на правото на информация. Новият закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти забранява изразяването на мнение за финансови инструменти или за техния емитент чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез интернет, в определени обстоятелства, очевидно с цел да не се манипулира пазара. Това е нова забрана, не е ясно доколко е анализиран принципът на пропорционалността между право на информация и защита на друг публичен интерес.

Но интересното следва:

“когато информацията се разпространява от журналист при изпълнение на неговата професия, отчитат се актовете, които регулират професията.”

Означава ли това прилагане на Етичния кодекс на българските медии? Означава ли това практиката на Великобритания, като например във Интербрю срещу Файненшъл Таймс, която засяга включително тайната на източниците на информация? Какво значи “отчитат се актовете”, доколко се отчитат? Означава ли това, че на саморегулираща норма се придава правен ефект на закон?

Понякога като че ли и на законодателя не му е било ясно докрай какви са ефектите на законите, които приема.

Не наказваме спама. Не сме ефективни, макар че от три години имаме закон. Имаме две решения – технически средства и образование, казва комисарят на Великобритания по защита на данните.

И Европейската комисия казва същото миналата седмица: страните не наказват спама, не са ефективни.

Да не говорим за България. Въвеждането на директивата завърши със ей това в Закона за електронната търговия, което  няма нужда от коментар (или точно обратното,  има нужда от коментар, но не тук) –

Непоискани търговски съобщения Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.(2) Комисията за регулиране на съобщенията води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.