Големите медии и в САЩ искат либерализиране на правилата за медийни концентрации. Тук може да се види последното заседание на регулатора на 12 октомври 2006. Ето много показателно изказване на един от членовете на регулатора – Майкъл Копс :
“Честотите са публични, те принадлежат и на тебе, и на мене, и на всекиго в тази държава, и на никоя корпорация или на конгломерат. Ние допускаме операторите да използват тези честоти срещу задължението за програми, които служат на обществения интерес.”
Комисията дава Швеция на съд заради монопола на една от фазите на цифровата телевизия – устройствата за достъп. Бой по монопола. Който държи монопола дори на една фаза, е монополист за цялата верига.
И Берлускони има медийна империя. Сигурно, ако го питат, консолидацията на телевизията в собствените му ръце е била позитивна тенденция. Но вече не. Вятърът се обръща, идва нов медиен закон и вътре ще пише друго. Какво обаче се случва в България: Continue reading
КЗК съобщава, че е разрешила придобиването на пряк контрол върху “Радиокомпания Си Джей” ООД, от страна на “Болкан Нюз Корпорейшън” ЕАД.
По-нататък в съобщението се казва: “Болкан Нюз Корпорейшън” е представена на българския пазар чрез марките “bTV”, “Тази сутрин”, “bTV Новините”, “Бизнесът”, “Сеизмограф”, и др. Дружеството планира да извърши инвестиции в придобиваната радиокомпания, като по този начин повиши качеството на излъчваните програми. Предвид различните пазари, на които оперират страните по сделката, КЗК установи, че предстоящото сливане не би могло да завиши пазарните позиции на bTV.
Комисията счита, че увеличаването на ниския пазарен дял на “Радиокомпания Си Джей”, е по-скоро положителен ефект, а използването на управленския опит на bTV ще се отрази благоприятно на конкуренцията в сектора. Консолидацията на радиопазара е трайна тенденция в последните години и е резултат от очакванията на българската аудитория за качество и разнообразие на радиопрограмите (край на съобщението).
Когато увеличаването на ниския пазарен дял на едно радио започне да бъде “по-скоро положителен ефект“, въпросът е “положителен за кого“. И какво се съдържа в това “по-скоро“.
Pешението:
| Решение № 214/2006 г. |
| “БОЛКАН НЮЗ КОРПОРЕЙШЪН” ЕАД, гр. София и “Радиокомпания Си Джей” ООД, гр. София – разрешава се концентрация |
  изтегли |
Има решение на Съда срещу Гърция от април 2005 заради това, че не е въвела Директива 2002/77/ЕС за конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и услуги.
Гърция в отговор е поела ангажимент в новия си медиен закон да въведе директивата. Година и половина по-късно няма нотификация за въвеждане на този акт в гръцкото законодателство.
България въвежда тази директива със Закона за електронните съобщения, който в момента е в парламента.
Тилак работи за Щерн и има свои информатори в администрацията на Европейската комисия и в Агенцията за борбата с измамите. След негови публикации за някои нарушения в Агенцията, белгийската полиция изземва документи и записи на Тилак, за да разкрие откъде изтича вътрешна информация. Тилак иска защита от Европейския съд.
Съдът казва, че делото е недопустимо (решението тук) и съветва Тилак да се обърне към белгийското правосъдие. Тилак не е въодушевен, Белгия едва сега приема норма за защита на източниците, и обмисля да се обърне към Европейския съд за правата на човека (според последните му интервюта).
Поуката – никъде не е лесно.
Друга поука – в последна сметка навярно има справедливост, но понякога е много отдалечена във времето.
Няма шега. Ще се издават аналогови лицензии, въпреки съпротивата на действащите оператори.
Още правила, произведени за аналоговото лицензиране (от Бюлетина на АБРО):
[1] Правилник за съставяне на експертни комисии още>>
[2] Правилник за организиране и провеждане на конкурси от Съвета за електронни медии за лицензиране на радио- и телевизионни оператори, разпространяващи своите програми чрез наземно радиоразпръскване още>>
*
Няма шега – малки извадки с фундаментално значение:
Служителят на СЕМ пуска в кутиите сгънатите бюлетини по квоти при следната последователност: бюлетините с имената на всички членове на СЕМ и бюлетините с имената на посочените по реда на чл.2, ал.2 членове на КРС.
Двете кутии се затварят и завъртат в различни посоки, за да бъдат разбъркани съдържащите се в тях бюлетини.
В ново решение по делото Jameel v. Wall Street Journal Europe британският съд се отказва от съществуващата в страната практика медиите да доказват истинността на твърденията по дела за клевета. Според решението, това ще е възможно, ако съществува публичен интерес.
Значението на решението: прехвърля се тежестта на доказване в определени случаи, както впрочем в САЩ тежестта на доказване е за засегнатите лица (за лицата, които претендират, че са засегнати). По-голяма свобода за медиите и журналистите.
Европейският съд за правата на човека също се е произнасял по подобен начин, например в Салов срещу Украйна наскоро.
NYT нарича решението “повратна точка в практиката на британския съд”.
Cлед влизането в ЕС Чехия е получила писмо от Европейската комисия със списък от 144 мерки, които Чехия или не е въвела в законодателството си, или не е уведомила комисията по съответния ред.
Вчера излезе информацията за административните процедури на комисията срещу държавите от ЕС специално за информационното общество, ето и транспонирането на правна рамка 2002. Подобно е положението и в другите сектори.
Останаха 80 дни – а парламентът днес пак затворил по-рано поради липса на готовност.
Няма време. Ще се налагат пак персонални саможертви на ръба на сроковете. В мирно време героизмът много често компенсира липсата на най-банална и скучна организация на работата.
Според Дневник вече се готвят процедури срещу България.
В публична лекция на генералния директор на ВВС Марк Томпсън се очертават намеренията на обществения оператор за цифровия преход – какви са приоритетите, каква е обществената мисия и какви са новите услуги, като най-подробно и отдавна сме информирани за финансовите измерения на прехода до 2016.
Дали няма да е възможно в обозримо бъдеще да разберем за какво точно БНТ иска бюджета си за 2007 и как точно това съответства на обществената мисия? Не е достатъчно регулаторът да знае (ако знае), това трябва да е публично известно. Не виждам нито една разумна причина да има публична информация за другите страни от ЕС, но не и за родината България.
Ако това не се случи, има вече примери какво следва – Комисията анализира къде отиват държавните субсидии, ето казусът с държавната субсидия за цифровизация в областта Берлин – Бранденбург (става дума за субсидия за търговски оператори, но са изведени общи принципи).
