Днес Конституционният съд огласи Решение № 4 от 18 април 2006 г. по конституционно дело № 11 от 2005 г.
Съответства ли проверката на съдържанието на кореспонденцията на обвиняемия и подсъдимия с мярка за неотклонение от страна на администрацията уредена в чл. 132г, ал. 3 ЗИН на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и на допустимите ограничения формулирани в чл. 34, ал. 2 на Конституцията ? Конституцията изрично и изчерпателно предвижда кумулативното наличие на две изисквания, при които е възможно да се ограничава свободата и неприкосновеността на кореспонденцията. Всяко изключение, при което съдържанието на кореспонденцията става достояние на други лица освен адресатите, за които посланието е предназначено, следва да се извършва с разрешение на съдебната власт. В този смисъл е и решение № 7 от 16.12.2004 г. по к.д. № 6/2004 г., в което се отбелязва, че при задържането и изземването на кореспонденция (чл. 139 от Наказателно-процесуалния кодекс) органът на досъдебното производство задължително следва да получи разрешение на съдия или в неотложни случаи неговото одобрение в рамките на 24 часа. Предвиденият съдебен контрол гарантира основните права на гражданите прогласени от Конституцията. На второ място, ограничението на неприкосновеността на кореспонденцията не е и не може да бъде безусловно, а както предвижда чл. 34, ал. 2 на Конституцията, само за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Съдът се позовава и на чл. 8 ЕКПЧОС и юриспруденцията на ЕСПЧ. В резултат съответната разпоредба от Закона за изпълнение на наказанията е обявена за противоконституционна.
