Медийно право

Кой може да финансира политическото слово по време на предизборна кампания е въпрос, свързан и със свободата на словото.

Върховният съд на САЩ се произнася (5:4)  по делото Citizens United v. Federal Election Сommission, че правителството не може да ограничава политическото слово  по време на предизборна кампания.

Анализ в Ню Йорк Таймс (проф. Стенли Фиш) “За какво е Първата поправка”. Очертават се двете тези:  регламентирането на финансирането ограничава политическото слово/ липсата на ограничения деформира (корумпира) политическите дебати, защото големият бизнес получава предимства (в този смисъл е реакцията на президента Обама: петролът и банките печелят).

Съдия Кенеди за мнозинството, съдия Стивънс за малцинството

Един човек през 1849 г. осъдил друг човек за клевета, публикувана във вестник 19 години по-рано.

160 години по-късно във Великобритания тази възможност (Duke of Brunswick rule) остава.  Съдът за правата на човека не пожела да  я квалифицира като ограничение на свободата на словото в нарушение на чл.10 Конвенцията.

Едно от предимствата на електронните версии на печатните издания е възможността за архив онлайн. Цифровият архив на The Times съдържа публикации от 1785 насам. Издателят поиска от Страсбург да се произнесе, че горното правило (отнесено към архивите онлайн) ограничава свободата на словото.

Пита се: осъществява ли се клевета чрез (всеки) достъп до онлайн архив и докога? Издателят настоява пред Съда в Страсбург да се приложи американският модел (single publication rule). Съдът обаче е потвърдил, че е възможна клевета онлайн и чрез достъп до електронни архиви в отдалечен момент, независимо от отговорността за публикацията на хартия.

Отдавна съдът в Страсбург имаше поводи да вземе отношение към сатиричната реч. Но за разлика от американските съдилища, дори от национални съдилища в Европа (напр. Италия, делото за пародиен сайт на железниците), Европейският съд за правата на човека се въздържаше да интерпретира хумора, сатирата, пародията от гледна точка на чл.10 на Конвенцията.

Ето обаче, такова решение се появи – Nikowitz & Verlagsgruppe News GmbH v Austria. Състезател счупил крак, вестникът описал картина, в която приятелят на спортиста – също състезател – казва: “Прекрасно, и аз да спечеля нещо (състезание) най-накрая.” Приятелят съди вестника за засягане на добро име (какво ще кажат рекламодателите ми, какъв човек съм аз, ще прекратят рекламните ми договори).

Австрийските съдилища се съгласяват , че има увреждане на доброто име, но съдът в Страсбург казва: “средният читател разбира, че това е шега.” “Оценъчно съждение във формата на шега”. Нарушение на чл.10.

Отделни юристи разбират от шега.

Според съда, българин е неправомерно осъден – заради твърдението “не е чист човек”, прието като “унижаване на достойнството на длъжностно лице”. Длъжностното лице е Владислав Славов, тогава прокурор, днес конституционен съдия.

Нарушение на чл.10 Конвенцията за правата на човека.

Ново решение на Върховния съд на САЩ – Барбара Нитке, публикувала фотографски албум [“Kiss of Fire: A Romantic View of Sadomasochism”] в мрежата, търси подкрепа от Върховния съд. Върховният съд потвърждава, че публикуването в интернет на снимки на садо-мазохистично сексуално поведение не се ползва със закрилата на Първата поправка, а забраната им не е нарушение на свободата на словото.

Препотвърждава се конституционността на известния ни Милър.

This Court’s decision in Miller, however, forecloses that contention. In that case, the Court held that the three-part test provides “fair notice” that dis semination of “hard core sexual conduct * * * may bring prosecution,” and that such notice is sufficient to satisfy constitutional standards. 413 U.S. at 27