Отдавна съдът в Страсбург имаше поводи да вземе отношение към сатиричната реч. Но за разлика от американските съдилища, дори от национални съдилища в Европа (напр. Италия, делото за пародиен сайт на железниците), Европейският съд за правата на човека се въздържаше да интерпретира хумора, сатирата, пародията от гледна точка на чл.10 на Конвенцията.
Ето обаче, такова решение се появи – Nikowitz & Verlagsgruppe News GmbH v Austria. Състезател счупил крак, вестникът описал картина, в която приятелят на спортиста – също състезател – казва: “Прекрасно, и аз да спечеля нещо (състезание) най-накрая.” Приятелят съди вестника за засягане на добро име (какво ще кажат рекламодателите ми, какъв човек съм аз, ще прекратят рекламните ми договори).
Австрийските съдилища се съгласяват , че има увреждане на доброто име, но съдът в Страсбург казва: “средният читател разбира, че това е шега.” “Оценъчно съждение във формата на шега”. Нарушение на чл.10.
Отделни юристи разбират от шега.
