Медийно право

Миналото лято Сидеров направи скандал с изявление, че БНР работи за БСП и ДПС. После дълго доразвива тезите си в медиите.

През февруари Сидеров нападна Лили Маринкова (“платена журналистика”). Веднага намери трибуна да си доразвие тезите.

През последните дни Сидеров извършва какво ли не. И говори къде ли не.

Прокуратурата има работа, това е ясно. Но и медиите имат за мислене: как   се отразява подобен политик.

Две стратегии проверено  са погрешни:   затъмнението и безличността.

*

28 май.  По темата през седмицата

• Нова тв греши с Волен Сидеров | 24chasa.bg
• Анализи | Антиутопия в действие | Dnevnik.bg
• Наръчник за Волен и журналисти сред килимчета| Култура
• Телевизията, начин на (зло)употреби
• Етническата толерантност | Сега

В последното предаване Неделя 150 водещ е Лили Маринкова,  а между събеседниците е Волен Сидеров.

В хода на разговора Сидеров стига до извода, че  Лили Маринкова не е обикновен журналист, а изпълнява платени поръчки. Към Сидеров в следващите дни се присъединява и Бареков (споменат в Неделя 150 в контекст Бареков – Пеевски), според когото “в публичното пространство Канал 3 открито се свързва с кръга от медии, обслужващи лицето с мярка за неотклонение Алексей Петров.”  Даниела Петрова, председателка на парламентарната медийна комисия, се е произнесла така: “Имената, които се цитират в предаването, трябва да бъдат поканени”.

Няма правна пречка за ангажимент извън основното работно място при спазване  на политиката на съответната медия, в случая на БНР.  Особено в цифровото време, при толкова възможности онлайн. Както няма правна пречка Бареков да поиска право  на отговор.

Конституцията съдържа норма, според която цензурата е забранена. ЗРТ уточнява: забранено е да се получават  инструкции и указания за упражняването на  професията от лица извън медията/ например  по въпроса кой да бъде канен в студиото и какво да бъде питан.

Но Сидеров е прав:  Лили Маринкова не е обикновен журналист. Тя е лице на гражданската журналистика.

*

CEM вече има решение , накратко:

1. Не констатира нарушение на разпоредбите на ЗРТ.
2. Може да се иска право на отговор.
3. Може да се прилага саморегулиране.
4. Препоръчва регламентиране на възможността за алтернативен ангажимент на работещите в БНР и БНТ  като журналисти или ПР експерти.

5. Назначава мониторинг на отразяването в предаването  Неделя 150 на програма „Хоризонт” на БНР на темата за взрива пред редакцията на
вестник „Галерия” по спазването на изискванията  за отразяване на различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко  предаване.

Гугъл показва, че Неделя 150 е била и друг път обект на такъв мониторинг точно за плурализъм на гледни точки и резултатът е положителен за БНР.

Парламентарната подкомисия:

Под № 117/2010 по описа на ВКП е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител. По искане на наблюдаващия прокурор и с разрешение на съдия по делото са прилагани специални разузнавателни средства (СРС), в това число и по отношение на председателя на агенция “Митници” Ваньо Танов. Прилагането на СРС спрямо него е преустановено по искане на наблюдаващия прокурор. Не са установени данни за извършвани престъпни деяния от Ваньо Танов.

1. Установена е порочна практика при прилагане на СРС. По разпореждане на наблюдаващия прокурор прилагането на СРС за непосредствен достъп до информацията, чрез така наречения акаунт, е възложено на служители на МВР и ДАНС. Липсва регламент, който подробно да урежда метода.

2. Искането за прилагане на СРС спрямо Танов е мотивирано с документ, оценен от неговия съставител с най-ниска степен на достоверност. Предвидените в закона гаранции за основателността на искането са неефективни и леснопреодолими.

3. Информацията от СРС не се използва единствено и само в рамките на досъдебното производство, както е по закон. Достъпът до нея не е в рамките само и единствено на специализираните екипи, а се докладва и на висшестоящите ръководители в МВР и ДАНС. Такъв ред за ползване на информацията не е установен със закон.

4. На оперативните работници е предоставена, без основание в закона, възможността да оценяват информацията и да филтрират потока към разследващите.[също: Борис Велчев за пренатоварената система]

5. Защитата срещу изтичането на информация е недостатъчна и не гарантира опазването й и защитата на гражданските права.[също: решението на ЕСПЧ срещу България  от 2007]

6. Необходимо е да се разграничат процедурите и правилата за използване на СРС при престъпна дейност и при опазване на националната сигурност. Липсата на това разграничение създава предпоставки за използване на информация, придобита от СРС, с политически цели.[ също Борис Велчев за политическата употреба]

7. Следва да се обсъди възможността специализираната структура за прилагане на СРС да премине към Министерството на правосъдието. Използването на СРС следва да се обвърже с финансови нормативи [също: Веселин Вучков,   Борис Велчев]

8. Следва да се регламентират процедурите за по-стриктен контрол по искане и даване на разрешение за прилагане на СРС и да се преустанови практиката за формално прилагане на закона. Чрез текущ контрол от страна на прокурора и последващ контрол от страна на съдията, дал разрешението, да се осигури законност при прилагане на СРС. [също: Борис Велчев]

9. В случая с подслушването на г-н В. Танов се проявяват пороците на цялостния механизъм по използване на СРС.

10. Отговорността за посочените слабости е на изпълнителите на закона: преките ръководители на сектора за сигурност.

11. Подкомисията за контрол на СРС кани ръководителите на институциите от съдебната и изпълнителната власти за изработването на нови законови процедури и правила за преодоляване на посочените слабости.  [също : Борисов за законодателни промени, | Борис Велчев за законодателни промени]

Вероятно в отговор на констатацията, че ако има държава, не е нормално в продължение на месец да няма отговори по скандала с подслушването, прокуратурата информира на 31 януари, че се води разследване  по досъдебното производство относно разпространените телефонни разговори с участието на висши държавни служители и министри  в три основни аспекта:

• 1.   Дали записите са в резултат на използвани  специални разузнавателни средства. Ако е така, как е изтекла тази информация, откъде и дали записите са манипулирани като съдържание;
• 2.   Кой и по какви признаци е филтрирал информацията, предоставяна на прокуратурата в хода на текущо разследване;
• 3.   Налице ли е престъпление от общ характер, извършено от висши държавни служители по повод митническата проверка в пивоварна „Леденика”.

Новината е, че се работи и по процедурата, и по съществото на изтеклите записи. Обявеният срок за отговори е 10 февруари.

В рамките на първата задача вероятно  (по-скоро надеждата е, че)  ще има и повече яснота по основанията за искането и разрешаването на използването на СРС, а в рамките на втората – по преценката за и контрола върху унищожаването.