В Държавен вестник бр. 19/2009 е обнародван Закон за транслитерацията. Интересен е. Има дефиниция за културни реалии.
Засяга всички, които пишат: вкл. физически лица, които разпространяват информация в писмена или електронна форма (чл.14).
В същия брой е обнародван и Законът за културното наследство.
*
При Вени , при Оггин и при Комитата има още въпроси и отговори. “Частните текстове” би трябвало да са извън обхвата, но не и ако са учебни, справочни и др.
КЗК започва задълбочено проучване относно решението на Остерайхише Рундфунксзендер да придобие контрол върху НУРТС.
Комисията за защита на конкуренцията започва задълбочено проучване относно намерението на «Остерайхише Рундфунксзендер ГмбХ и Ко КГ» (ОРС), Австрия да придобие контрол върху търговско предприятие «Национално управление радио и телевизионни станции» (НУРТС), което е част от «БТК» ЕАД. НУРТС предоставя услугите радио и телевизионно разпространение, линии под наем и колокация.
По данни на КЗК съществуват сериозни опасения, че след планираната сделка новият собственик ще предлага на по-високи цени услугите, които предоставя понастоящем НУРТС.
Половин година всички гледаха как се пише закон за тях, вкл. описва се конкурс за тях, те и не криеха | тук, тук, тук, тук, тук – сега КЗК изказва опасения, когато законът влезе в сила.
В контекста и на това съобщение: Държавата излиза окончателно от БТК до три месеца
13 март БТК оттегли от КРС документите за продажба на НУРТС. Ще се извършват допълнителни анализи.
От сайта на Комисията за регулиране на съобщенията се вижда, че комисията стартира обществени консултации във връзка с прехода към цифрова телевизия.
Консултациите са приключили (финиширали) на 6 март, преди влизането в сила на закона, регламентиращ ролите на участниците в цифровия преход. Това е странно, защото за различни версии на закона въпросите за недискриминационно третиране биха стояли по различен начин.
Ето решението за старта на консултациите, ето въпросите – очаква се в изпълнение на 37.4 ЗЕС да се обнародват и резултатите.
ЗИД ЗЕС е обнародван в ДВ, бр.17 от 6 март 2009.
Ето този законопроект преобърна процедурата, записана досега в ЗЕС, за българския модел на цифровото лицензиране.
Това е държавната позиция за регулирането на цифровия преход в ЗИД ЗЕС, почти без изменения стигнала до ДВ (отпаднали са напр. думите “без конкурс” за разрешението за мрежата, чрез която цифрово ще се разпространяват програмите и услугите на БНТ и БНР).
С известно приближение, държавната позиция е, че всички решения по първи и втори етап се вземат незабавно сега, ако може – от КРС.
До такава степен се бърза, че в новия закон е останала безподобната и не-ве-ро-ятна 5г.
Пренареждане на пазара незабавно сега, това прави управляващото мнозинство.
Президентът е издал указ за обнародване на ЗИД ЗЕС. Не се сбъднаха очакванията, че ще има президентски мотиви за връщане за преразглеждане на отделни текстове от ЗИД ЗЕС.
На сайта на президента има обаче съобщение по темата – три коментара (двата за телевизия) и един неясен за широката аудитория (но със сигурност ясен за когото трябва) извод.
1. “Коментар МВР“. Държавният глава смята, че чл.251 трябва да създава по-балансиран режим, който да защитава правата на лицата от неправомерно използване на информация, свързана с тях, но и да дава ефективни средства за борбата с престъпността.
2. “Коментар СЕМ”. С разпоредбата на § 77 от приетия закон се предоставя възможност на Комисията за регулиране на съобщенията да издава разрешения за аналогово наземно телевизионно разпръскване и да приеме правилата, по които те се издават. Президентът не е убеден в правилността на това решение на Народното събрание, защото така СЕМ няма да има възможност да контролира съдържанието на операторите, които ще излъчват въз основа на издаденото от КРС разрешение, тъй като контролът на лицензираните и регистрирани оператори е различен. Държавният глава смята, че този въпрос трябва да бъде уреден със закон.
3. “Коментар аналогови оператори”. Въпроси поражда и предвиденият параграф 5в – за отнемане на разрешението за ползване на аналогови честоти, когато те са необходими за реализиране на съответния етап от изграждането на цифрова електронна съобщителна мрежа. Според президента трябва да бъдат предвидени съответни законови механизми за гарантиране и защита правата на операторите в този случай.
4. “Извод: игнориране, наречено дистанциране”. Освен всичко друго, приетият закон представлява пореден опит за дистанциране на президентската институция от вземането на важни решения в областта на електронните съобщения, към които тя досега имаше отношение.
*
МВР, СЕМ и аналоговите оператори са адресати на подкрепата на президента. Няма нужда от особен допълнителен коментар.
В доклада на медийната комисия се появи норма, според която срокът за приемане на закон за БНТ и БНР изтече вчера.
Нормата на §5г ЗЕС получи цели 100 гласа без четене в пленарна зала, но файлът с приетите без четене в зала текстове липсва на сайта на парламента, макар парламентарният правилник да казва друго.
От друга страна, ЗИД ЗЕС (който иска закон за БНТ и БНР – който да е приет до вчера) не е влязъл в сила – защото не е обнародван – защото президентът не е известно да е издал указ за обнародване.
В §5г законодателят си е дал “минус десет дни” срок за закон, който определя условията за гарантиране на обществения характер на БНТ и БНР.
В очакване да видим за какво става дума – Култура, Цифров преход BG.
*
Дневник – повече:
Срокът няма да бъде спазен, проектът ще бъде представен до края на този месец, законът се пише от експерти, не мога да коментирам точно кои, когато е готов, ще бъде представен от името на Министерския съвет, заяви Йордан Мирчев.
От пресцентъра на правителството не можаха да дадат информация и уточниха, че няма специална работна група.
Председателят на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов (БСП) и генералните директори на БНТ Уляна Пръмова и на БНР Валерий Тодоров също заявиха, че са в пълно неведение кой подготвя проекта и нямат идея какво предвижда той. Експерти на двете държавни медии не са канени да дават предложения по уреждането на цифровото разпространение на програмите им.
“Този проект наистина се готви в пълна тайнственост, което е абсолютно нелепо”, коментира Пръмова.
Електронните издания цитират изказване на председателя на комисията по съобщения Йордан Мирчев, в което се потвърждава, че едната национална мрежа ще бъде предназначена за разпространение на програмите на БНТ и БНР и ще има закон за това.
“Ние преценихме в комисията” – любопитно с каква финансова обосновка са преценили в комисията. В двата законопроекта на правителството няма такава разпоредба.
Ние преценихме в комисията, че БНТ и БНР са обществени телевизия и радио и за тях трябва да има по определен статут. Затова записахме един нов текст, като махнахме думата „без конкурс” и те ще получат фактически единия мултиплекс, но условията и редът за това ще бъдат определени с един специален закон. Той се подготвя в момента, има екип, който работи по този проект. Нещата там са много тънки. Да не ги коментираме. Честно казано и аз не съм видял още текста”, обясни Мирчев.
Нещата са много тънки. Много тънки.
Има стотици програми – евентуални кандидати за спектър. КРС ще избере кой да пререди опашката (чакащи “по реда на този закон”), а СЕМ ще каже да/не на избора на КРС.
Моделът е хубав – може да се приложи навсякъде, където ограничен ресурс се предоставя по реда на закон. И по-общо. Където има състезание по реда на закон – който провежда състезанието, да определя (временни) победители по свои правила.
АБРО в декларация заявява, че трябва да се изчакат правилата, но се надява това да стане в засилен диалог с операторите. Да се разбира: горното само по себе си не им се вижда достатъчно основание за възмущение.
Зависи – или ще се възмутят, или няма.
Ето и стенограмата от гласуването в пленарна зала -това е §77, т.1 по доклада.
Как се разви историята с въвеждането на директива 2006/24/ЕО : с много участници и драматургични обрати.
Действащи лица: правителство – две парламентарни комисии – МВР – доставчици на услуги – Програма Достъп до информация – ВАС – хор (хора). На последната фаза се появиха и носители на права.
Позиции: за задържане на трафични данни и достъп на МВР при оперативна необходимост / против, за пропорционалност на намесата и гаранции за лична неприкосновеност.
Тенденция: уредбата в подзаконов акт без гаранции за проследяваните лица – уредбата в закон без гаранции за проследяваните лица – уредбата в закон с известни гаранции.
В правителствения законопроект задържането на данни по чл.251 беше предвидено за 12 месеца и без право на МВР на достъп при оперативна необходимост, после се появиха 24 месеца срок за задържане и право на МВР – и накрая отпаднаха. Но приложното поле се разшири в друга посока – за тежки и компютърни престъпления.
Сигурно е постигнат някакъв вид компромис – защото текстът – преди да е заминал за обнародване – вече е атакуван от МВР (за липса на правомощия) и от носителите на права (за неприложимост при пиратство).
“Решението на ВАС не ни обвързва, ние сме парламент”*. Решението не ги обвързва, но когато петчленен състав на ВАС направи констатации за несъответствие между норма от вътрешното право и конвенция, неуважително е точно парламентът да омаловажава съда и да настоява, че КС ще реши друго.
А пък и в името на каква ценност е този отказ да се зачете аргументацията на ВАС? За да остане проследяването на трафиците без гаранции за лична неприкосновеност.
* Депутатът Камен Костадинов обяснява пред парламента защо последната неизвестна досега редакция на 251 ЗЕС се отклонява от решението на ВАС по Наредба 40.
