Медийно право

КС образува дело по искане на народни представители за обявяване на противоконституционност на разпоредби от ЗЕС и ЗРТ, с които се регламентира цифровия преход.

Това е второ конституционно дело, в което се иска КС да се произнесе по уредбата на цифровизацията при наземното разпространение на телевизионни програми. През 2002 КС отказа да приеме, че промените в ЗРТ, с които се препятства възможността за цифрово лицензиране, са противоконституционни. Тогава искането също се основаваше на чл.19 Конституцията – вж Решение № 1/2002 г. по конституционно дело № 17 от 2001 г., съдия докладчик Румен Янков  за установяване противоконституционност на част от разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията (ЗИДЗРТ) и несъответствие с Европейската конвенция за трансгранична телевизия

Сега според вносителите Конституцията е нарушена, тъй като уредбата поставя  в неравностойно положение двата сектора (аналогов и цифров) на пазара на електронните медии и лишава потребителите от възможността да ползват цифрова наземна телевизия. Така е блокирано развитието на електронните медии.  Становището на КРС е в аналогичен смисъл.

Българска медийна коалиция застъпва тезата, че е налице законова непълнота, която не е основание за противоконституционност на режима.

Народното събрание, МС, СЕМ твърдят противното, че регламентация съществува, което обстоятелство било ясно от последната редакция на чл. 27, т. 12 ЗД, която урежда част от правомощията на регулаторния орган КРС.

Конкретно възражението спрямо закона е, че липсва регламентация на цифровия способ на разпространение на програми.

Конституционният съд в решение по дело №3 от 2009 г.  с докладчик Георги Петканов намира, че отсъствието на регламентация в различни сфери на стопанската дейност би могло да се свърже и с преценка за целесъобразност и оттук с оспорвано управленско решение или пропуск, но не и като основание за противоречие с Конституцията.

Забраната ограничава достъпа на външни инвеститори с опит в цифровите технологии в резултат на демотивирането им да инвестират в страната. Спорна е ефективността на крупна инвестиция в цифровизацията поради разделяне собствеността на мултиплекса и на преносната мрежа. В първия случай собственикът на мултиплекса ще зависи от този, който отдава под наем преносната мрежа като неин собственик и би могъл да злоупотреби с господстващата си позиция на медийния пазар, а във втория – вероятно е инвеститор да поеме изграждане на скъпоструваща нова преносна мрежа, без да получи разрешение да ползва индивидуално определен ресурс – радиочестотен спектър.

Едновременно с това тези лица според ал. 5 на чл. 48 нямат право да изграждат електронносъобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми. И всичко това според искателите противоречи на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Конституцията, защото се нарушава принципът на свободната стопанска инициатива, не се създават и гарантират на тези граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и затова, че инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните граждани и юридически лица не се закрилят от закона.

По-нататък искателите твърдят, че процесът на цифрово радиоразпръскване се съпровожда от пренос на сигнала до точката на разпръскване. Технологично това става чрез две основно разделени мрежи – радиомрежа (за разпръскване) и опорна мрежа (за пренос). Мрежите могат да бъдат или да не бъдат на едно и също лице, но забраната за изграждане на опорни мрежи от операторите на мултиплекс ограничава конкуренцията, като ги обвързва да наемат за преноса до точката на разпръскване вече изградена мрежа от друго лице.

Конституционният съд приема, че разпоредбата на чл. 48, ал. 5 ЗЕС противоречи на чл. 19, ал. 1 и 2 от Конституцията. Тя съдържа законова забрана мултиплекс оператори и свързани с тях лица да изграждат и ползват мрежи за радио- и телевизионни програми (т. нар. опорни мрежи). Член 48, ал. 5 ЗЕС ограничава свободната стопанска инициатива и не гарантира на юридическите лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Забраната за изграждане на електронна съобщителна мрежа за пренос на радио- и телевизионни програми по отношение на предприятие, на което е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщителни мрежи за наземно цифрово радиоразпръскване, не гарантира конституционно закрепените права на гражданите за плурализъм на мненията, нито предотвратява концентрация на възможности за въздействие върху операторите, създаващи радио- и телевизионни програми. Нещо повече, предприятието, което ще изгражда цифровата мрежа за радиоразпръскване, ще бъде принудено да наема мрежа за пренос (опорна мрежа). Подобни опорни мрежи могат да се изграждат било чрез използване на радиочестотен спектър, както и чрез кабелна мрежа, а също така при ползване на определените за Република България позиции на геостационарната орбита. Законодателят неоправдано ограничава стопанската инициатива на операторите на мултиплекси да разработват и използват свои собствени преносни мрежи, тъй като очевидно се касае за свързани дейности.

Не може да се приеме схващането, че въведеното ограничение гарантира по-високото качество на предоставените на потребителите услуги, тъй като дава възможност на мултиплекс операторите да се съсредоточават само и единствено върху основната си дейност, доколкото, инвестирайки в създаването и развитието на собствена опорна мрежа, те биха забавили инвестициите в разпространението на програми. Несериозно е да се твърди, че мултиплекс операторите със собствена мрежа за пренос могат да ограничат достъпа на други лица до нея, което би създало условия за злоупотреба.

Особено мнение Васил Гоцев

Да. Излишно е да се напомня, че години по-късно ЕК заведе дело и през 2015 г. Съдът на ЕС повтори аргументите на “искателите” в решението си за мултиплексите.

Защо един законопроект за БНР и БНТ се  държи в най-дълбока тайна, вместо да събира мнения в интернет?

Защо частните оператори, друг път най-големи борци за прозрачност, този път не реагират на  официалното прессъобщение на МС?

Защо? В проекта на Закон за публично радиоразпръскване, внесен от премиера в МС, има немалко разпоредби, които изобщо  не се отнасят до публично радиоразпръскване или се отнасят – за  да предвидят участие на частното в публичното.  Проектът на Станишев  сбъдва тази стара мечта на частния бизнес да навлезе на терена на БНТ при пълна липса на правила.

Може ли частно и публично да си сътрудничат? Може – при прозрачност, мотивираност,  недискриминационност. Не е редно, дори не е законосъобразно да няма рационално обосноваване защо е в публичен интерес тази уредба.

Не може отговорът да е “Нещата там са много тънки” (Йордан Мирчев).

Освен 1 и 2, внимание заслужават още:

нов чл.47а:

• БНР и БНТ имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и тв оператори в правна форма, регламентирана съгласно българското законодателство, обществени по смисъла на ЗРТ (обществени какво?).
• БНР и БНТ осъществяват контрол при вземане на решения, свързани с програмите по ал.1.
• Изборът на лицата съответно операторите по ал.1 се прави от генералните директори след одобрение на УС.

Тази  идея за съвместни програми с “лица и оператори” е останала от по-ранната версия на проекта. Напълно неясно е какви са официалните причини, ролите, критериите  и  границите на проникване на частното в производството на съдържание от БНР и БНТ.

нов пар.37а – нова must carry

Задължителното разпространение се отнася и за програми, които към момента на стартиране на предоставянето на услугите, съобразно издаденото разрешение, се разпространяват наземно аналогово до не по-малко от 50 на сто от населението на страната.

Това са програмите, които сега беше предвидено да получат бележки от КРС за аналогово разпространение  чрез спектър (§77 ЗИД ЗЕС). Проектът, внесен вчера, прави следващата стъпка: те да имат и задължително цифрово разпространение.

За да не стане грешка, има още конкретни разпоредби за задължително цифрово разпространение на аналогови програми (според срока на далекосъобщителната им лицензия), а конкретността е достигнала своя пик в красиви разпоредби в §37а,  които позволяват  в суматохата и свързани лица. С такива разполагаме.

Какво да прави вносителят:  нельзя, но эсли очень хочеться, то можно.

*

Остава да се види официално одобрения текст.

В Законопроекта за публичното радиоразпръскване*  има  и разпоредби в полза на частни субекти. Ето една. В ПЗР, т.5 се предлага следното:

“Ограничението на чл.105, ал.4, т.7 не се прилага в случай, че юридическото лице или негови акционери са публични дружества по смисъла на ЗППЦК.”

Ограничението е за лица с регистриран предмет рекламна дейност или които осъществяват рекламна дейност.

Какво общо има предложението с публичното радиоразпръскване?

Не мина в последните поправки на ЗРТ, време е да се предложи отново – докато мине. Не всички собственици на радио- и тв да могат да осъществяват рекламна дейност, само определени –  публичните компании.

*версия за заседанието на МС, 2 април

Няма обществена консултация по законопроекта за БНР и БНТ, но да си представим, че има. Не давайте ход на проект:

• който работи произволно с термини;
• чийто обхват  далече надхвърля обявената цел: да осигури необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за разпространение на обществените радио и телевизионни програми на БНР и БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване.
• в който  е объркана философията на обществените медии и се твърди, че общественият характер на БНТ и БНР се гарантира от държавата.
• според който “БНТ и БНР  предоставят обществена услуга – осигуряват достъп до информация и съдържание с цел гарантиране на всички граждани на възможността за участие в справедлива степен в обществения живот на страната”, като при това  не носят отговорност –  защото отговорност за осигуряването на обществената услуга носи някаква друга компания. Нито първото е вярно, нито второто, а двете заедно и всяко поотделно противоречат на ЗРТ и на директивата за аудиовизуални медийни услуги.
• в който “до запълване на капацитета” на обществената мрежа “ще се разпространяват програми на операторите с аналогови лицензии със срок, по-дълъг от 31 декември 2012 г.”  Това  е произвол (никакви критерии за прозрачност и недискриминационност, никакъв мотив за БНТ и БНР да развиват  цифрово съдържание).
• според  който “генералният директор на БНР, съответно на БНТ,  избират физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми”. Не става дума за външни продукции, както някой може да помисли.  Това е произвол.

Някой тества прага на търпимост. Близо е.

Очакваният законопроект за гарантиране на обществената функция на БНР и БНТ все не се появява. Защото, обясни председателят на парламентарната комисия по транспорт Йордан Мирчев,  нещата там са много тънки.

От години се говори, че БНТ няма готовност за собствено съдържание,  ако получи разрешение за честотен ресурс за една цифрова мрежа (третата мрежа на първа фаза). Търговските оператори от години се готвят за този момент.

И ето какво решение  на проблема  се очаква в новия законопроект:

ПЧП №1

• Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори.
• Изборът на лицата съответно операторите по ал. 1 се прави от генералните директори на БНР и БНТ след одобрение на съответните управителни съвети.
• Генералният директор на БНР, съответно на БНТ избират физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.

Публично-частно партньорство №1 на хоризонта. Интересно е

• с каква оценка на въздействието ще мине това решение: това е изискване на действащия ЗНА;
• как съответства на (а) новата аудиовизуална директива; (б) изискванията към схемата на финансиране на обществените оператори.

ПЧП №2

• Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие.
• Участието на държавата в дружеството по ал. 1 е не повече от 50 на сто.
• Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска.
• Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 26 е изграждане , развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
• Дружеството по ал. 1 има право да осъществява и друга търговска дейност.

Мога да предположа каква ще е непаричната вноска.

Няма такава точка в дневния ред на МС за днес. Стоим в очакване правителството да публикува правителствения си възглед  за обществената функция на обществените оператори. С особен интерес към мотивите  и оценката  на въздействието. Някой би казал, че такива проекти би трябвало да имат обществено обсъждане. Особено ако се дефинира обществена услуга и милиони хора са засегнати от тази дефиниция.

И СЕМ, който по закон дава становище – какво ли становище е дал/ или ще даде, добре е становището да е на сайта на регулатора, за да не се иска всеки път по реда на ЗДОИ (както ще постъпя утре).