И така, стана мила традиция ЗРТ да се променя със Закона за държавния бюджет.

Миналата година с поправка, обявена за техническа грешка, рекламата на БНТ беше увеличена на 12 минути на час. Няколко месеца по-късно нова поправка отмени поправката.

Тази година в бр.108 (последен) на ДВ, с §83 от Закона за бюджета се правят нови изменения на ЗРТ в следния смисъл: и през 2007 БНТ и БНР ще се финансират от държавна субсидия и реклама, но от 2008 вече ще се финансират от фонд Радио и телевизия.

Има и друга поправка на ЗРТ и в бр.105 на ДВ. С нея се увеличават правомощията на регулатора, очевидно в отговор на изискване (къде?) прилагането на законите да стане по-ефективно. Не съм чула промените да са обсъждани – бих обърнала внимание поне в закона да се запише правилното име на директивата. Ето новите правомощия:

Чл. 117. (2) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2006 г.) При изпълнение на служебните си задължения длъжностните лица на СЕМ имат право:1. на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на този закон или на законодателството на държавите – членки на Европейския съюз, въвеждащи изискванията на Директива 89/552/ЕИО на Съвета за извършване на телевизионно радиоразпръскване, последно изменена от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и Съвета, независимо от формата на документа; 2. да разпоредят на всяко лице да предостави сведения за нарушения по т. 1, които са му известни; 3. да извършват проверки на място.

(3) (Нова, ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Председателят на Съвета за електронни медии има право да: 1. разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението по ал. 2, т. 1; 2. изиска от нарушителя да декларира, че ще преустанови нарушението по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да го задължи да направи декларацията обществено достояние; 3. разпореди прекратяване или забрана на всяко нарушение по ал. 2, т. 1 и, ако е необходимо, да направи разпореждането за прекратяване или забрана на нарушението обществено достояние.

Две стенограми (за промени по ЗРТ и за ЗЕС), които осветяват парламентарната работа – преди началото на второто четене на Закона за електронните съобщения и преди евентуално внасяне на предложението на Иво Атанасов и Илиана Йотова за закриване и откриване на телекомуникационния регулатор и вливане на СЕМ в различни други органи (по различните версии)

Заради свободата на установяване – вече и лица от ЕС ще могат да кандидатстват директно, без да се изисква да регистрират местни лица по българското право. Това е смисълът на законопроекта.

Ако не изменим закона? Отговор – вж. съседката Гърция, в нейното медийно право имаше особености при изискванията за лицата, които могат да кандидатстват за лицензии. Комисията откри процедура и след половин година Гърция измени медийния си закон. Членството включва и такива задължения.

Впрочем това се отнася за всички сектори.

Още малко към темата за закона и чуждестранните инвеститори – едно интервю на SBS – Bg – характерно за мисленето на операторите:

Всъщност до засилено чуждестранно присъствие можеше да се стигне и по-рано, но на този процес пречи едно предвидено ограничение в закона, според което новолицензиран оператор не може да смени собствеността си до три години след добиване на лицензията си. Може би това е сред основните причини за забавянето и без него тези чужди инвестиции щяха да присъстват в България от по-рано. Повечето оператори са получили сегашните си лицензи през 2001 г.

За любителите на измисленото “равенство на кандидатите в медиите” ще бъде от полза Препоръка № R (99) 15 на Съвета на Европа:

Регулаторните рамки за отразяването на изборите от медиите не бива да се намесват в независимостта на редакционната политика на вестниците или списанията, както и в правото им да изразяват политически предпочитания.

А за законодателя, който е вкарал “всички интернет сайтове” в регулация за предизборната кампания, е полезно да се каже, че страни като Великобритания са против със следните аргументи:

For example, the administrator of the website of a human rights organisation would have to grant space to the spokesperson of a military dictatorship to respond to alleged factual inaccuracies that may be impossible to verify. Or a government representative would be able to post a mandatory reply on the site of a political opposition party, to refute allegations of corruption.

А тук регулацията на интернет в предизборна кампания тихо цъфти като цвят в чл.11г, ал.6 на Избирателния закон. И не прави впечатление на никого.

Преди пет дни “отрониха” по радиото, че извършват такова нещо, на националния празник са внесли четвъртата поправка на конституцията, но все още я няма на сайта на парламента. Това ако е публичен законодателен процес – интересно какво е непубличен. Всички гадаят.
За утеха обаче, появил се е законопроектът за личните данни.

С голямо смайване виждам (след онази “досадна грешка” в Закона за бюджета, която даваше 200 минути реклама на БНТ) нова “досадна грешка” в Избирателния закон. В Глава пета от закона.

Законът не се отнася до кабелни оператори- избирателните комисии гледат жалби само срещу предавания на оператори с лицензии (чл.11д) – а кабелите са с регистрации. Законодателят благосклонно е пропуснал да каже кой гледа жалбите срещу кабелните оператори – значи никой.

Не може чл.11д от изборния закон да се “тълкува разширително” и “лицензии” да се разбира като “лицензии и регистрации“. Нито пък може ЦИК да извърши “разширяване на предмета на закона” с решение – има такова решение № 95 на ЦИК, непубликувано на сайта на комисията – но не ми се вижда законно.

Има и други “особености” на уредбата, но те искат повече място. Световно-историческо значение има например разпоредбата на чл.11 г, ал.6:

(6) Общите правила за предизборната кампания, включително тези за електронните медии, се прилагат и за всички интернет сайтове.

Под каква юрисдикция?

А има и едно решение на ЦИК за пропагандата и агитацията. То въвежда в т.8 задължение за равенство на всички кандидати по отношение на всички средства ( прилагаме горната норма – следователно и по отношение на сайтовете).

Ще знаят кой стои зад офшорите

Банките ще бъдат задължени да установяват кои са физическите лица, които реално стоят зад юридическите. Това предвиждат поправките в Закона за борбата с прането на пари, съобщи шефът на Агенцията за финансово разузнаване Васил Киров пред БНР вчера. Това се налага, тъй като много често действителният собственик остава скрит – той не е записан в учредителните актове на юридическите лица.
“Обикновено това са компании, които са регистрирани в офшорни юрисдикции, тогава, когато имат номинален директор и номинален собственик на капитала. И досега, когато едно лице отидеше в банката, банката беше длъжна да го идентифицира. Тя обаче се задоволяваше досега, и такава беше уредбата, да идентифицира едно подобно юридическо лице, една офшорна компания до нивото на номиналните собственици и номиналния директор или изпълнителен секретар”, поясни Киров. Именно на това трябва да се сложи край. (Монитор)