Category Archives: BG Law Making

Дефинирали са порнографията?

Свършен факт – измененията на НК са обнародвани в ДВ бр.38/11 май 2007. [Още – в Капитал, 24 май]

“Порнографски материал” е неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, който изобразява открито сексуално поведение. За такова се приема поведение, което изразява реални или симулирани полови сношения между лица от същия или различен пол, содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, или похотливо показване на половите органи на лице.

Колко тихо е минал този текст. На вълната на антиКузовизма. Никаква видимост и обсъждане дали порнографията трябва да бъде (остане) криминализирана и ако да, в какъв обхват. Отговорът не е самоочевиден.

Ето какво са искали вносителите – според доклада, практически само засилване на репресията (единствената ни цел, казва вносителката Ангелиева) : Continue reading →

Измененията в ЗДОИ са минали на първо четене в зала

На 10 май измененията в Закона за достъп до обществената информация са минали на първо четене в зала, подкрепени от 75 народни представители. Предистория и реакцията на Програма Достъп до информация.

Според Сега, парламентът щял да пренаписва проекта на проблемните места. Важно е да се помни защо се стигна до пренаписване.

ЗЕС – приет окончателно

Новина: ЗЕС е приет. Една седмица за парламента по оформяне на текста, 15 дни за президента да го обнародва или не – и влиза в сила. Важен закон за индустрията, гражданите, перспективата на страната. Ще се готвят свързани с този текст нормативни актове: ЗЕС е закон-за-електронните–съобщения, какво ли не зависи днес от електронните съобщения.

Тъй като е много обемист и сложен, и тъй като се движи в парламента цяла година, ЗЕС трябва да се види в ДВ, за да се коментира като цяло.

На финала – последни договорки и леки процедурни колебания.

ЗЕС и усуканата метална двойка

Сдружението за електронни комуникации (СЕК) сезира Европейската комисия за приетите в петък промени в Закона за електронните съобщения. Приетите промени ни връщат години назад в либерализацията на телекомуникационния пазар в България, заяви председателят на СЕК Теодор Захов. Ограничава се достъпът на алтернативните телекоми до абонатните линии на крайните клиенти. Повече тук и тук
Continue reading →

КС: ако е в протокола, се е случило, ако не – не

Днес ДВ обнародва решение 7/2007, с което Конституционният съд обявява на процедурно основание противоконституционност на законов текст (част от разпоредба, засягаща ДДС при адвокатите).

КС намира, че е допуснато съществено нарушение на чл. 88 от Конституцията, изискващ приемането на законите да става на две четения.

Прегласуването на вече гласуван на второ четене текст и обявен за приет е недопустимо и противоречи на уредената в Конституцията процедура по приемане на законите.

Съдът потвърждава практиката си, според която:

(1) при преценката за конституционосъобразност на процедурата Народното събрание обосновава становището си на основата на данните, които се съдържат в стенографските протоколи за заседанията на законодателния орган.

(2) Конституционният съд може да се произнася за противоконституционност и на основание, което не се сочи в искането, защото след като е допуснал делото за разглеждане, съдът не е ограничен с посоченото основание за несъответствие с Конституцията (чл. 22, ал. 1 ЗКС).

Преките предавания по телевизията на работата на парламента ни правят свидетели на процедурни нарушения. От обнародваното днес решение следва, че нарушение е това, което е установимо чрез стенографските протоколи. И обратно – не е нарушение това (като гласуването с чужди карти), което не е установимо от протоколите, макар да го виждаме с очите си. В правото е така.

Сега пък обратна сила – как например?

В новия Държавен вестник (17 април) МС е приел една Тарифа с обратна сила (влиза в сила от 9 април).

Виждам защо – защото в закона за изборите пише, че на БНТ и БНР се заплаща “по тарифа, приета от МС не по-късно от 40 дни преди изборния ден”.

Но не виждам как може да стане това – защото в ЗНА пише, че

 
Чл. 14. (2) Обратната сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден.

Обаче гледам:

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 74
от 6 април 2007
г.
за приемане на Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове
(Обн., ДВ, бр. 32 от 17.04.2007 г. – в сила от 09.04.2007 г.)

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
ПОСТАНОВИ:

Член единствен. Приема Тарифа, по която партиите, коалициите на политическите партии и инициативните комитети заплащат диспутите, клиповете и предизборните хроники, излъчени по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните регионални центрове, както следва:

…………………

*

Как например обръщам действието на Тарифата, на какво правно основание? В България всичко е възможно, но как до днес съм била длъжна да се съобразя с Тарифа, която не е обнародвана?

 

Работна група по ЗРТ в парламента

Към медийната комисия в парламента има създадена работна група. Липсва списък, за да се установи какъв е съставът й.

Иво Атанасов: Каква е целта на тази работна група, която организираме? Промени в стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и на Закона за радио и телевизизията, които се налагат главно от настъпващата цифровизация, а и от някои други промени. Ясно е, че през това полугодие ще има нова директива на Европейския съюз относно аудиовизуалния сектор и ако нашата работа е завършила дотогава, до края на юни, ние бихме могли да включим промените, които ще дойдат по линията на тази директива в нашето законодателство.

Стенограмите на заседанията на медийната комисия до ноември миналата година и на работната група по ЗРТ: 6 март 2007 г., – 13 март 2007 г., – 27 март 2007 г.

Иво Атанасов има и личен сайт.

Законът за достъп до информация се променя под клауза за конфиденциалност

От копие на договор в днешна публикация става ясно, че правителството – в частност председателят на ДАИТС Вачков – възлага транспонирането на директивата за re-use на юридическо лице с представител адв. Георги Димитров.

Договорът сочи, че се прилага чл.2 ал.2 т.2 на една българска наредба (за малките обществени поръчки): поръчките се възлагат с процедура/конкурс или търг, но под 15 000 лв може без процедура. В конкретния случай уговорената цена е 14 500 лв.

Без процедура, без имена. “По законопроекта работиха наши експерти, аз го проверих най-накрая”, казва Георги Димитров. Ето поради липса на друга информация, рубрика експерти от сайта на центъра към фондацията, с която е сключен договорът. Срокът за изпълнение е 15 дни. Рекорд за транспониране на директива.

Не е предвидено приемане на изпълнението пред колегия, обсъждане или нещо подобно – все пак това е законопроект, сериозна задача. Възложителят се представя от младши експерт в Правна дирекция (чл.29) – обикновено именно това е лицето, което от името на възложителя приема изпълнението.

Никой не трябва да научи какво е предадено (чл.20) – възложителят се задължава да не предоставя никаква информация по предмета на поръчката (впрочем не е договор за поръчка, а договор за услуга) на трети лица.

Според ДАИТС всичко е законно. Чудна работа: в България законно се транспонира общностно законодателство под клауза за конфиденциалност. Големият губещ е достъпът до информация.

Поправки в Закона за достъп до обществената информация

Вестниците подозират парламента в нов опит за цензура. Едва ли – едва ли има умисъл, по-скоро има проблем с транспонирането на общностното законодателство.

България има задължение да транспонира Директивата за повторно използване на информацията [Re-use]. Който не я транспонира, го сполетява (след срок, в който може да се поправи) каквото Австрия или каквото Великото Херцогство – Комисията се обръща към Съда със съответен иск срещу държавата.
Отговорна институция за транспонирането на директивата е ДАИТС (Агенцията за информационни технологии). Пътят за транспониране е: работна група – проект – съгласуване – одобрение на заседание на МС и внасяне в Парламента. Поради липса на време е използван другия конституционен път: законодателна инициатива на народни представители.

Както казва Йордан Мирчев пред Сега, каквото са му дали, това е внесъл. Нямаше да има нищо лошо, ако имаше точна оценка какви текстове се транспонират и в каква българска нормативна система се вписват:

Депутатите вносители откровено си признаха, че не са наясно с предложените от тях текстове. “Поправките са изготвени от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”, обясни пред “Сега” жълтият депутат Йордан Мирчев. Депутатите били само формални вносители, за да се придвижи проектът по-бързо и да не се налага да минава през Министерския съвет. Всъщност поправките били дадени към друг закон, но Мирчев преценил, че мястото им не е там и те били пренасочени към Закона за достъп до информация.

“Пренасочването” води до внасяне на паралелни несъгласувани решения в един действащ закон. Според юристите с опит в сектора, поправките разбиват балансите (срокове, частичен достъп, липса на изискване за доказване на интерес). ПДИ има подписка срещу поправките. Още коментари.

Становището на ПДИ заслужава подкрепа: нека България да изпълни задълженията си по 2003/98 незабавно, но бързината да не е за сметка на прозрачността и във всички случаи да се използва експертизата на ПДИ.

*

Появи се и актуален коментар на ситуацията от Александър Кашъмов, ПДИ.

*

Сега обсъжда въпроса за мотивите на подписката – кауза или най-банален интерес: Конфликт в НДСВ заради закона за достъп до информацията

Някои предложения ще бъдат взети предвид (21 март)