Category Archives: BG Law Making

Jun 14 2007
6 Comments
BG Law Making, Media Law

Достъп до информация: в ЕС не се доказва интерес, тук обаче ще се доказва

Днес може да се прочете както стенограмата от приемането на промените в българското законодателство за достъп до информация, така и Зелената книга на Европейската комисия за публичен достъп до информация – с която се инициира законодателен процес за ревизия на общностното законодателство за достъп (Регламент 1049/2001). Удобен момент за установяване на сходство и различия.

В Зелената книга ЕК се позовава на практиката на Съда:

Първоинстанционният съд ясно посочи, че целта на регламента е да гарантира, че всяко лице ще има достъп до публични документи. Специалният интерес на дадено лице да получи определен документ, напр. с цел защита на позиция в съдебен процес, не е от значение за вземане на решение дали документът да бъде предоставен или не, когато институцията прилага задължителните изключения по член 4, параграф 1, буква а) или когато държава-членка се противопоставя на оповестяването на документа съгласно член 4, параграф 5.
В неотдавнашно решение Първоинстанционният съд заявява, че от член 6, параграф 1 от Регламента следва, че тъй като съгласно неговите разпоредби заявителят не е длъжен да посочи причини за заявлението, заявленията за достъп трябва да бъдат разглеждани независимо от лицето, подало заявлението.

В българския парламент обаче е иначе. Тук практиката на Съда не е аргумент. Мартин Димитров обръща внимание  върху въвеждането на ново изискване за доказване на интерес:

Когато такива неща се запишат в законите, тогава законите стават лоши и не могат да бъдат използвани по същество.

Иронично е, че тези изменения в българското законодателство се приеха с цел хармонизиране на българското законодателство с европейското. Напълно възможно беше хармонизирането да  не е за сметка на прозрачността.

Цялото изказване на Мартин Димитров. Continue reading →

Jun 10 2007
5 Comments
BG Law Making, EU Law

Договор за присъединяване: поправки в OJ. Поправки на какво? В OJ?

На 30 април 2007 г. в Рим е подписан Протокол за поправки в Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Не знам да е обявявано, че ще се внасят поправки в Договора и защо. Всякакви работи ни разказва правителството, сайтът е пълен с протоколни новини – а Google не показва някъде и буква за поправки в Договора за присъединяване. Дори да са редакции – все пак са десетина страници. Може би е преценено, че не ни интересува.

Протоколът е обнародван вчера в последния брой на OJ, българско издание, с.18-27. Нищо такова няма за версията на Договора на английски език. Има две-три поправки, наистина правопис и фактически грешки, например Ruse-East става Ruse -Iztok – и толкова.

Като поправки в Договора за присъединяване са включени и поправки в ревизии на Учредителните договори (Ница, Амстердам), дори в Договора за създаване на Конституция на Европа (версиите на български език).

Добре, редакции. Това води към друг въпрос – в Конституцията на България пише, че всичко нормативно, каквото и да е то, за да действа в България, трябва да е обнародвано в Държавен вестник. Няма друга конституционна възможност. Само там. По тази причина Договорът за присъединяване е в ДВ, бр.103 и 104 /2006 г.

Но как се обнародват поправки в ревизии на Учредителни договори, когато самите Учредителни договори и ревизиите им не са обнародвани в ДВ?

Поправката в чл.85 от Конституцията (втората поправка) нарича първичното право на ЕО/ЕС международни договори => за международните договори действа чл.5, ал.4 от Конституцията, който ги иска ратифицирани и обнародвани => ратификацията е със закон, но не е достатъчно да обнародваш ратификационния закон, трябва да обнародваш и актовете, които ратифицираш => чл.88 казва това да става в ДВ.

Сигурно пропускам важна норма – разбира се, че на общностното право мястото му е в OJ, но не трябва ли това да се каже експлицитно в българското право все пак – отделно за първичното право (договорите) и отделно за вторичното – хората трябва да знаят (откъде?), че има такива актове (къде?) и какво гласят. Ако пък не променят Конституцията, да обнародват в ДВ Учредителните договори, заедно с ревизиите и поправките. При това положение гадая дали ще бъдат обнародвани в ДВ поправките в собствения ни Договор за присъединяване към ЕС – или вече обнародването в OJ се смята достатъчно.

И един въпрос. Хубаво актуализираха тези дни Закона за нормативните актове – чл.37 и 41 – за обнародване в OJ на регламентите:

Създава се чл.37 ал. 2:
„(2) Регламентите на Европейския съюз се обнародват в “Официален вестник” на Европейския съюз на български език.”

В чл. 41, ал. 1 накрая се добавя „или на “Официален вестник” на Европейския съюз в случаите по чл. 37, ал. 2.”

(За други източници не се говори, но това е отделна тема.)

Но ако за регламентите е така (234.2 ДЕО), защо да е така с необнародваните в ДВ Учредителни договори (те са уредени в чл.5 ал.4 Конституцията).

Тема за повече от постинг в блог: “Обнародването на нормативни актове в условията на членство в ЕС като конституционно условие за влизането им в сила”.

Jun 07 2007
2 Comments
BG Law Making

Уредбата на законодателния процес

Има в българското право два акта от 70-те години, които за времето си са уникални в соцлагера. Това са Законът за нормативните актове и Указът за прилагането му. И в условията на новата Конституция (новата – действащата) те остават да действат съответно. Цялото изготвяне, тълкуване и прилагане на н.а., а и атакуването пред съда на подзаконови нормативни актове се опира на тази уредба.

Записвани са опити за промяна и дори за създаване на нов ЗНА, особено предвид членството в ЕС, но сега – второ гласуване на 30 май – са приети промени (по законопроект, внесен от Мартин Димитров и Филип Димитров). Цялостна реформа на законодателния процес предстои, но промените все едно са важни – до обнародването ето докладът на Правната комисия.

Акцентът е върху задължителността на оценката на въздействието на бъдещите законопроекти. Ако този принцип беше в сила ( и не само на хартия, разбира се), много закони биха били невъзможни в днешния си вид.

Появява се и задължителното обществено обсъждане:

Всеки законопроект и оценката за неговото въздействие, се публикуват в Интернет страницата на администрацията, съставила първоначалния проект. Съобщение за изготвения законопроект се публикува и в средствата за масово осведомяване.

Чл. 31 (1) Общественото обсъждане може да включва дискусии, проучвания, писмени консултации и други подходящи форми. Становищата по законопроекта се представят в 30-дневен срок от съобщението по чл. 30 и съдържат общ коментар по проекта, коментар по отделни разпоредби с мотивирани конкретни предложения за подобряването им, както и предложения за възможни други решения. Предложенията за възможни други решения трябва да бъдат придружени с оценка на въздействието по чл. 27, ал. 2.
(2) Органът, който провежда общественото обсъждане, разглежда постъпилите становища, ако отговарят на изискванията по ал. 1, и уведомява лицата, които са ги представили, по подходящ начин за приемането или за причините за отхвърлянето на техните предложения.
(3) За проекти на подзаконови нормативни актове обществено обсъждане по ал. 1 и 2 се провежда по преценка на органите, компетентни да ги издадат или приемат.

Дано някъде да е записано в окончателния текст, че същото се отнася и за законопроектите, внесени от народни представители.

Jun 07 2007
Leave a comment
BG Law Making

Прозрачност

За промените, гласувани днес в Закона за достъп до обществена информация свидетелства Мартин Димитров. Мартин Димитров казва, че е загубил тази битка за прозрачност – но войната продължава.

Това напомня за общото състояние на законодателството в областта на достъпа до информация и електронното правителство.

На път към Държавен вестник е и Закон за електронното управление – по законопроект на МС – изготвен, както се вижда, под ръководството на адв. Георги Димитров – вижда се още от същия сайт, че освен измененията за порнографията в НК и измененията на ЗДОИ (или както пише тук, изготвяне на Закона за повторно използване на информацията от обществения сектор по възлагане на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения) , той отчита за себе си следното:

  • Ръководител на работната група, изготвила проекта на Закон за електронното управление по възлагане от Министъра на държавната администрация и административната реформа
  • Ръководител на работната група, изготвила Закона за електронната търговия по възлагане от Министъра на държавната администрация и административната реформа
  • Ръководител на работната група, изготвяща Закона за електронното здравеопазване по възлагане от Министъра на здравеопазването и член на Консултативния съвет към министъра по прилагането на Стратегията за електронно здравеопазване
  • Ръководител на работната група към Правната комисия на Народното събрание, изготвила окончателния вариант на Закона за търговския регистър
  • Член на работната група към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, изготвяща проекта на Закона за електронните съобщения по възлагане на Комисията за регулиране на съобщенията
  • Ръководител на работната група към Държавната агенция по информационни технологии и съобщения, изготвяща проекта на Закона за повторно използване на информацията от обществения сектор по възлагане на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения
  • Национален кореспондент за България в работната група, изготвила доклада към Европейската комисия „Пазарни и правни аспекти на електронните подписи” по възлагане от Европейската комисия
  • Национален кореспондент за България в работната група, изготвила доклада към Европейската комисия „Правни и административни практики по отношение на валидността и взаимното признаване на електронните документи” по възлагане от Европейската комисия
  • Национален кореспондент за България в работната група, изготвила доклада към Европейската комисия „Проучване относно взаимното признаване на електронните подписи за приложения на електронното правителство” по програмата на IDABC по възлагане от Европейската комисия
  • Ръководител на работната група към ЦПИКТ, изготвила Докладa за състоянието на българското електронно правителство, по възлагане от Balkan Trust for Democracy, Marshall Fund
  • Ръководител на работната група към ЦПИКТ, изготвила Докладa за хармонизация на българското законодателство в областта на електронната търговия с правото на Европейския съюз по възлагане на Агенцията за развитие на информационните, комуникационни и управленски технологии
  • Ръководител на работната група към ЦПИКТ, изготвила Наредбата за воденето на регистрите от адвокатските съвети в електронна форма по възлагане на Висшия адвокатски съвет
  • Член на работната група към ЦПИКТ, изготвила Наредбата за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър по възлагане от Агенцията по вписванията
  • Експерт към работната група, изготвила пакет проектозакони за приложението на електронния подпис в съдебната система (експертна група към Министерството на правосъдието, септември 2004 г.)
  • Ръководител на работната група, изготвила Вътрешните правила за работа с електронно подписани документи в Агенцията по вписванията (работна група към ЦКПИТ: Възложител: Агенция по вписванията, ноември 2004 г.)
  • Експерт към работната група, изготвяща политиките и стандартите за предоставяне на административни услуги на гражданите по електронен път за реализиране на Стратегията за електронно правителство (експертна група към Координационния център по информационни, комуникационни и управленски технологии към Министерския съвет, декември 2004 г.)
  • Експерт към работната група, изготвила Вътрешните правила за работа с електронно-подписани документи в системата на Министерството на здравеопазването, (експертна група към Министерството на здравеопазването, ноември 2003 г.)
  • Експерт към работната група, изготвила Вътрешните правила за работа с електронно-подписани документи в системата на Министерството на финансите, (експертна група към Министерството на финансите, септември 2003 г. – февруари 2004 г.)
  • Консултант на Министерството на финансите във връзка с изготвянето на Инструкцията за приемане на данъчни декларации по електронен път от Главна данъчна дирекция (експертна група към Министерството на финансите/ГДД, октомври 2003 г.)
  • Експерт към работната група, изготвила наредбите по приложението на Закона за електронния документ и електронния подпис (работна група към Държавната комисия по далекосъобщенията, 2001 г.)
  • Експерт към работната група изготвила проект на нов Закон за адвокатурата (работна група към Висшия адвокатски съвет, ноември 2003 г.)
  • Председател на работната група, изготвила проект за Етичния кодекс на адвокатите (ABA/CEELI, август 2002 г.)
  • Експерт към работната група, работеща по промените в раздел “Компютърни престъпления” в Наказателния кодекс (работна група към Министерство на правосъдието, април 2003 г.)
  • Независим експерт по право на информационните и комуникационните технологии към Комисията по транспорт и телекомуникации към Народното събрание, 2002 г. – 2003 г.
  • Консултант на работните групи по изготвянето на националните информационни системи на частните съдебни изпълнители, на търговския регистър и на единните регистри на адвокатурата
  • Консултант на Министерския съвет по программа ФАР по прилагането на национална политика за електронното правителство в България
  • Консултант на Министъра на държавната администрация по въпросите на електронното управление

Това е полезна информация, благодарение на този сайт са по-ясни механизмите на законодателния процес (или къде от известно време се насочват проекти за нормативни актове на ДАИТС, преди това МТС, и Министерството на администрацията, във времето на Александров – на КРС и др.)

May 31 2007
17 Comments
BG Law Making, Media Law

Малък опус за порнографията (напълно измислена история)

Хор

Това вече на нищо не прилича. Каква е тая държава, на всяка сергия се продава порнография, и по телевизиите върви посред бял ден. Ами чалгата какво е, чиста порнография. В Америка никога не може да видиш такова нещо. Тук в самия парламент има педофили. Да ги наказват, затвор за такива.

Това вече на нищо не прилича. По цял свят е разрешена порнографията, само в България я забраниха. Не могат да я забранят, да видим как ще дойдат да я спрат в къщи, като имам сателитна телевизия. Всичката Мара втасала, до порнографията стигнаха.

Депутати

Това вече на нищо не прилича. Нито предложението изхожда от Министерството на правосъдието, нито от Главна прокуратура, нито от институциите, които официално са оторизирани. Какво е това нещо? Разбирате ли какво правим? Всички институции, които се занимават с наказателно право в тази държава имат ли отношение към тези промени. Нямат. Когато някой си присвоява правото да говори от името на обществото, трябва да видим: кое налага тази промяна? Когато се представят данни и статистика, тогава можем да говорим.

Това вече на нищо не прилича. Какви данни и какви национални съвещания трябва да има, за да се направят някакви предложения в Наказателния кодекс, чиято единствена цел е да се завишат санкции и след като непрекъснато се прокламира пред обществото, че престъпниците трябва да бъдат санкционирани. Не знаех, че без съвещания не мога да предлагам изменения на закона. Правилата за морал и за поведение предполагам важат за всички човешки същества по еднакъв начин.

Това вече на нищо не прилича. Големите санкции не могат да компенсират по никакъв начин някои неудачни решения. Ние можем да си правим и по 50 години наказание, но като не може да тръгне производството, няма да направим нищо. Нашата идея е законите, които определят наказанията да са по-умерени, а процедурата да бъде по-динамична

Това вече на нищо не прилича. Порнографско съдържание, порнографски материал – спорът за термините е напълно безсмислен. Време е наказателният език да стане по-човешки и по-ясен, защото това наслагване на думи и някаква наукообразност, не дава възможност на съда да прилага правото еднакво и ефективно.

Експерт – солист

Това вече на нищо не прилича. Определението казва ясно кое е това “открито сексуално поведение”, а именно, което включва “реални или симулирани полови сношения или действия за възбуждане или удовлетворяване на полово желание на лице”. Така че определението е достатъчно ясно и съдържа достатъчно сериозни обективни белези. То е ясно.

Депутати

Приема се, въздържали се – няма.

Хор

Това вече на нищо не прилича. Каква е тази дефиниция. Каква е тази всеобща забрана. Какви са тези наказания. Как са определени. Кой ще ги прилага. Децата не са по-защитени, възрастните как ще бъдат контролирани. Как изобщо приехте тези изменения без публично обсъждане. Петиция срещу забраната – и в нея се иска оставка за вносителите на законопроекта.

Вносител

Това вече на нищо не прилича. Оставка – как оставка на депутат, не знаете ли, че не може. Да не съм виновен аз, не съм забранил порнографията аз. Забранена е от 1908 година. Има порнография навсякъде? Виновни сте. Искате дебат – организирайте си го, може.Не искате да си го организирате? Значи защитавате детската порнография. Виновни сте. Не сте чели проекта предварително? Нямало къде? Виновни сте. В деловодството на парламента го има.

Подарявам ви текста на закона. Да си го четете. Не искате да го четете? Чели сте го? Не може да ви разбере човек какво искате тогава.

*

 Горният опус е ремикс от стенограми от парламента (хор) и тв предаване в бТВ, в което участвахме с вносителя, предаването е Тази сутрин на bTV , 30 май от 8.40 сутринта, описано от Гърнето с боба.

*

Послепис

Uvajaemag–joOgnyanova,

OtimetonaObshtestveniasyvetzabezopasenInternetVikanimdauchastvatevdiskusiaponashumeliavposlednovremeproblem syszakonovatauredbasreshtupornografiatana 8 iuniot 14.30 chasavzala 134 naNarodnotosybranie (bivshPartiendom).
Razchitame na Vasheto uchastie,
Sekretariat na Obshtestvenia syvet

*

Кой кани. Председател на този обществен съвет е Светослав Спасов.

*

ПП2 – 7 юни

Uvajaema g-jo Ognyanova,
Byrzame da Vi uvedomim, che poradi vyznikvane na nepredvideni angajimenti nasrochenata za utre ot 14.30 chasa diskusia za zakonovata uredba za pornografiata v Narodnoto sybranie se otlaga.
Diskusiata shte byde nasrochena za druga data, za koyato shte Vi uvedomim svoevremenno.
Pozdravi,
Sekretariat na Obshtestvenia syvet

May 28 2007
Leave a comment
BG Law Making, Media Law

ЗЕС: знаете ли, че…

  • … 24 пъти в закона се среща думата политика? Законът се разглежда като инструмент (един от инструментите) на определени политики – така, както е и в ЕС: Чл. 7. (1) Министерският съвет по предложение на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения приема политика в областта на електронните съобщения и политика в областта на информационното общество и ги обнародва в “Държавен вестник”.
  • … oще на първите две страници два пъти се явява технологичната неутралност? Ето тук например: Чл. 5. При прилагане на този закон държавните органи спазват принципите на законоустановеност, предвидимост, прозрачност, публичност, консултативност, равнопоставеност, пропорционалност, технологична неутралност по отношение на мрежите при предоставянето от предприятията на електронни съобщителни услуги и свеждане на регулаторната намеса до минимално необходимото.
  • … далекосъобщителните лицензии вече се наричат разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс за осъществяване на електронни съобщения чрез налични и/или нови електронни съобщителни мрежи?
  • … далекосъобщителните оператори вече се наричат предприятия, които осъществяват електронни съобщения?
  • … регулаторът вече може да приема нормативни актове?
  • … регулаторът вече може да решава спорове между предприятия?
  • … цифровото лицензиране е уредено в четири текста (46-49) и законът е уредил компетентността и на медийния регулатор?
  • … предприятията, които работят и в други сектори, трябва да имат отделно счетоводство за дейността си в сектора на електронните съобщения?

 

 

 

 

May 23 2007
10 Comments
BG Law Making, Media Law

Онлайн порнографията (159-2)

Малък коментар за Капитал, в който казвам главно, че в България дискусията за порнографията не се е състояла и че дефиниции не могат да се импортират просто така, без никакво обсъждане:

Oнлайн порнографията гастролира в НК

За разлика от нас, дори колегите от Швеция (северна страна)  реагират емоционално в подобни случаи:

Понякога наистина чувствам, че нямам повече енергия срещу следващото тъпо/опасно/ ужасяващо/безсмислено решение, предложено от някакъв зловещ/полуумен/воден от случайността парламент.

May 16 2007
Leave a comment
BG Law Making

По късата писта (3)

Както промените в Закона за достъп до обществена информация, както промените в Наказателния кодекс – ето и промени в Закона за обществените поръчки. Законопроектът отсъства от сайта на парламента.

*

Общото в трите случая [“късата писта”]:

  • промените са спорни, но затова пък необсъдени публично +
  • промените са внесени от народни представители от тройната коалиция, а не от МС +
  • промените минават под знака на европеизацията.

Трима депутати от управляващата коалиция – Йордан Цонев от ДПС, Петър Кънев от БСП и Йордан Мирчев от НДСВ, са внесли промени в Закона за обществените поръчки, с които се премахва забраната фирми, свързани с възложителя, да участват в обявени от него обществени поръчки.

Помолен да аргументира проекта, Йордан Цонев каза, че той и двамата му колеги са само вносители, а текстовете са били подготвени в Министерския съвет.

Нови възможности за вносителя Петър Кънев освен бюлетините за изборите и винетките , и още тук или тук

или тук

May 15 2007
Leave a comment
BG Law Making, EU Law, Media Law

Защита на потребителите: 27*Х +1

Когато и Комисията за защита на потребителите получи правомощия по ЗЗП в областта на рекламата, стана ясно, че по отношение на рекламата в България ще действат поне три органа: Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията и СЕМ. Очевидно в тази област е необходимо съгласуване и разграничаване на компетентността. Да добавим и органите на общинските съвети – за външната реклама, сигурно и КАТ – за транспортната.

А колко ли контролни органа действат в една доста по-широка зона, очертана от 15 директиви, между които са директивите за подвеждаща реклама, за сравнителна реклама, за финансови услуги от разстояние, за електронната търговия и “Телевизия без граници”.

Днес в ДВ (бр.39 от 15 май, ПМС №104) е обнародвана наредба на МС, която трябва да регламентира координацията на контролните органи за защита на потребителите на три равнища: вътрешно, между държавите от ЕС и между държавите и Европейската комисия.

Сериозна мрежа от хоризонтални и вертикални връзки се очертава: 27 по Х национални регулатора (в 15 области) и Европейската комисия си взаимодействат всеки с всеки: някои – пряко, други- чрез посредник. *

* Формулата (ми) е напълно погрешна, защото броят на регулаторите в тези 15 области варира по страни, но това не я прави по-малко подтискаща – като си представим необходимата координация само в България само в областта на рекламата (например) – и мултиплицираме задачата.

May 14 2007
8 Comments
BG Law Making

Носителите, какъв е смисълът

Янаки Стоилов:
Сегашният текст е: “Който извърши деянието по отношение на данни, които се дават по силата на закон, по електронен път или на магнитен носител.”
Георги Димитров:
Магнитен носител отдавна загуби значението си в пространството. Извън състава, по сегашния текст, примерно един компакт диск остава извън състава на закона. Защото не е по електронен път и не е на магнитен носител.
Янаки Стоилов:
Как да бъде тогава?
Георги Димитров:
Електронен носител. Според мен, трябва да е на електронен носител, защото.
Янаки Стоилов:
А не “по електронен път”.
Георги Димитров:
По електронен път си остава и на електронен носител.
Янаки Стоилов:
Т.е. смятате, че ако няма носител, а има електронен път, не е достатъчно.
Георги Димитров:
Не е достатъчно, разбира се, защото веднъж деянието ще бъде насочено към начина на предаването.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да бъде: по електронен път, на електронен или на магнитен носител.
Георги Димитров:
“Магнитен носител” е по-тясното понятие от “електронен носител”.
Янаки Стоилов:
Ние и двете ги слагаме, за да не махнем нещо, което ние не знаем в момента до какво води.
Георги Димитров:
В момента с приемането на Закона за електронни документи и електронния подпис.
Николета Кузманова (експерт):
Какъв е проблемът, колега, с тези непрекъснати смени на понятията.
Георги Димитров:
Аз ще ви кажа какъв е смисълът. Когато един закон се позовава на една технология, като магнитно записване, утре вече тази технология отмира и законът престава да може да изпълни функциите си. Това е смисълът. Магнитният носител, с пълна отговорност, възможно най-технологично неутралното понятие е електронен носител. Магнитният носител е електронен носител.

(Из протокола на парламентарната Правна комисия)

← Older posts
Newer posts →