Определение № 3 от 14 август 2007 г. по конституционно дело № 8 от 2007 г.
Делото е образувано за установяване противоконституционността на § 11 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) – поради отлагането на влизането на закона в сила (за 2008 г.) и процедурни нарушения при приемането му.
Лазар Груев, Емилия Друмева, Евгени Танчев, Димитър Токушев, Пламен Киров и Красен Стойчев намират, че искането не трябва да бъде допуснато за разглеждане: “Конституцията предоставя на Народното събрание правото да направи съответна преценка.”
Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков и Благовест Пунев – особено мнение, което заслужава да бъде цитирано изцяло:
“Преходната разпоредба на § 11 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие представлява христоматиен пример за това какво значение има времето за правото. В случая един закон, чието непосредствено влизане в сила е от изключително значение – да бъдат преустановени строителните безчинства по Черноморието е дерогиран на второ четене фактически с едно гласуване. Последиците – с притворната промяна осъществилите се определени ситуации (строежи непосредствено до морето, недопустима височина на застрояването, неспазването на защитни зони и пр.) до 1.01.2008 няма да могат да бъдат оспорвани, а определени права ще станат придобити.
В крайна сметка разпоредбата на § 11 от преходните разпоредби е прието на едно четене. Разпоредбата , че законите се обсъждат и приемат с две гласувания в отделни заседания, цели да осигури възможност за дебат, осмисляне на внесеното предложение, отстраняване на опущения и грешки, но не и същностна промяна, във вече гласуван закон. Нещо повече, когато при нужда се съкращава законодателният процес в едно заседание, гласуванията също трябва да бъдат две. Такава преценка не може да се извърши от изненаданите и несъгласни с диаметрално новото, обезсмислящо приетият на първо четене закон народни представители.
Всеизвестно е, че същината на демокрацията не се състои във волята на болшинството, а в дебата. Представители на обществото не са само политиците победили на изборите. Липсата на дебат има за последица, че част от обществото вместо демокрация (дебат) остава само с представители. Вярно е, че болшинството от народните представители биха могли да отложат влизането в сила на закона, но чрез ново законодателно предложение, направено по правилата. Тогава за обществото ще е ясно кой е вносителят и какви са неговите мотиви.
Определението на съда да не се разгледа искането на народните представители го направи съратник на разразилата се строителна вакханлия по Черноморието и както е казал вносителят Министерски съвет до “неговата деградация”, която е трябвало да приключи на 1.06.2007 г., а ще продължи до 1.01.2008 г.”
*
*
Определение № 4 от 14 август 2007 г. по конст. дело № 9 от 2007 г.
Искане за тълкуване на новия избирателен закон – два въпроса :
1. Противоконституционно ли е необнародването и невлизането в сила на нормативни текстове, приети на първо и второ четене ? – КС отклонява искането за тълкуване с аргумента, че “не може да допълва или дописва Конституцията”.
2. Противоконституционно ли е издаването на решение на Централната избирателна комисия за местните избори /ЦИКМИ/, свързано с тълкуване на понятието “живял 10 месеца”, различно от това, прието на първо и второ четене? – КС не се произнася по бъдещи несигурни събития и “не може да внушава на ЦИКМИ как да действа”.
Румен Янков и Благовест Пунев – особено мнение:
“рядко сполучлив пример как без обсъждане на фактите, чрез усукани юридически фрази, съдът отказва да бъде тълкувана фундаментална конституционна разпоредба”, от протоколите на Народното събрание е видно, че спорните текстове вече са били приети, преди да бъдат отменени с трето гласуване.
*
Наистина жалко е, че КС не пожела да се произнесе по поставените въпроси. Особено за важността на стриктния законодателен процес – макар всички да са взели на въоръжение фразата, че демокрацията е процедура.
