Медийно право

На сайта на Съда на ЕС вече могат да се видят исканията на Европейската комисия по делото ЕК срещу България за цифровия преход.

Някои смятат, че България не се е защитила достатъчно активно и затова делото за цифровия преход стига до съдебна фаза. Част от тях са истинската причина за делото. Кои са те? Асен Григоров попита преди време ресорния тогава министър в правителството на ГЕРБ Ивайло Московски за собствениците на мултиплексите. Нямам представа, каза Московски, но ще проверя и ще кажа в понеделник. И напомни, че преходът започна по правила, приети от Тройната коалиция.

Други положиха немалко усилия да се стигне до съд. Включително тези, за отстраняването на които бяха написани изисквания, процедури и условия, така че цифровият преход да се окаже в ръцете на онези, за които ще научим в понеделник.

Понеделник не е настъпил.

Нямаме представа –  но имаме  дело  срещу България.  

Ясно е от доста време: плащаме – пари, свобода или и двете.

• През 2009 променяха закони и приеха Закона за публичното радиоразпръскване;
• Решение на Конституционния съд  от 2009  (с две особени мнения) по дело 3-2009
• През 2010 Европейската комисия образува проверка по повод проведените конкурси за цифрови мрежи.
• През 2011 България получи съобщение от ЕК за откриване на процедура;
• ВАС междувременно не открива нарушения  – Решение №11018/2011 ;
• И мотивираното  становище на ЕК – нарушение №  2011/4025 .

*

Иск, предявен на 2 юли 2013 година – Европейска комисия / Република България

Дело C-376/13

Език на производството: български

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Braun, Г. Колева, L Malferrari)

Ответник: Република България

Искания

Европейската комисия счита, че Съдът следва:

да установи, че като ограничава съгласно § 5а, алинеи 1 и 2 от ПЗР на ЗЕС до две броя на предприятията, на които може да бъде предоставен радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и на които се издава разрешение да предоставят съответната електронна съобщителна услуга (като потенциално тези предприятия са можели да бъдат до пет), Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията;

да установи, че като забранява съгласно член 47а, алинеи 1 и 2 и член 48, ал. 3 от ЗЕС на предприятия – доставчици на телевизионно съдържание, чиито програми не се излъчват в Република България и свързаните с тях лица, да участват в конкурсните процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване и да предоставят съответните, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива;

да установи, че като забранява съгласно член 48, параграф 5 от ЗЕС на притежатели на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване да строят електронни съобщителни мрежи за излъчване на радио- и телевизионни програми, Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, на член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата директива.

да осъди Република България за заплати съдебните разноски.

Правни основания и главни доводи

Европейската Комисия твърди, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно изискванията на член 2 параграфи 1 и 2 и член 4, параграф 2 от Директива 2002/77/ЕО¹ на Комисията от 16 септември 2002 г. относно конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи (“Директива относно конкуренцията”), член 7, параграф 3 от Директива 2002/20/ЕО² на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (“Директива относно разрешението”) и член 9, параграф 1 от Директива 2002/21/ЕО³ на Европейския парламент и Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (“Рамкова Директива”).Република България не е изпълнила изискването на член 2, параграф 1 от Директивата относно конкуренцията, според който Държавите-членки не могат да предоставят, нито да запазят изключителни или специални права за изграждането и/или експлоатацията на електронни съобщителни мрежи или за предоставянето на електронни съобщителни услуги. Посредством законодателен акт, Република България е ограничила до две броя на предприятията на които да бъде издадено разрешение за ползване на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване (като потенциално е можело да бъдат до пет) и които да осъществяват услуги като мултиплекс оператори на територията ѝ. Това е било направено на базата на критерии, които са били непропорционални и не са били обективни. По този начин Република България е създала специалн

и права за осъществяването на тези електронни съобщителни услуги.Република България не е изпълнила изискванията на член 2 параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията, член 7, параграф 3 от Директивата за разрешение и член 9, параграф 1 от Рамковата Директива, според които радиочестотите за осъществяване на електронни съобщителни услуги трябва да бъдат предоставяни на базата на обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии. Република България е определила критерии за участие в конкурсни процедури за предоставяне на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални на преследваните цели; посредством приемането на критерии за предоставянето на радиочестотен спектър за наземно цифрово радиоразпръскване, които не са били пропорционални и по този начин са могли да попречат на редица предприятия да участват в тези конкурсни процедури, Република България не е изпълнила задължението си по член 2, параграф 2 от Директивата относно конкуренцията да гарантира правото на всяко предприятие да предоставя електронни съобщителни услуги.

Статия по казуса, която излиза във вестник Труд, но след промяна на редакционната политика на изданието вече липсва на адреса си:  Цветан Василев – Господарят на ефира

Съдът на ЕС  ще се произнася за пръв път по правото да бъдеш забравен в ЕС на примера на функционирането на Google. Става дума за делото пред Съда на ЕС  по преюдициално запитване във връзка със спора между испанския орган за защита на личните данни срещу Google Inc & Google Spain от 2010.

Стана известно заключението на Генералния адвокат. Накратко – доколкото  органът е настоявал за по-голям контрол на гражданите върху правомерно публикувани онлайн данни за тях – заключението е в полза на търсачката.

Казусът: лични данни на физическо лице  са публикувани през 1998 г. в два печатни броя на испански вестник, които впоследствие се публикуват отново в електронна версия, достъпна в интернет. Според лицето тази информация не следва повече да се показва в резултатите от търсенето, предоставяни от търсачката в интернет на Google, когато се извършва търсене по неговото собствено име, презиме и фамилия.

Въпросите към Съда са повече, но в частност се пита   дали   Директива 95/46 предполага  едно лице да може

да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уеб страници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица.

Не.

Генералният адвикат сочи, че след 1995 г. технологиите се променят и не трябва понятието администратор да се тълкува много широко, защото дори преподавател по европейско право, който чете решения на Съда, може в определен смисъл да се  разглежда като администратор (т.29). Почти всеки, който има на разположение смартфон или компютър,   извършва действия в интернет, към които е възможно да се приложи Директивата.(т.10)

Според ГА, правото да бъдеш забравен би засегнало основни права като свободата на изразяване и информация.

133. Поради особената сложност и трудност на групата основни права, които се разглеждат в настоящото дело, не е възможно да се обоснове даване на правно предимство на съответното физическо лице в рамките на Директивата чрез признаване на право да бъдеш забравен. […]

134. По-специално доставчиците на услуги за търсене в интернет не бива да бъдат нагърбвани с подобно задължение. Това би предизвикало накърняване на свободата на изразяване на мнение на издателя на уеб страницата […]. Подобно действие би се равнявало на цензура от страна на частноправен субект на публикуваното от издателя съдържание. Съвсем друго нещо   е задължението на държавата да предприеме действия, с които да осигури ефективно правно средство за защита срещу издател, накърняващ правото на личен живот, като в контекста на интернет този издател е издателят на уеб страницата.

135. Както посочва работната група по член 29, съществува възможност от вторичната отговорност на доставчиците на услуги за търсене в интернет съгласно националното право да произтекат задължения за блокиране на достъпа до уебсайтове на трети лица, на които има незаконно съдържание, като уеб страници, нарушаващи права на интелектуалната собственост или показващи клеветническа или криминална информация.

137. Поради тези причини предлагам на Съда да отговори  в смисъл, че правата на изтриване и блокиране на данни, предвидени om Директивата, не пораждат право да бъдеш забравен по смисъла на преюдициалното запитване.

Сега – в очакване на решението,  което не е задължително да споделя становището на ГА.