Медийно право

Реакциите по повод закриването на гръцките обществени радио и телевизия са показателни за състоянието на медиите и медийната политика в Европа. Най-активен е Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), който   категорично квалифицира закриването като безпрецедентно, подкрепи работещите в ERT и веднага се насочи към осигуряване на алтернативни възможности за разпространение на програмите на ERT. В писмо до Барозу президентът на EBU Филипо изразява позицията, че Европа не може да остане безразлична към прекратяването на ERT и призовава за отмяна на решението. Съветът на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, международни журналистически организации се обявиха против решението. Директорите на 50 европейски медии, включително БНТ и БНР, се обръщат към правителството на Гърция с настояване да възстанови незабавно  дейността на ERT.

EBU – вероятно също с безпрецедентен жест на солидарност – върна  ERT в ефир. На главната страница на EBU има съобщение, че организацията оказва техническа помощ на гръцките обществени радио и телевизия за разпространение на програмите, като не носи редакционна отговорност за съдържанието. Новинарските предавания на ERT NET достигат до европейците чрез сайта на EBU и по сателит.

В Гърция премиерът е изразил изненада от негативните реакции, в понеделник е предвидено обсъждане в парламента. Същевременно правителството предупреждава, че разпространение на програми с логото на ЕРТ в нарушение на законодателството cе санкционира.

Официално Брюксел не коментира събитията в Атина като  нарушаване на правото на ЕС, но в медиите има такива оценки  – вкл. оценки на масовото уволнение от гледна точка на трудовото законодателство. Независимо от факта, че актът на Самарас все още се нуждае от парламентарно одобрение, в съобщенията вече се говори за новата компания, вкл. обсъжда се дали  ще се иска служителите – ако са били сред уволнените – да се отказват от дължимите компенсации.

Гръцките събития са поредният повод в държавите от ЕС да се говори за бъдещето на обществените радио и телевизия.

Според говорителя  на Самарас ЕRТ не е свещена крава – но ЕК в съобщението си изрично подчертава, че в никакви икономически обстоятелства не могат да се поставят под заплаха базисни за европейската демокрация ценности като медиен плурализъм, свобода и културно разнообразие.

ЕК обявява трета последна консултация за ревизията на Съобщението за държавната помощ за филми и други аудиовизуални произведения.

Консултацията е със срок 28 май.

В бъдеще ЕК ще прилага ревизираното съобщение за помощта, отпусната след влизането му в сила, и Съобщението от 2001 г. – във всички останали случаи.

Целта на помощта в полза на производството на европейски аудио-визуални произведения и за запазването на инфраструктурата, необходима за тяхното производство и разпространение, е оформянето на европейски културни идентичности и укрепването на културното многообразие. Следователно целта на помощта е да насърчава културата. Такава помощ може да бъде съвместима с Договора съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС.

Предприятията от сектора на филмовите и телевизионните продукции могат също да се възползват от други видове помощ, предоставяни съгласно член 107, параграф 3, букви а) и в) от ДФЕС (например регионална помощ, помощ за МСП, за научноизследователска и развойна дейност, обучение или заетост), в рамките на максималните интензитети на помощ в случай на натрупване на помощи.

Комисията предлага да се прилагат следните критерии по отношение на аудио-визуално произведение, което ще се възползва от помощта, с цел да прецени дали схемата е съвместима с Договора съгласно член 107, параграф 3, буква г) от ДФЕС:

• (1) Помощта е предназначена за културен продукт. Всяка държава-членка гарантира, че съдържанието на подпомаганата продукция е културно съгласно собствените си национални критерии чрез ефективен процес на проверка с цел да бъдат избегнати явни грешки: или чрез подбор на предложения за филми, напр. чрез жури или чрез лице, на което е поверен подборът, или, при липса на такъв процес на подбор, чрез съставяне на списък с културни критерии, по които ще се проверява всяко аудио-визуално произведение.

• (2) Интензитетът на помощта по принцип трябва да бъде ограничен до 50 % от бюджета на продукцията с цел да се стимулират обичайните търговски инициативи. Интензитетът на помощта за трансгранични продукции, които са финансирани от повече от една държава членка и в които участват продуценти от повече от една държава членка, може да бъде до 60 % от бюджета на продукцията.

• (3) По принцип помощта за писане на сценарий или разработка не е ограничена. Въпреки това, ако произлезлият от това сценарий или проект в крайна сметка се превърне във филм, разходите за писане на сценарий и разработка впоследствие се включват в бюджета на продукцията и се вземат предвид в изчислението на максималния интензитет на помощта за аудио-визуалното произведение, както е посочено в параграф 2 по-горе.

• (4) Разходите за разпространението и популяризирането на аудио-визуалните произведения, които имат право да получат помощ за производство, могат да бъдат подпомогнати със същия интензитет на помощ, както ако са били или са можели да бъдат разходи за тяхното производство.

• (5) Освен за писането на сценарии, разработката, разпространението или за промотиране, помощта, отпусната за специфични производствени дейности не се разрешава. Следователно помощта не трябва да бъде запазена за отделни части от веригата на продукцията за създаване на стойност. Всяка помощ, предоставена за производството на конкретно аудио-визуално произведение, следва да е принос към неговия цялостен бюджет. Продуцентът трябва да разполага със свободата да избира позициите от бюджета, които ще се изразходват в други държави членки. Това е необходимо, за да се гарантира, че помощта произвежда неутрален стимулиращ ефект. Обвързването на помощта с отделни конкретни позиции от бюджета на един филм би могло да превърне помощта в национална преференция за секторите, осигуряващи подпомогнатите услуги, което може да се окаже несъвместимо с Договора.

• (6) Държавите членки следва да насърчават продуцентите и да им помагат да депозират копие от подпомагания филм в институцията за филмово наследство, определена от финансиращия орган, за да бъде съхранен, както и за конкретна употреба с културна и нетърговска цел, договорена с носителя/носителите на авторските права при спазване на правата върху интелектуалната собственост, и без да се засяга справедливото възнаграждение за носителите на правата след договорен период от време, определен в споразумението за безвъзмездна помощ, така че да не се препятства нормалното използване на филма.

• (7) Помощта се предоставя по прозрачен начин. След като бъде взето решение за възлагане, тази информация трябва да бъде публикувана онлайн, да бъде съхранявана за период от най-малко 10 години и да бъде на разположение на широката общественост без ограничения.

 Проект на ревизираното Съобщение 

Днес заместник-председателката на ЕК Нели Крус в Туитър: ЕК изразява загриженост  във връзка с несвършващите конституционни поправки в Унгария.

Ето една причина:

През  януари 2013 г.   Конституционният съд на Унгария обявява за противоконституционен текст в Изборния закон, според който

в течение   на кампанията  политически реклами могат да бъдат  публикувани само в обществените медии.

Веднага  след това Четвъртата поправка на Конституцията включва разпоредба, според която

в течение на кампанията политически реклами могат да бъдат публикувани само в обществените медии.

Доколкото става ясно от медиите, предложението е направено от депутат в зала.

Идва TTIP,  Transatlantic Trade and Investment Partnership.

Новата абревиaтура, за която ще се говори.

Според ЕК основните посоки на преговорите за свободна търговия ЕС – САЩ са договорени. Комисарят Де Гухт информира Европейския парламент.

Има съобщение на работната група на високо равнище, от което  се вижда приблизителен обхват на преговорите.  Включително например  интелектуална собственост.

В Европа някои ръководители на държави вече взеха отношение към TTIP.  Като приема, че подобно споразумение може да е от полза за растежа в ЕС, президентът на Франция изразява позиция, че има въпроси, които не подлежат на преговори.

Такъв въпрос е културното изключение.  Правилата за свободна търговия  не се отнасят до аудиовизията  – изключението е договорено с цел защита на културното многообразие и  културната идентичност и насърчаване на европейските аудиовизуални произведения. Културното изключение позволява на държавите от ЕС да налагат ограничения върху вноса на културни продукти.

Франция  не би желала TTIP да засегне културното изключение   – вж  NYT с цитати.

Комисарят Де Гухт се е произнесъл, че TTIP не застрашава с нищо културния сектор, но в проекта за резолюция на една от комисиите на ЕП от 19 март има изричен текст, че

 споразумението не следва да крие риск за културното и езиковото многообразие на Съюза.