Category Archives: EU Law

Съд на ЕС: редакционна отговорност и юрисдикция

Има решение на Съда на ЕС по дело C-517/09 RTL Belgium в отговор на преюдициално  запитване за категорията редакционна отговорност.

Телевизионна зрителка  твърди, че RTL Belgium излъчва  телепазар в продължение на 7 часа в рамките на един ден, макар че законовото ограничение е 3 часа. В отговор на писмо до установеното в Белгия дружество RTL Belgium,  дружеството отговаря, че   не то, а неговото дружество майка CLT-UFA, установено в Люксембург, е доставчик на услугата RTL Belgium.

Въпросът към Съда:

„Може ли понятието „ефективен контрол както върху избора на предавания, така и върху тяхната организация“, съдържащо се в член 1, буква в) от [Директива 89/552], да се тълкува в смисъл, че позволява да се приеме, че дружество, което е установено в държава членка и на което е разрешено чрез лицензиране от правителството на тази държава членка да предоставя аудиовизуални медийни услуги, действително упражнява такъв контрол, след като то делегира, с възможност за пределегиране, на трето дружество, установено в друга държава членка, срещу плащане на неопределена сума, съответстваща на общия оборот от реклама, осъществен от излъчването на тези услуги, реализирането и произвеждането на всички програми, характерни за тези услуги, информирането на обществеността в областта на програмните схеми, както и финансовите услуги, правните услуги, услугите, свързани с човешките ресурси, услугите, свързани с управлението на инфраструктурите и други услуги, свързани с персонала, и след като изглежда, че в седалището на това трето дружество се решава и се осъществява съединяването на програми, евентуалното сваляне от програмата и промените в телевизионните излъчвания, свързани с текущите събития?“.

Редакционна отговорност е категория и по действащата кодифицирана Директива 2010/13/ЕС. Въпросът остава важен.

Съдът приема, че запитващият Орган  за издаване на разрешения и осъществяване на контрол към Върховния съвет по аудиовизуалните въпроси – Белгия не представлява юрисдикция по смисъла на член 267 ДФEС и следователно   Съдът не е компетентен да се произнесе по поставения му въпрос.

Александър Арабаджиев е председател  на състава.

За сметка на факта, че решението не внася допълнителна яснота относно редакционната отговорност, то се занимава с характеристиките на регулаторните органи, в частност с изискването за независимост, и с компетентността им.

Tagged

Комитология

Европейският парламент потвърди споразумението със Съвета за новия регламент относно изпълнителните правомощия на Комисията. Новият регламент относно реформата на комитологията  ще влезе в сила от 1 март 2011 г., повече от Европа.бг.

Вихър Георгиев в блога  Право на ЕС пише за новия режим и обещава отделна публикация в скоро време.

Европейски съвет: за ограничено изменение на ДФЕС

В заключенията на Европейския съвет от 16-17 декември се очертава перспективата за ограничено изменение в ДФЕС (чл.136), с което за еврозоната да бъде създаден постоянен механизъм за действие при кризи (механизъм за стабилност). Изменението се предвижда  да се извърши по реда на чл. 48 (6) ДЕС и да влезе в сила от 1 януари 2013.

Позицията на България за Европейския съвет от 28-29 октомври, представена от външния министър на заседание на МС (т.22)

  • Първо, ще се дискутира въвеждането на постоянен механизъм за финансово спасяване  на държавите в еврозоната, впоследствие не само на еврозоната, по примера на това, което се направи с Гърция и Испания.
    Второ, ще се обсъжда налагането на механизъм за финансови санкции за държавите членки, които не спазват бюджетната дисциплина и не спазват заявените предварително в Брюксел съгласувани бюджети.
    Трето, ще се дискутира въпросът за политически санкции върху държавите, които не спазват бюджетната дисциплина, включително и суспендиране на правото на глас.

Позицията за Европейския съвет от 16-17 декември в продължение на решенията  от 28-29 октомври 2010.

Съд на ЕС: справедливо обезщетение при изключение за копиране за лично ползване

Има решение по дело C-467/08 за прилагането на Директива 2001/29/ЕО за авторското право относно справедливото обезщетение на носителите на права при цифрово възпроизвеждане | преюдициално  запитване | заключението  на генералния адвокат| съобщение в Официален вестник.

Заключението започваше с констатацията за края на времето на Гутенберг и  за деликатната  задача на законодателите и съдилищата  в ерата на цифровите технологии  да вземат предвид в еднаква степен интересите на авторите и на потребителите.

Според решението:

  • Понятието  справедливо обезщетение е самостоятелно понятие на правото на Съюза, което трябва да се тълкува еднакво във всички държави , предвидили изключение за копиране за лично ползване, независимо от признатата на последните възможност да определят формата и правилата за финансиране и получаване на справедливото обезщетение, както и неговия размер в границите, очертани от общностното право, и в частност от директивата.
  • “Справедливият баланс”, който трябва да се постигне между засегнатите лица, предполага размерът на справедливото обезщетение задължително да се изчислява въз основа на критерия за вредите, претърпени от авторите на защитени произведения в резултат на предвиждането на изключението за копиране за лично ползване.
  • Не е налице несъответствие с изискванията за „справедлив баланс“, когато се предвижда, че лицата, които разполагат с оборудване, апаратура и носители за цифрово възпроизвеждане и поради това de facto или de jure предоставят това оборудване на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, или предоставят на последните свързана с възпроизвеждане услуга, са длъжни да заплащат предвидената с оглед на справедливото обезщетение такса, доколкото те имат възможност да отразят действителната тежест на тази такса в цената за лицата, ползващи копията за лични цели.
  • Необходимо е да съществува връзка между прилагането на таксата, с която се финансира справедливото обезщетение, за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане и предполагаемото използване на последните за възпроизвеждане за лично ползване.
  • Прилагането без разграничение на таксата за копиране за лично ползване по-специално за оборудването, апаратурата и носителите за цифрово възпроизвеждане, които не са предоставени на разположение на лицата, ползващи копията за лични цели, и явно са предназначени за цели, различни от изготвянето на копия за лично ползване, не съответства на Директива 2001/29/ЕО.

Право на възпроизвеждане — Изключения и ограничения — Справедливо обезщетение — Схема на такса за оборудване, апаратура и носители

В светлината на обсъждането на промените в ЗАПСП, справедливо компенсационно възнаграждение и пр.

Tagged

Шоколадов заек с червена панделка

Предколедно решение на Общия съд, засягащо шоколадовите зайци с червена панделка.

Предприятието Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli AG подава   четири заявки за регистрация като марки на Общността на следните триизмерни знаци:
• формата на шоколадов заек в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-336/08);
• формата на шоколадов северен елен в червен, златист и кафяв цвят с червена панделка (T-337/08);
• формата на звънче в червен и златист цвят с червена панделка (T-346/08), и
• формата на шоколадов заек в златист цвят (T-395/08).

Заявките са отхвърлени, тъй като   марките са лишени от отличителен характер. Предприятието се обръща към Общия съд.

Във връзка със заявените  марки Общият съд отбелязва, на първо място, относно тяхната форма, че в определени периоди от годината, а именно на Великден и Коледа, шоколадът и шоколадовите изделия обикновено се представят под формите на заек, северен елен и звънче. На следващо място, Общият съд подчертава, че що се отнася до опаковката на шоколада и шоколадовите изделия и други предприятия опаковат тези стоки в златист станиол. На последно място, относно червената панделка със звънче Общият съд посочва, че украсяването на животни от шоколад или на тяхната опаковка с ленти, червени панделки и звънчета е обичайна практика. Ето защо след като представлява само декоративен елемент, червената панделка със звънче няма отличителен характер.

Като извод, Общият съд потвърждава решението на Службата.

Пълният текст на решението по делоT-336/08

 

Tagged

Контрол за медиен плурализъм: News Corp/BSkyB

News Corp притежава News International, който e  най-големият издател на национални вестници, и 39.1 на сто от акциите на BSkyB, най-големия телевизионен оператор във Великобритания. Сега News Corp има намерение  да придобие  останалите 60.1 на сто от BSkyB.

На 4 ноември британският регулатор Оfcom откри публична консултация с цел анализ дали предложената сделка може да окаже негативно въздействие върху медийния плурализъм. Европейската комисия провежда  отделен анализ от гледна точка на конкурентното право.

Казусът е интересен  в светлината на възможността за два паралелни анализа, в частност заради отделния анализ за медиен плурализъм.

*

Въпросът  за възможността за два паралелни анализа е засегнат  в  решение на КЗК от 25 ноември т.г. по искане на медийния регулатор СЕМ (отговорът е публичен, искането не). В решението, освен другото, се казва:

“В рамките на медийните пазари съществуват регулаторни съображения, които нямат непосредствена връзка със споменатите конкурентно-пазарни структура и процеси. Такива съображения са гарантиране на плурализма в медиите и свободата на словото.

В този смисъл контрол върху концентрациите на медийния пазар, целящ гарантиране спазването на основни за демократичното общество принципи и извършван от съответния медиен регулатор, в своята същност цели многообразие на съдържанието, на информацията, представяна от отделните медии. Такъв регулаторен контрол би могъл да бъде осъществяван от медийния регулатор чрез поставянето на законови ограничения като например процент участие на дадено предприятие в друго предприятие или предприятия, обем тираж на печатни издания, разграничения по отношение на съдържателната насоченост на дадена медия и др.

Предложението за налагане на ограничения, свързани със собствеността в различни медии от страна на отделно лице или свързани лица по ТЗ, има своето място в специалната уредба, доколкото представлява регулаторна мярка, която не противоречи на общите правила на ЗЗК.
Подобен контрол би могъл и да борави с понятия като определен медиен пазар, въз основа на критерии за определяне, основно свързани със съдържанието на предлаганите медийни продукти.
Необходимо е изрично да се подчертае обаче, че регулаторен контрол от типа на гореизложения е принципно и същностно различен с този по пазарни концентрации, осъществяван от КЗК. Прилагането на единия и другия има различни цели, основава се на различни критерии и води до различни резултати.
Поради това те не бива да бъдат смесвани. Възможно е обаче паралелното съществуване на тези два контролни режима.[…]

Така, напълно възможна е хипотеза, при която, в резултат на контрола на КЗК дадена концентрация бъде разрешена, а в резултат на регулаторен контрол по отношение гарантиране на плурализма, същото това вливане или придобиване на предприятия от медийния сектор не бъде разрешено.”

Според КЗК,  “недопустимо е становище на секторния регулатор (СЕМ),
основано на неикономически критерии, да обвързва КЗК при нейната оценка на концентрация между предприятия, така както е предложено в работния документ. Този извод се потвърждава и от извършеното проучване на опита на други държави-членки на ЕС.”

*

Примерът с News Corp/BSkyB показва какво обаче е допустимо. Не се поставя въпрос за обвързване, при позитивно решение на комисията достатъчно е негативно решение на секторния регулатор. Изключението за законен интерес е тъкмо в цитирания от КЗК  Регламент  за сливанията  –  чл.21, конкретно относим към медиите:

Държавите-членки могат да вземат подходящи мерки за защита на законните си интереси, освен предвидените в настоящия регламент, при условие, че са съвместими с общите принципи и останалите разпоредби на общностното право. Обществената сигурност, запазването на плурализма на медиите и правилата за финансовите институции се считат за законни интереси.

В момента наблюдаваме как се прилага мярката, предвидена в британското законодателство за защита на медийния плурализъм (public interest consideration/ 58  Enterprise Act 2002).

Електронно управление в ЕС: План за действие 2011-2015

Новият план за действие за електронно управление предвижда през следващите пет години да бъдат въведени четиридесет специфични мерки за осигуряване на онлайн услуги за гражданите и бизнеса.

 

Публикуването на снимка като обработване на лични данни

В решение на Комисията за защита на лични данни се изяснява становището на Комисията за прилагането на закона относно публикуването  на снимка на лице без съгласието на лицето.
ДМР се обръща към Комисията за защита на личните данни, защото  на последната страница на вестник „Деветнадесет минути” е публикуван материал, рекламиращ вестник „Супер деветнадесет минути”. В рекламния материал е поместена снимка на ДМР в едър план, който посочва вестник „Супер деветнадесет минути”.
Според ДМР публикуването на снимката му   под формата на рекламен материал е извършено без уведомяването и без изричното му съгласие, както на него, така и на продуцента му. Образът на ДМР е свързан с рекламирането на вестника и е направено посредством фотомонтаж.
ДМР твърди, че снимката представлява лични данни, съдържа информация, която се отнася до него и чрез неоторизираното използване и публикуване на образа му   е осъществено грубо нарушаване на правата му.

Комисията прилага §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД – легална дефиниция на “Обработване на лични данни”: обработване е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

Според Комисията
е установено по безспорен начин, че са обработени лични данни на ДМР. Обработването е извършено посредством разпространяването им до неограничен кръг от лица с публикуване на колаж, в който се съдържа снимково изображение на жалбоподателя.

При взимане на решението си, Комисията се съобрази с обстоятелството, че ДМР е обществена личност, изявяваща се в театъра и медиите. Чрез възпроизводството на образа със снимката на жалбоподателят, той може да бъде идентифициран еднозначно от неограничен кръг лица. От обстоятелството, че е обществена личност следва, че не е необходима допълнителна информация, за идентификацията на лицето. На основание изложеното, Комисията приема, че снимката представлява лични данни.

Личните данни съдържащи се във фотографския образ на ДМР са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие, откриване на спа хотела в гр. Д.  Със снимката на ДМР е направен колаж и към нея е добавено изображение на вестник „Супер деветнадесет минути” и изписване на текста „За всеки по нещо. Всеки петък.” Личните данни не са в първоначалния вид, в който са събрани. При разпространяването на личните данни на жалбоподателя чрез публикуването им във вестника, администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗДЛ, да защити данните от неправомерно разпространение.

С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин  административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която на администраторите на лични данни е вменено задължението да предприемат необходимите технически и организационни мерки, за защита на данните от неправомерно разпространение. Неправомерно са разпространени свързаните с ДМР лични данни, което представлява неправомерно обработване. С неизпълнение на цитираната разпоредба е извършено административно нарушение, което подлежи на санкциониране съгласно ЗЗЛД.

*
Снимката е лични данни. Разпространението на снимка в печатно издание е обработване на лични данни.
Комисията твърди, че преценява баланса между интереси от по-висш порядък и защитата на личната неприкосновеност :
Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.
В случая КЗЛД не намира съображение от по-висш обществен интерес.
Вероятно търговският елемент (за реклама) има значение за крайния извод, но това не е казано изрично.
*
Решението на комисията се обжалва.

*

По същото време има  решение на френски съд по искане на френски актьор – Omar S v Alexandre P.  Поводът е фалшив профил във  Фейсбук.
Според съда,  по този начин са извършени две нарушения – намеса в личната сфера и, отделно, нарушаване на изключителното право на лицето да се противопоставя  на възпроизвеждането на образа му без негово съгласие (image right) – аналогично на известното дело  Douglas v Hello!
Има интересни моменти, свързани с квалификацията на нарушението (различна от българския случай) и с установяване на автора на фалшивия профил по IP адрес.

Цифрова наземна телевизия: държавна помощ

Днес в Официален вестник: Покана за предоставяне на мнения

ЕК е  получила оплакване с предмет  предполагаема схема за помощ, която органите в Castilla-La Mancha, Испания,  са приели във връзка с преминаването от аналогова към цифрова телевизия.

Районът на Castilla-La Mancha е приел Наредба 347/2008, регламентираща директното предоставяне на фондове за разширението на мрежата ДТТ.  Castilla-La Mancha е предоставила парична помощ пряко на операторите на платформи, без обява на публични търгове за осигуряването и инсталацията на съоръженията, необходими за цифровизация на съществуващите центрове или за изграждане на нови.

  • Схемата  представлява (не нотифицирана) помощ, тъй като не е приложима съдебната практика Altmark.
  • Експлоатацията на платформа ЦНТ не би била класифицирана като обществена услуга.
  • Помощта поражда директно предимство за избрания оператор на платформи, тъй като цифровизацията на неговата мрежа, както и оперативните разходи и разходите за поддръжка се покриват напълно от правителственото финансиране.
  • Разпространителите, които могат да предават своите сигнали безплатно в Зона II, получават недиректно предимство, тъй като увеличават аудиторията си,  без да правят допълнителни разходи.
  • Получателят на помощта може също така да използва мрежата за предоставяне на други услуги.
  • Изключването на сателитни платформи изглежда нарушава принципа за технологична неутралност.
  • Тези нарушения продължават в бъдеще поради финансирането на оперативните разходи.

Комисията  открива процедурата, предвидена в член 108, параграф 2 от ДФЕС, относно посочената по-горе помощ.

14.12.2010. Втора покана по аналогичен повод – Държавнa помощ — Испания — Държавна помощ C 23/10 (ex NN 36/10) — Помощ за въвеждане на цифрова наземна телевизия

Достъп до мрежата и достъп до услуги онлайн

ЕП и Съветът са  постигнали съгласие по  пакет от телекомуникационни закони, в които е  включена разпоредба,  забраняваща отнемане на  достъпа до интернет без съдебен контрол при нарушаване на права на интелектуална собственост.

Репресията няма да  реши въпроса с пиратството, тя дори може да противоречи на правата и свободите, които са част от европейските ценности от Френската революция досега, казва Вивиан Рединг, член на ЕК.

Вивиан Рединг по-рано предупреди, че Европейската комисия ще предприеме действия срещу Испания, в случай че правителството предвиди мерки за прекъсване на интернет достъпа без съдебен контрол | изказването на Рединг за предизвикателствата пред регулирането в конвергентна среда.

*

В последните дни проблемът за достъпа до услуги  е актуален и по друг  повод.   Отказват услуги онлайн на Wikileaks. Интернет е публично място, но инфраструктурата почти изцяло е частна.    Свидетели сме на серия  корпоративни решения, непричинени от формален акт на американското правителство. 

Коментира Етан Зукерман от Харвардския Беркман център:

Ние възприемаме мрежата като обществено място, място, където би трябвало да можете да отидете и като на импровизирана трибуна да кажете каквото искате  на света. Истината е, че  мрежата е почти изцяло частна. Корпоративни решения се ръководят от корпоративни интереси. Смятаме, че не трябва да ограничават правата ни, но откриваме, че принципно става дума за политически митинг в търговски център.

Трябва да разберем, че сме зависими от доставчиците. И трябва да избираме доставчици с добра биография от гледна точка на защита на правата. YouTube е такъв доставчик, Facebook, например, не е.

Радио Беркман (Лесиг и др.): Wikileaks и информационните войни