През последните дни в две изказвания на управленско равнище се подкрепят тези, които досега са защитавани само от критиците на ескалирането на средствата за проследяване и подслушване.
Разликите в прилагането на директива 24/2006/ЕО за задържането на трафични данни се дължат повече от всичко на факта, че разпоредбите на директивата са формулирани по един отворен, да не кажа непрецизен начин. Това повдига въпроса дали не трябва да се прецизират, за да се гарантира точният баланс между нуждите на правоприлагащите органи и личната неприкосновеност.
Телекомуникационният сектор е засегнат от директивата в значителна степен – но различно поради различията в начина, по който директивата се прилага. Това също повдига въпрос за необходимостта от по-ясни правила, включително за компенсации за разходите по съхранение на данните.
Запазването на данни е източник на безпокойство за гражданите поради риск от злоупотреба с данните. Въпросът е от какви правила и законови гаранции имаме нужда, за да се ограничи рискът от злоупотреби.
През 2011 ЕК възнамерява да изготви предложение за изменение на директивата, включително за по-кратки срокове за задържане.
Съществува сериозен, същностен, фундаментален проблем – в момента липсват работещи механизми за ограничаване на броя на СРС-тата.
Процедурата може да е стриктна от гледна точка на демократичните стандарти и без практически злоупотреби, но това само по себе си не означава, че броят на СРС-тата е приемлив.
Разрастването на броя на СРС-тата постига няколко нежелани резултата.
Първо, СРС-тата обикновено генерират “доказателствен мързел”. Вторачени в разговорите по слушалките, службите рискуват да загубят много по-надеждни факти – доказателства за престъпления.
Второ, винаги е налице потенциалната заплаха да се прекрачи границата отвъд приемливото нахлуване в личното пространство.
Трето, цената, в буквалния смисъл, е висока: техника, кадри, обучения, лавина от писмени протоколи, възпроизвеждащи съдържанието на СРС… Лансираните 100 млн. лв за подслушване са поне четирикратно завишени, но не в това е проблемът.
Четвърто, прекомерното прилагане на СРС-та деквалифицира органите, призвани да събират доказателства за престъпления чрез класически способи.
2011 г. поставя на дневен ред съдържателно важната тема за лимитиране броя на СРС-тата.
*
Две отделни оценки, в които най-после се говори за необходимост от преформулиране на баланса.