Медийно право

Най-обсъждана в пленарна зала по време на първото четене на ЗИД ЗРТ  е била  темата за независимите продукции в телевизионните програми. Мнозинството обявява, че ще промени внесената от правителството редакция.  СЕМ в становището си по проекта не взема отношение.  Към дискусията:

Има норма (чл.5) в директивата Телевизия без граници, която поставя изискване в тв програми да има европейски произведения на независими продуценти. Изискването  вече  е въведено  в чл. 10, ал.3 ЗРТ u няма причина, идваща от ЕС,   българската норма да се променя.

Тя  може само да се актуализира, за да отрази известно либерализиране  (изискването да остане само за телевизия, досега беше и за радио), както и да се замени един термин  (вм. външни продуценти да се приеме термин независими продуценти).

В законопроекта обаче се предлага  нова норма:

Чл.19а (2) Най-малко 25 на сто от общото годишно програмно време на телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, телевизионните игри, рекламите, телетекстът и телевизионният пазар, трябва да е предназначено за български произведения, създадени от независими продуценти. Тези 25 на сто се включват в общото годишно програмно време на телевизионните програми, предназначено за европейски произведения по ал. 1. В общото годишно програмно време изпълнението на този праг не включва повторенията на такива произведения.

Предложението за разпоредбата в чл.19а, ал.2  има поне три съществени промени спрямо сегашната норма в ЗРТ , подлежащи на обсъждане:

• 1.     вместо минимално задължителен процент от т.нар. квалифицирано програмно време на европейски произведения, създадени от независими продуценти, разпоредбата изисква минимално задължителен процент на български произведения, създадени от независими продуценти;

• 2.    отпада   изискването за насърчаване на нови произведения на независими продуценти (разпространявани не по-късно от пет години след тяхното създаване);

• 3.     квотата се повишава от 10 на 25 на сто от квалифицираното програмно време, като процентът се увеличава допълнително от указанието квотата да се определя без повторенията.

Български произведения, създадени от независими продуценти. §1, т.6 ЗРТ  дефинира “български прозведения”  като „произведения, създадени или реализирани изключително или в съдружие от български граждани, създадени на основата на произведения от български граждани. За български се считат и произведения, създадени въз основа на двустранни договори между български и чужди продуценти, при условие че българските продуценти имат преобладаващо финансово участие в общите разходи на продукцията и тази продукция се ръководи от един или няколко български продуценти.»

Тъй като в ЗРТ български произведения се дефинират чрез българското гражданство  на продуцентите, предлаганата квота за български произведения засяга общия принцип за недопускане на дискриминация според гражданството. Изключително интересно  е как е съгласуван  чл.19а.2  от  проекта.

Насърчаването на българската аудиовизуална продукция наистина може да е културна цел, свързана с легитимен публичен интерес, но при определени предпоставки и може да бъде защитавана, известно от практиката на Съда,  по друг начин.

Нови произведения. Няма декларирано основание защо  отпада  съществуващото изискване за нови произведения. Европейската комисия също следи и отчита в докладите по чл.4 и 5 квотата на европейските произведения на независими продуценти, които  са нови.

25 на сто, без да се смятат повторенията. Повишаване на квотата не е въпрос на хармонизиране:  и 10 на сто е  изпълнение на директивата. Повишаването на квотата е въпрос на интереси – като в случая се засягат следните (основни) интереси:

• на продуцентите, които имат пряк финансов интерес от повишаването;
• на телевизионните оператори, чийто интерес е различен/освен ако не намерят начини да представят   продукция in house като независима;
• на зрителите  като данъкоплатци – ще трябва да плащат за повишената квота на независими продукции в програмите на БНТ;
• на зрителите  от качествена тв програма (абстрактен интерес, но нека да бъде отбелязан по съображения за пълнота).

По време на първото четене нормата се защитава с  аргумент за качество и за културна функция. Не може да се прави пряка връзка между   предлаганата норма и културна функция – отникъде не следва, че  произведения на продуценти – български граждани или по договор с чужди продуценти са с високо качество или с културна функция.

Следователно цел на предлаганата разпоредба не е  повече българско съдържание, а  повече реализация на българските независими продуценти.

Това  е икономическа, а не културна мярка по целта си. Около чл.19а, ал.2  има напрежение между два бизнеса, а не стремеж кой да предложи повече култура на зрителя. Ако имаше стремеж за повече култура, мярката щеше да изглежда иначе.