Медийно право

Когато преди седмица стана окончателно ясно, че представянето на продукти (product placement) няма да е дефинитивно забранено според новата Директива за аудиовизуалните медийни услуги (засега е решено, че ще е забранено, но някъде и понякога може да се допусне, ако страната реши), на сайта на Европейския парламент написаха, че Европа се отваря към Аmerican-style-тв реклама (in-show advertising).

Информация, която показва как е в САЩ: представяне на продукти между 6 минути и половина в праймтайма и 12 минути и половина в предаванията след него, без изискване търговското съдържание да е отделено със заставка от основното съдържание.

Как реагира аудиторията в САЩ: 20 на сто използва видеозаписващи устройства, с които се избягва рекламата.

Защо, казват, представянето на продукти ще се допусне и в ЕС: защото инвеститорите предпочитали САЩ и страни, в които е разрешено.

Следим хода на проекта за Директива за наказателни мерки за борба с пиратството (IPRED2). В момента проектът се движи от Европейския парламент към Съвета.

Днес, 4 юни, проектът е в работна група по Наказателно право (експерти от отделните страни), гледа се този вариант на проекта. В групата задължително участва представител на България, много вероятно от Министерството на правосъдието (кой, кой?). Резултатът от работата на групата зависи от това, коя позиция в групата ще получи най-голяма подкрепа. Германско председателство.

Продължава работата по проекта и в страните от ЕС. Британската служба за интелектуална собственост готви позиция, предстои обсъждане.

Европейската комисия прие акт за политиката на Съюза в борбата срещу киберпрестъпленията. С акцент върху наднационалния елемент (международноправни договори, общностни мерки) в борбата с киберпрестъпленията.

Като начало, за да не се използват различни термини като киберпрестъпления, компютърни престъпления, хай-тек престъпления и др. подобни, Комисията дава работна дефиниция – престъпления чрез използване на електронни комуникационни мрежи и информационни системи или срещу такива.

Категоризират ги така: класически престъпления (като документни измами), публикуване на незаконно съдържание (като детска порнография, подбуждане към расизъм) u уникални (киберпрестъпления в собствен смисъл – като атаки срещу сайтове, мрежи и др.)

Формулират три задачи за решаване: координация на органите, хармонизиране (ново – наричат това “създаване на кохерентна рамка на политиката на Съюза”) и информиране на обществеността за рисковете, опасностите и мерките.

Първи коментари за политическото споразумение по ревизията на телевизионната директива: ЕС отвори вратата за скрита реклама.

Впрочем на финалната конференция в Съвета (24 май) Рединг отговаря на два журналистически въпроса и декларира, че скритата реклама остава забранена. И изяснява възможностите за регулация на национално равнище така: ако Германия иска да забрани представянето на продукти в програмите на обществените телевизии, има право на пълна забрана. Но ако Франция не забрани представянето на продукти, Германия няма право да спре френските програми, приемани на територията на Германия.

Днес Съветът прие политическо споразумение по директивата, ревизираща “Телевизия без граници”(AVMSD) . Пътят към окончателно приемане е открит, очаква се ЕП да гласува текста без изменение. Страните ще имат 24 месеца от влизането в сила на директивата за транспониране.

Текстът, обсъждан в Съвета днес. (Видео от 24 май тук, вкл. Рединг представя споразумението)

От друга страна, до 22 ноември т.г. Законът за радиото и телевизията трябва да бъде съобразен с обнародвания вчера Закон за електронните съобщения.

През това време Португалско председателство обявява приоритети мобилна телевизия, съдържание онлайн и образование чрез медии.

През това време ще тече и лицензиране, аналогово и цифрово, съдейки по сроковете в ЗЕС.

През това време трябва операторите да готвят цифровия преход. Включително БНР и БНТ.