Утре Правната комисия на Европейският парламент обсъжда проекта за Директива за наказателни мерки за защита на интелектуалната собственост. Националните мерки се хармонизират, тъй като борбата с пиратството е наднационален въпрос.
Естествено, срещу правата на авторите стоят правата на потребителите и идеите за гражданска отговорност, защитавани например тук.
Пиратство ли е обменът на файлове. Могат ли да се арестуват и осъждат лица, свързани с обмен на файлове. Някои нямат проблем с простите отговори и казват “да”. Дали е толкова просто? Малко практика на съдилищата по темата и около темата.
Италия. Има решение отпреди години, че р2р е незаконна дейност, както и ново решение от 2007 в обратен смисъл. “Решението е важна стъпка към извода, че peer-to-peer per se не е незаконна дейност. Незаконно е нарушаването на авторските права и разпространението на защитени произведения с цел печалба.” Същевременно, според същата публикация, има изрична норма в ново законодателство, която вече обявява за незаконен обменът на защитени произведения.
Германия. Според решение на апелативен съд в Хамбург, доставчиците на интернет достъп не са длъжни да предоставят личните данни на потребителите на защитени произведения.
Холандия. По делото KaZaA Върховният съд реши, че технологията за обмен не е незаконна и производителят на такава технология не носи отговорност (така беше и в САЩ по решението Сони и преди решението Грокстер). В друг процес апелативен съд потвърди решение на съда в Утрехт , че е незаконно да се разкриват имената и адресите на собствениците на IP адреси, с цел преследване на тези лица за нарушаване на авторски права.
Великобритания. По иск на Британската фонографска индустрия (ВРІ) има двама осъдени да платят по няколко хиляди паунда, по данни от процеса те са предоставили 8906 песни за разпространение.
Швеция. Заради The Pirate Bay Швеция непрекъснато усъвършенства законодателството, има санкционирани, потребителите отговарят с пиратска партия.
Франция. Според решение от февруари 2006, използването на р2р мрежи за лични нужди не противоречи на закона. По-късно парламентът приема противоречиви промени в законодателството, очаква се съдът да прави разлика между създаване и използване на средства за обмен на файлове (изобщо) и на средства специално за нарушаване на авторските права.
Испания. Според решение на съда от ноември 2006, обменът на файлове е законен.
В САЩ (за разлика от Европа като цяло) процесите са доста напреднали, санкциите са масови, поради това и съпротивата е по-организирана, ето например “сайт на обикновените трудови хора” срешу звукозаписната индустрия и организираните от нея акции.
В България ще се прилага 172а НК, предстои да се види срещу кого, конкретно за каква незаконна дейност и как точно се доказва тя.
Като се спазва правото на лична неприкосновеност. Като не се намесва въпросът за порнографското съдържание по сървърите, това е отделен и различен въпрос.
Какво казват инициаторите на акциите в България (Дневник):
Ползването на торент програми превръща всеки потребител – бил той “сийдър”,”лийчър” или свързочникът “тракер” – в нарушители по чл.172 а на НК. Всички те се явяват съучастници и могат да бъдат подведени под отговорност за незаконно разпространение на обекти на авторското право. Законът определя рамките на наказанието, а съдът преценява степента на нарушението”, каза Велизар Соколов от “Арсис консултинг”, представител на Асоциацията на издателите на бизнес софтуер BSA. Според него основната вина в торент обмена носят “сийдърите”, защото, както показва и името им, “сеят” съдържание. “Лийчърите”, които теглят файлове, по-скоро са водени от личния си интерес да се сдобият с филми и музика. Същата е и позицията на ГДБОП. “Проверките ни никога не са при случайни потребители, а само при онези, за които имаме информация, че активно разпространяват файлове”, обясни Явор Колев. В торент веригата тракерът има ролята на “помагач”. Терминът “помагачество” присъства в Наказателния кодекс и това е аргументът на ГДБОП да отправя предупреждения към собствениците на торент тракери.
Самите органи прилагат избирателно и по своя преценка 172а НК – за сийдърите по-скоро да, за лийчърите по-скоро не, а за тракерите – направо в ареста, нищо, че са само помагачи по тази логика (после ги пускат). ГДБОП прилага НК с преценка кой по-скоро е виновен, главният прокурор също зае позиция преди време, че потребителите не следва да се наказват.
Не е в интерес на правовата държава да съществуват норми, които самите органи не прилагат или ту прилагат, ту не.
Днес в OJ е обнародван бюджетът на ЕС.
Има всякакви интересни неща, специалистите сигурно отдавна са го анализирали, още след приемането, но за останалите хора е ново предпролетно четиво. Ето например частта за позициите в институциите I/121
Днес в OJ има публикуван акт на комисията, който ми напомни, че няма да е лошо да има по-сериозно въвеждане на европейските стандарти, европеизация, при подготовката на закони.
Обнародвана е Зелена книга, слага се начало на (пореден) публичен консултационен процес. В случая – в областта на защитата на потребителите, в обхвата на акта са осем директиви, но важен е принципът – модернизиране и опростяване, с гражданско участие:
Преразглеждането на достиженията на правото на Общността е уникална възможност за модернизиране на съществуващите директиви, за да се опрости и усъвършенства нормативната среда както за професионалистите, така и за потребителите, и при необходимост да се подобри или разшири предлаганата защита на потребителите. Това напълно се вписва в контекста на модернизацията на вътрешния пазар.
И България има уникална възможност за модернизиране на нормативната среда, да се опрости и усъвършенства. Но не по известния начин – едни хора гласуват едни норми
Съдържанието ще е по-кратко, името няма да е това, проблемите отново се откриват (Полша не иска да се преразглежда тежестта на страните при гласуването в Съвета), но Меркел има планове за успешен финал на работата по този текст и договорка в този дух със следващите две председателства – Португалия и Словения.
Гардиан предполага, че ролята на Меркел ще става все по-централна след края на мандатите на Ширак и Блеър. И още – че новият акт ще (се цели да) бъде подписан през декември 2007, с една година време за ратификации, за да влезе в сила от 2009.
Между първо и второ четене проектът за новата телевизионна директива (9 март 2007) доста се отличава от първоначалния проект на Комисията (какво извърши Европейският парламент).
Но все пак Комисията разпознава в текста своите приоритети – културно многообразие, защита на децата, защита на потребителите, медиен плурализъм, защита от враждебна реч. С акцент върху независимостта на медийните регулатори – досега нерегулирани от общностното законодателство.
До края на май ще имаме политическо съгласие, казва комисарката Рединг. Ще отворим пазара най-късно до края на 2008.
Това би означавало, че ще дадат къс срок за въвеждане.
Вестниците подозират парламента в нов опит за цензура. Едва ли – едва ли има умисъл, по-скоро има проблем с транспонирането на общностното законодателство.
България има задължение да транспонира Директивата за повторно използване на информацията [Re-use]. Който не я транспонира, го сполетява (след срок, в който може да се поправи) каквото Австрия или каквото Великото Херцогство – Комисията се обръща към Съда със съответен иск срещу държавата.
Отговорна институция за транспонирането на директивата е ДАИТС (Агенцията за информационни технологии). Пътят за транспониране е: работна група – проект – съгласуване – одобрение на заседание на МС и внасяне в Парламента. Поради липса на време е използван другия конституционен път: законодателна инициатива на народни представители.
Както казва Йордан Мирчев пред Сега, каквото са му дали, това е внесъл. Нямаше да има нищо лошо, ако имаше точна оценка какви текстове се транспонират и в каква българска нормативна система се вписват:
Депутатите вносители откровено си признаха, че не са наясно с предложените от тях текстове. “Поправките са изготвени от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения”, обясни пред “Сега” жълтият депутат Йордан Мирчев. Депутатите били само формални вносители, за да се придвижи проектът по-бързо и да не се налага да минава през Министерския съвет. Всъщност поправките били дадени към друг закон, но Мирчев преценил, че мястото им не е там и те били пренасочени към Закона за достъп до информация.
“Пренасочването” води до внасяне на паралелни несъгласувани решения в един действащ закон. Според юристите с опит в сектора, поправките разбиват балансите (срокове, частичен достъп, липса на изискване за доказване на интерес). ПДИ има подписка срещу поправките. Още коментари.
Становището на ПДИ заслужава подкрепа: нека България да изпълни задълженията си по 2003/98 незабавно, но бързината да не е за сметка на прозрачността и във всички случаи да се използва експертизата на ПДИ.
*
Появи се и актуален коментар на ситуацията от Александър Кашъмов, ПДИ.
*
Сега обсъжда въпроса за мотивите на подписката – кауза или най-банален интерес: Конфликт в НДСВ заради закона за достъп до информацията
Тук, заедно с първите препоръки.
Георги Ганев е казал каквото има за казване: “голям джангър се вдига около оценката, но важното е да има реформа” – Къде е ключът от бараката.
С решение от вчера турски съд поиска от най-големия доставчик на интернет достъп в Турция да се прекрати достъпа до YouTube – сайт за видеосъдържание, предоставено от потребителите. Основание: видео, засягащо честта на основателя на модерната турска държава Ататюрк. Това е продължение на все същата тема интерактивност и отговорност
По-интересното е, че IHT обсъжда забраната в широк контекст. От една страна, в контекста на присъединяването на Турция към ЕС, преследването на Орхан Памук и изводите на Съвета от декември за проблемите с правата на човека. От друга страна обаче, достъпът до YouTube е забранен и в Бразилия, а видеосъдържанието се контролира широко в Европа – напр. във Франция за видео с насилие се предвиждат глоби до 75 000 евро и затвор. По-различна е регламентацията в САЩ, и това (различието) е самостоятелен правен проблем.
Интерактивност и отговорност: покрай казуса с YouTube отново стана ясно, че постепенно се свиква с невъзможността да се контролира съдържанието. Особено с правни средства. Една пародия на политиката на YouTube по отношение на незаконното и вредно съдържание може да види тук:
Гърция има оперативна програма Информационно общество – ето (314Kb)
България: състоянието на оперативните програми [портал Европа]
