Според Deutsche Bank Research, вероятността за членство от 2007 е 65:35. Повишавала се, при това.
Нямало обаче да има сериозни отрицателни последици, ако ни отложели. За кого нямало да има, не знам, аз съм против отлагане.
Според Deutsche Bank Research, вероятността за членство от 2007 е 65:35. Повишавала се, при това.
Нямало обаче да има сериозни отрицателни последици, ако ни отложели. За кого нямало да има, не знам, аз съм против отлагане.
Експертното ниво на комисията – за доклад с дата, политическото ниво – колебливо. Оли Рен – за доклад без дата, Фратини – за доклад с дата.
Сигурното е, че ще има десетки "to-do".
Националните парламенти имали идея да анализират дейността на Европейската комисия по опростяване на общностното законодателство, както и дали се прилага принципът на субсидиарността (Съюзът – само ако на национално ниво целите не могат да се постигнат ефективно) – но това не се оказало толкова лесно, колкото изглежда.
Европейският парламент (комисията по конституционни въпроси) реагирал с аргумент, че само той има право да контролира Европейската комисия, а парламентите по-добре да си гледат парламентарната работа. Кой би повярвал: в обсъждането на субсидиарността евродепутатите виждат “системни усилия да се засили междуправителствена Европа [за сметка на отслабване на Европейския парламент].
А кой би повярвал, че представители на националните парламенти са отвърнали с квалификацията “институционални аятоласи”?
Субсидиарност – трудна работа.
От една страна, няма нови факти, отново се говори за доклада на Янсен за липсата на резултати. От друга страна, подготовката на бюджета на ЕС не допуска много късно обявяване на решението за приемане или отлагане. От трета страна, да не очакваме от Брюксел да не се вижда това, което ние виждаме всеки ден: не е работата в това, да излъжем Брюксел.
Иван Кръстев за Open Democracy
Може ли нещо друго от Европа, ако може. Не европопулисти. Като се извади от българския политически спектър всичко, което не се търпи, човек остава почти на нула.
Въвежда се нова тема за безпокойство – може ли да има мониторинг след приемането, президентът разглеждал това като отклоняване от условията за 10-те страни от петото разширяване.
Ако има санкционни клаузи, естествено, че ще има мониторинг – как иначе ще вземат решение докога да действат тези клаузи (до отпадане на основанията, казва Договорът).
Междувременно е постъпило опровержение, че никой не е договарял "всякакъв мониторинг", само за да имаме членство от 1 януари 2007.
А докато тук политиците се уточняват, в Страсбург питат Оли Рен какво ще е съдържанието на предпазните клаузи. Разгеле и ние да научим.
Винаги е интересен сравнителният анализ, особено в сравнение с нас самите.
Европа не ни разбирала, членството се превърна в игра на нерви, пише Дневник. И понеже не ни разбирали, никой не мисли за промени в кабинета (интервю на Ивелин Николов, член на ИБ на БСП). Коментарът е напълно точен:
Късно е да се тревожи правителството как изглежда – то просто изглежда ужасно, сякаш е хипнотизирано, и съвсем не само в очите на медиите. И върши грешка след грешка, сред които информационното затъмнение държи първенството по безсмислие.
Години наред вместо политическа воля за смислени реформи ни бяха демонстрирани политическо нахалство и лицемерие, които рано или късно щяха да доведат до днешната безизходица…
Да не се чудят Михаил Миков и Янаки Стоилов защо в Брюксел не им разбирали идеите – как ще ги разберат, като от тях лъха прастаро и зле прикрито жадуване за доминиране тук и там и най-вече над съда?
В интервюто на Ивелин Николов има и интересен медиен момент: "Първата партия, която доказва, че има обръч, е "Атака" с телевизия СКАТ. Там сигурно ще излязат още няколко фирми, но нека да изчакаме МВР, следствието и прокуратурата да си свършат работата. Може би ще дойде отговорът как съществува една частна телевизия без реклами."
Въпросът е за обръчи от фирми около партиите, а отговорът е за обръчи от фирми около медии като Скат. Като е толкова важен въпросът за финансирането на телевизиите, нека БСП подкрепи мерките за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите по принцип, а не само по казуса Скат.
Отново проблем с повишена трудност: двете правни рамки на общностното право и на Световната търговска организация трудно се сближават, според комисаря Манделсон.
Много добре. По ред причини, главно заради непротиворечивостта на актовете в областта на правата на човека, културата, образованието, медиите. И сега има форми на участие. Но както посочва EUObserver, ЕС не е юридическо лице – или трябва ЕС да участва чрез друг субект (общността), или да се чака приемане на конституционния договор за Европа.