Медийно право

Джефри ван Орден е казал това, според Сега.

Ако това е България,  гледана от Европейския парламент, ето и картината откъм Европейската комисия, според Оли Рен. 

Преговорите на Турция с ЕС се препънаха в самото начало (Дневник)

Винаги е интересен сравнителният анализ на  България с опита на други страни. Сега преговорните глави са различни, скоростта е различна, акцентите са различни.

Въпросът с държавните помощи и защитата на лоялната конкуренция е сериозен за Гърция, този път ще се стигне до Европейския съд. По-подробен коментар в Дневник, въпросът със санкциите се решава от Европейската комисия на 29 март. Ценен чужд опит.

В анализ на EUobserver има интересни наблюдения както за Съюза, така дори и за присъединяването на България, която вече участва в обсъжданията. Текстът под снимката казва, че при 27 участника край масата повечето от тях ще остават мълчаливи през повечето време.

Continue reading →

Жак Ширак напуска срещата на високо равнище, посветена на Лисабонската стратегия, в знак на протест срещу речта на френски индустриалец на английски език. Френският президент се връща в залата , след като речта на сънародника му завършва. (EUobserver) Continue reading →

Не че е новост, но министър го казва. Министър Кунева пада жертва на прозрачността във Висшия съдебен съвет. Така казва и Дневник. Във ВСС вече има камери (прозрачност, правилно – журналистите отразяват, без да пречат), но министър Кунева разказва за партньорската проверка. “Това не остана скрито за журналистите, които следят на монитори..”, виж и тук.

Възниква правен проблем – промени в Конституцията преди трето четене. Да видим има ли конституционно мнозинство за отразяване на резултатите от партньорската проверка.

Докладът:

Дискусията относно броят на поръчковите убийства не е важна. Простият факт, че тези убийства се случват от години е проблемът. НСБОП има реактивно, а не проактивно поведение. Допълнителни причини за налагане на клаузата са:
– различната практика на отделните съдилища в прилагането на законодателството;
– мащабът на недоверието на българското население в тяхната собствена съдебна система (ако самите граждани изпитват толкова силно недоверие към системата, защо трябва страните-членки да й имат доверие);
– хаотичността на реформата на съдебната система (обяснено и в частта относно промените в Конституцията);
– ниското техническо качество на проектозаконите;
– откритото фаворизиране при назначенията на съдиите като ясен знак за ниските професионални стандарти на висшестоящи магистрати.
(Монитор)

Европейската комисия публикува отчет за обмен на студенти и преподаватели по програма Еразмус. Изглежда, че за новите страни тенденцията е насърчителна. Впрочем за някои е насърчителна, за други – не. Зависи от степента на готовност.

EUobserver обръща внимание върху финансирането.

За периода 2007-2013 студентите по програми за обмен се очаква да достигнат 3 милиона, поради което комисията иска от бюджета €250 милиона евро годишно за тази цел, считано от 2007. През декември обаче страните определиха с 40% по-нисък бюджет за финансиране на т.н.Life Long Learning , което включва и Erasmus. Преговорите продължават.

Четете Договора, казва ръководителката на екипа за България Бриджит Чарнота.

Юлиана Николова: “Ще ни приемат на 1.1.2007 със задействана защитна клауза за пpaвосъдие и вътрешни работи”*

Същевременно проверките продължават – Брюксел засилва натиска върху София

Юлиана Николова е директор на Европейския институт, преподавател в МП Европейски изследвания, бивш главен секретар на МС

Доста отчаян коментар в Сега, наречен Ало, Брюксел, пуснете предпазните клаузи.

Има наистина такъв проблем: хората имат мотивация да работят за България и за членството в ЕС, но когато видят конкретното поведение на конкретни лица от “държавата България” – в тоталната си безпомощност да отстранят такива субекти по демократичен път  – започват да разглеждат Брюксел като съюзник срещу онези:

ние като граждани трябва по-скоро да сме съюзници на Брюксел, а не на тези от парламента…ние не само не трябва да се притесняваме, а трябва да се чувстваме задължени да подсказваме на Брюксел какви ги вършат нашите. Нека им дърпат ушите. И без това сега им плющят от преяждане.