На 25 май 2018 г. влиза в сила новият Общ регламент относно защитата на данните – Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО
Комисията за защита на личните данни е издала указания – десет практически стъпки за прилагане на новия Общ регламент.
Разкриването на действителните собственици в медийния сектор у нас е нерешен въпрос в годините на прехода. Предвидени мерки има, водят се и регистри: от МК – на действителните собственици на печатни издания и от СЕМ – на доставчиците на радио и телевизия. Но мерките не водят до задоволителен резултат.
В допълнение: не само собствеността, но и механизмите за влияние върху решенията следва да се идентифицират и да бъдат прозрачни –
като необезпечените кредити от КТБ за 24 часа и Труд и
като фигурата на консултантите – Красимир Гергов, Ирена Кръстева и пр. – т.нар. консултант може да се окаже собственик с права на контрол върху важни решения (вж напр. т.4.4 в този договор).
Ето защо установяването на действителните собственици и изясняването на произхода на средствата, предвидени в приетия на първо четене законопроект за мерките против изпиране на пари – въвеждащ съответната директива на ЕС – имат връзка с евентуалната прозрачност на собствеността и влиянията в медийния сектор.
Дали това е добър инструмент – да не се забравя, става дума за много сериозно навлизане в личната сфера, така че трябва да бъдат осигурени пропорционалност и баланс – и дали в България е възможно властта да приема мерки, които ефективно могат да се насочват и срещу нейни представители и спонсори – остава да видим.
*
702-01-14 законопроект с мотиви
Из мотивите към законопроекта:
В раздели V и VІ са регламентирани съответно условията и редът за идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация, както и идентифицирането на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация.
Отчетена е необходимостта от точна и актуална информация за действителния собственик като ключов фактор при разкриването на престъпления с оглед на възможността самоличността на дадено лице да бъде скрита зад дружествена структура.
Сред основните промени в сега действащия режим по идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация е изричното формулиране на задължение за всички учредени на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата им за контакт, както и всички физически и юридически лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата им за контакт да получават, да разполагат и да предоставят в определените в закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Друго съществено задължение за тези лица и правни образувания е да предоставят на задължените по закона субекти при извършване на идентификация и нейната проверка информация относно действителните собственици. Предвидено е и задължение такава информацията да се предоставя при поискване и на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.
Така формулираните задължения кореспондират с изискванията на чл. 30 и 31 от Директивата и на Препоръки 24 и 25 на FATF и имат за цел въвеждане на гаранции за възможността на задължените по закона субекти да извършват идентификация на действителните собственици и нейната проверка.
Изискването за наличието на лицe за контакт, което да отговаря за изпълнението на изискването за прозрачност на действителния собственик, съответства на международните стандарти (Тълкувателни бележки по Препоръка 24, буква „Б”, т. 9 на FATF).
В § 2 от Допълнителните разпоредби към законопроекта е формулирана подробна дефиниция на понятието „действителен собственик”, която съответства напълно на дефиницията в чл. 3 т. 6 от Директивата. С цел внасяне на яснота при тълкуването и улесняване прилагането на разпоредбите относно идентифицирането на действителните собственици и проверката на тяхната идентификация в дефиницията прекият и непрекият контрол са разграничени. Дефиницията не се прилага за публичните дружества, но в законопроекта е предвидено задължение за задължените по закона субекти по отношение на техни клиенти – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да събират информация за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.
Предвидено е информацията и данните за действителните собственици да се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ, а на физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост – в регистър БУЛСТАТ.
С цел транспониране на разпоредбите на чл. 30 и 31 от Директивата в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени промени и в Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за регистър БУЛСТАТ, Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици и др. При регламентиране на реда и условията за идентификация и проверка на идентификацията на действителните собственици са взети предвид и препоръките, отправени към България от Глобалния форум за прозрачност и обмен на информация за данъчни цели към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
В раздел VІІ са регламентирани редът и условията за изясняване на произхода на средствата.
Предвиждат се следните допустими способи за прилагане на тази мярка – събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и за очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.; информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или на други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.
Маймуната Наруто си прави селфи с фотоапарата на британския фотограф Дейвид Слейтър. На кого са правата върху снимката? На този, който натиска бутона? На Наруто? Или снимката е в публичния домейн?
По подобна логика – на Брадли Купър, който заснема с апарата на Дедженерис група кинозвезди в нощта на Оскарите?
За всяка опция има субект с интерес: Дружеството за защита на животните, Дейвид Слейтър и Уикипедия.
Слейтър постига извънсъдебно споразумение с дружеството за защита на животните.
Именно по този повод вчера е излязла интересна публикация с позоваване на практиката на Съда на ЕС: фотографията е повече от натискане на бутон – снимката може да има характера на художествено произведение по смисъла на закона за авторското право, ако задачата оставя достатъчно пространство за индивидуално творческо решение – вж делото C‑145/10 Painer:
88 Както следва от съображение 17 от Директива 93/98, дадено интелектуално творение е собствено авторско интелектуално творение, когато то отразява личността на автора.
89 Такъв е обаче случаят, ако авторът е могъл да изрази своите творчески способности при реализирането на произведението, като е направил свободен и творчески избор (вж. a contrario Решение от 4 октомври 2011 г. по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, точка 98).
90 Що се отнася до портретна снимка, следва да се посочи, че авторът може да направи своя свободен и творчески избор по няколко начини и в различни моменти при реализирането ѝ.
91 На подготвителния етап авторът може да избере фона на снимката, позата на сниманото лице или осветлението. При заснемането на портретната снимка той може да избере разполагането в кадър, ъгъла на снимане или още създадената атмосфера. Накрая, при проявяването на снимката авторът може да избере между различните съществуващи техники на проявяване тази, която желае да възприеме, или, ако е необходимо, да използва софтуер.
92 Чрез тези различни видове избор авторът на дадена портретна снимка може по този начин да остави своя „индивидуален отпечатък“ върху създаденото произведение.
93 Следователно, когато става въпрос за портретна снимка, свободата, с която разполага авторът, за да упражни своите творчески способности, не би била задължително ограничена или несъществуваща.
94 С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че по силата на член 6 от Директива 93/98 портретна снимка може да бъде закриляна от авторско право, при условие — което националната юрисдикция следва да провери във всеки конкретен случай — че такава фотография е авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен и творчески избор при реализирането на тази фотография.
През 2014 г. случаят предизвиква спор между г-н Слейтър и Wikipedia, когато онлайн енциклопедията качва снимката и я маркира като обществено достояние, мотивирайки се, че маймуните не могат да притежават авторски права.
Г-н Слейтър се опитва да свали снимката, но Wikipedia не отстъпва и така нареченото селфи на маймуна все още е посочено като обществено достояние.
След това, през септември 2015 г., кампанията „Хора за етичното отношение към животните“ (PETA) съди г-н Слейтър в калифорнийски съд от името на маймуната (наричана Наруто), за да защити авторските права върху снимката, твърдейки, че селфито е „резултат от поредица от целенасочени и доброволни действия на Наруто, без помощта на г-н Слейтър, водещи до оригинални произведения на авторство не от г-н Слейтър, а от Наруто.“
По-късно страните постигат извънсъдебно споразумение. Въпреки че точните условия на споразумението са неизвестни, адвокатите на PETA казват, че сделката включва ангажимент от страна на фотографа да плаща 25 процента от всички бъдещи приходи на убежището за маймуни, където живее Наруто.
Слейтър продължава да обмисля да съди Wikipedia за нарушаване на авторски права.
Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.com. BoingBoing не разпространява файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).
Очаква се ново решение за линкинг, междувременно Playboy участва в дело за линкинг пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението
за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.
развитието по казуса – 2018
Гражданите, традиционните и новиje медии, изследователи и публични органи се приканват да споделят мненията си в рамките на обществената консултация до средата на февруари 2018. Чрез нея ще бъдат събрани мнения за това какви действия могат да бъдат предприети на равнище ЕС, за да се предоставят на гражданите ефективни инструменти за идентифициране на надеждна и проверена информация и за адаптиране към предизвикателствата в ерата на цифровите технологии.
Покана за представяне на кандидатури: Експертна група на високо равнище
Пряко излъчване онлайн на конференция за фалшивите новини с участието на множество заинтересовани страни: 13 ноември и 14 ноември
Г‑н Maximilian Schrems е завел дело срещу Facebook Ireland Limited пред съд в Австрия. Той твърди, че това дружество е нарушило неговите права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните. Schrems ни е известен вече – първо като студент-жалбоподател -активист, после като юрист, експерт в областта на защитата на личните данни: специализира право в областта на информационните технологии и на защитата на данни и пише докторска дисертация върху гражданско-, наказателно- и административноправните аспекти на защитата на данни.
Според правото на ЕС потребителят може да предяви иск срещу насрещната страна по договора пред съд по своето местоживеене. Г‑н Schrems твърди, че съдилищата във Виена, Австрия, са компетентни да разгледат неговия иск, тъй като той е потребител по смисъла на членове 15 и 16 от Регламент № 44/2001.
Статусът му на потребител се оспорва. Австрийският Върховен съд пита Съда на ЕС:
В представеното на 14 ноември 2017 заключение на ГА Бобек по дело C‑498/16 Maximilian Schrems срещу Facebook Ireland Limited се обсъжда трудността при двоичната квалификация да-не: личният профил във Facebook може да се използва и за самопредставяне с професионално въздействие или цел: “Всяко лице може да поства информация за своите професионални постижения и дейности от (квази)професионално естество и да ги споделя с общност от „приятели“. Професионалното съдържание под формата на съобщаване на публични изказвания или публикации може дори да стане преобладаващо и да бъде споделяно с широки общности от „приятели“, „приятели на приятели“ или да стане изцяло „публично“.”
47. Такъв е случаят не само с музикалните изпълнители, футболните играчи, политиците и обществените дейци, а също и с представителите на академичните среди и някои други професии. Да си представим професор по физика с многостранни интереси, който първоначално регистрира свой профил във Facebook, за да споделя само лични снимки с приятели. Постепенно обаче започва да публикува постове и за новото си изследване. Публикува информация за своите нови статии, лекции и други публични изяви. Освен това е запален по готварството и фотографията и качва редица рецепти онлайн, заедно със снимки от местата на проведени конференции по цял свят. Някои от тези снимки, които имат артистична стойност, се предлагат за продажба. Към всичко това се прибавят снимки на любимите му котки и остроумни коментари на политическото (текущо) положение, като последните коментари често се подемат от медиите и водят до покани за разговори и интервюта из цяла Европа.
48. Според мен такова ползване не придава професионален или търговски характер на профил във Facebook. На практика естеството на социалната мрежа, чийто замисъл е да насърчава личностното развитие и общуването, почти неизбежно може да доведе до положение, при което професионалният свят на лицето навлиза в мрежата. Всички тези измерения обаче явно изразяват лицето и личността. Макар да е ясно, че по един или друг начин някои от тези примери на ползване допринасят за „самореклама“ и повишаване на професионалната репутация, те могат да постигнат това само в дългосрочен план. Те нямат за цел постигането на незабавен търговски ефект.
Заключението на Генералния адвокат Бобек:
Извършването на дейности като издаване на книги, изнасяне на лекции, управление на уебсайтове или набиране на средства за реализирането на права не води до отпадане на качеството на потребител по отношение на права, свързани с личен профил във Facebook, който се използва за лични цели.
Потребителят обаче не може едновременно със собствените си права да предяви и права, прехвърлени от други потребители.
Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Einarsson v. Iceland. Съдът трябва да балансира правото на свободно изразяване на медиите и правото на добро име на г-н Ейнарсон и да се произнесе дали намесата е в нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Жалбоподателят е радиоводещ, телевизионен водещ, известна публична фигура. Обвинен е в изнасилване, впоследствие всички обвинения срещу него са отхвърлени, тъй като доказателствата са недостатъчни.
По този повод в Инстаграм се появява снимка на г-н Ейнарсон с квалификации (“Fuck you rapist bastard”). Всеки потребител на платформата има достъп до снимката. От Инстаграм снимката тръгва и към медиите. В съдебния процес Исландският съд застава на страната на медиите, като намира, че става дума за обществени дебати, за лично мнение (коментар) и публичната фигура не е оклеветена. Лицето се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл.8, право на личен живот.
ЕСПЧ анализира баланса между свободата на изразяване и защитата на доброто име. За разлика от Исландския съд, ЕСПЧ приема, че изнасилвач не е оценка, а твърдение за факт, и че Исландският съд не е успял да постигне справедлив баланс на правата.
Член 8 от Конвенцията трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, дори спорните публични лица, които са предизвикали разгорещени дебати с поведението си и публичните си коментари, не трябва да търпят публично обвинение в насилствени престъпни действия […] Ето защо Съдът намира, че изявлението е от сериозно естество и може да навреди на доброто име на жалбоподателя [52]
В частност, коментира се и факта, че става дума за онлайн съдържание:
Съдът счита за важно да припомни своята предишна съдебна практика – предвид неговата достъпност и способността му да съхранява и да позволява обмен на огромно количество информация, интернет играе важна роля за повишаване на достъпа на обществеността до новини и улесняване на разпространението на информацията като цяло. Същевременно опасността от вреди […], особено по отношение на правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висока отколкото при пресата (вж. Delfi AS срещу Естония). [46]
Нарушение на чл.8 ЕКПЧ.
Има две особени мнения, според които – напротив – не става дума за твърдение за факт, а за по-обща оценка предвид възгледите на жалбоподателя в миналото като цяло. Освен това в особените мнения се напомня, че преценката по начало следва да се предостави на националните съдилища.
Фалшиви новини – измислено съдържание, което преднамерено се представя като новинарско отразяване на действителните събития.
Според президента Тръмп не е така – а е новинарското отразяване, което не е съпричастно към неговата администрация и неговата работа, дори когато новините са точни – вж и тук за двете употреби на понятието
Ето и статистика – 153 пъти Тръмп е говорил за фалшиви новини към 6 ноември 2017, публикацията е тук
I
Публикувано е решение по делото C‑649/15 P TV2/Danmark A/S срещу Европейска комисия.
С жалбата си TV2/Danmark иска частична отмяна на решението на Общия съд, с което той отменя Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама са държавни помощи и отхвърля жалбата му в останалата ѝ част.
Държавни помощи — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Обществена услуга по разпространение на радио- и телевизионни програми — Мерки, взети от датските органи за датския радио- и телевизионен оператор TV2/Danmark — Понятие за помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка — Решение Altmark
TV2/Danmark е втората обществена телевизия в Дания. Дейността на обществената телевизия се финансира от такса, плащана от всички телевизионни зрители в Дания, и от рекламна дейност.
В резултат на жалба, подадена от SBS Broadcasting, ЕК анализира финансирането и приема, че това са държавни помощи, съвместими с вътрешния пазар – с изключение на една сума, която представлява свръхкомпенсация.
Срещу решението на ЕК постъпват четири жалби. Общият съд отменя посоченото решение. Комисията преразглежда въпросните мерки. Тя запазва позицията си относно квалификацията на разглежданите мерки като „държавни помощи“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС и приема, че приходите от реклама представляват ресурси на държавата.
И второто решение на ЕК се обжалва. TV2/Danmark иска от Общия съд да отмени спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че:
– всички разглеждани мерки представляват нови помощи,
– приходите от такси, прехвърлени на регионалните станции на TV2/Danmark, представляват държавни помощи за TV2/Danmark,
– приходите от реклама представляват държавни помощи за TV2/Danmark.
Общият съд отменя спорното решение в частта, в която Комисията е приела, че приходите от реклама представляват държавни помощи, и отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
TV2/Danmark обжалва.
Жалбата е отхвърлена в нейната цялост, пълният текст на решението
II
В отделно решение Съдът се произнася и по дело C‑656/15 P , в което Комисията иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, в която е отменено решението на Комисията, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи
Според ЕК:
Общият съд е тълкувал неправилно понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Комисията поддържа, че тъй като TV2 Reklame е публично дружество, чийто единствен акционер е датската държава, това дружество е изцяло под контрола и на разположение на последната, така че средствата му е трябвало да се считат за ресурси на държава членка по смисъла на тази разпоредба. По-конкретно Комисията твърди, че произходът на съответните ресурси не е релевантен за такава квалификация и че първоначално частният характер на тези ресурси не отнема характера им на ресурси на държавата членка.
Според решението:
40 Съгласно постоянната практика на Съда, за да бъде квалифицирана дадена мярка като „помощ“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да са изпълнени всички посочени в тази разпоредба условия.
41 Посочената разпоредба предвижда четири условия. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да може да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на ползващия се от нея. Четвърто, тя трябва да нарушава или да създава опасност от нарушаване на конкуренцията (вж. решение Altmark Trans и др.)
45 Всъщност правото на Съюза не може да допусне правилата в областта на държавните помощи да бъдат заобикаляни единствено със създаването на самостоятелни институции, отговарящи за разпределянето на помощите.
46 Освен това следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда член 107, параграф 1 ДФЕС обхваща всички имуществени средства, които публичните органи могат ефективно да използват, за да подкрепят предприятия, като е без значение дали тези средства спадат постоянно или не към патримониума на държавата. Ето защо, макар съответстващите на разглежданата мярка суми да не се притежават постоянно от държавата, обстоятелството, че те остават непрекъснато под публичен контрол и следователно на разположение на компетентните национални власти, е достатъчно, за да бъдат квалифицирани като „държавни ресурси“
47 Следователно, при положение че ресурсите на публичните предприятия попадат под контрола на държавата, така че са на нейно разположение, тези ресурси се обхващат от понятието „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. Всъщност посредством упражняването на своето доминиращо влияние върху тези предприятия държавата е напълно в състояние да насочи използването на техните средства, за да финансира евентуално специфични предимства в полза на други предприятия
52 Вследствие на това въпросните приходи се намират под публичен контрол и на разположение на държавата, която може да взема решения относно тяхното разпределяне.
53 При това положение съгласно припомнената в точки 43—48 от настоящото решение практика на Съда, разглежданите приходи представляват „ресурси на държава членка“ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
54 Следователно, като е приел, че приходите от продажбата от TV2 Reklame на рекламните блокове на TV2/Danmark и са преведени на последното посредством фонд TV2, не представляват ресурси на държава членка, поради което Комисията неправилно ги е квалифицирала като „държавна помощ“, Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото.
63 Впрочем, както вече бе отбелязано, настоящото дело се отнася до публични предприятия, в случая TV2 Reklame и фонд TV2, създадени, притежавани и упълномощени от датската държава, за да управляват приходите от продажбата на рекламните блокове на друго публично предприятие, а именно TV2/Danmark, така че тези приходи се намират под контрола и на разположение на датската държава.
По изложените съображения Съдът (първи състав) отменя решението на Общия съд TV2/Danmark/Комисия (T‑674/11, EU:T:2015:684), в частта му, в която е отменено Решение 2011/839/ЕС на Комисията относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark, в частта, в която Европейската комисия е приела, че приходите от реклама, платени на TV2/Danmark чрез фонд TV2, представляват държавни помощи.
III
По дело C‑657/15 P с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Уест Драйтън (Обединеното кралство) Съдът приема следното –
27 Според Viasat прехвърлянето на съответните средства чрез фонд TV2 не променя факта, че те са ресурси на държава членка, тъй като фонд TV2 също е публично предприятие, контролирано от датската държава.
28 Предвид тези обстоятелства Viasat счита, че настоящото дело се различава съществено от делата, по които са постановени решения от 13 март 2001 г., PreussenElektra (C‑379/98, EU:C:2001:160), и от 5 март 2009 г., UTECA (C‑222/07, EU:C:2009:124), отнасящи се до случаи, при които съответните ресурси в нито един момент не са напускали частния сектор.
Съдът уважава първото основание, изтъкнато от Viasat, в подкрепа на жалбата му.
*
На вниманието на всички, които имат намерение да се произнасят по реформата на финансирането на обществените медии.
