Медийно право

В решение по делото Halldorsson v. Iceland   Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) заявява, че журналист, отговорен за телевизионна новина, която засяга доброто име на идентифицируемо публично лице, трябва да може да докаже, че е действал добросъвестно, що се отнася до точността на твърденията в новината. Журналистът не може да се позовава на тайна на източниците на информация, когато не може да представи доказателства за сериозни обвинения. И в по-ранни решения ЕСПЧ вече е посочвал, че правата на журналистите могат да ползват тези, които действат добросъвестно и според стандартите на отговорната журналистика (вж Pentikainen v Finland).

Жалбоподателят е журналист, работещ в новинарската редакция на Исландската национална телевизия (RUV). Телевизията  излъчва серия от новинарски предавания за сделка  от около 20 милиона евро между исландско дружество и компания   в Панама. Съобщава се, че са замесени трима исландски бизнесмени (A, B и C). Показани са техни снимки заедно с текст  „разследва се”, придружен от съобщението, че властите разследват случая. В друга новина  снимки на А, Б и С са показани над карта на света, като купчинка пари се прехвърлят визуално върху снимките на мъжете, като се споменава, че парите са в “джобовете на тройката”. Обобщение на съдържанието на излъчваните новинарски материали е публикувано и на интернет страницата на RUV. След излъчването на новините единият от засегнатите А   отрича всяка връзка с предполагаемата заподозряна сделка.  По-късно А подава дело срещу клевета срещу Свавар Халдорсон,  автор на новините.    Халдорсон е осъден да заплати на А около 2,600 евро като обезщетение за неимуществени вреди.

Пред Европейския съд по правата на човека Халдорсон поддържа, че изявленията в новините не са  засегнали  А,    не са клеветнически и не се твърди, че А е виновен за финансово престъпление или други действия, наказуеми от закона.
Стандартите

В съответствие с констатациите на националните съдилища ЕСПЧ потвърждава, че новините действително съдържат сериозно обвинение за незаконни и престъпни деяния; следователно ЕСПЧ е на мнение, че спорът изисква проучване на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване

Принципите, които се отнасят до въпроса дали “в демократичното общество е необходима намеса в свободата на изразяване”, са добре установени в практиката на Съда (вж Delfi AS срещу Естония). [37].

Съдът е постановил, че доброто име  на дадено лице, дори ако е критикувано в рамките на обществен дебат, е част от неговата лична самоличност и психологическа неприкосновеност и следователно попада в приложното поле на неговия “личен живот” “. За да влезе в действие член 8, атаката срещу личната чест и доброто име  трябва да е достигнала определено ниво на сериозност.  [38].

Тъй като многократно е трябвало да разглежда спорове, изискващи проверка на справедливото равновесие между правото на зачитане на личния живот и правото на свобода на изразяване, Съдът е разработил общи принципи, произтичащи от богата съдебна практика в тази  област. [39].

Критериите, които са от значение за балансирането на правото на свобода на изразяване срещу правото на зачитане на личния живот, са inter alia: приносът към дебатите от общ интерес; колко добре е известно заинтересованото лице и какъв е предметът на публикацията; предишното му поведение; метода за получаване на информацията и нейната достоверност; съдържанието, формата и последствията от публикацията; строгостта на наложената санкция (вж. например Axel Springer AG срещу Германия и Von Hannover срещу Германия (№ 2 ).

Накрая, Съдът напомня, че в зоната на преценка на националните власти   са необходими сериозни мотиви, за да не се приеме  становището на националните съдилища.   [40].

Решението

ЕСПЧ е съгласен, че А трябва да се смята за публична фигура и че предметът на спорните новинарски материали е въпрос от обществен интерес.

Съдът потвърждава   заключенията на Върховния съд на Исландия, че Халдорсон не е действал добросъвестно. Не е потърсил информация от А, докато подготвя новината. ЕСПЧ отново заявява, че защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите по отношение на докладването по въпроси от общ интерес, зависи от условието те да действат добросъвестно и на точна фактическа основа и да предоставят  надеждна и точна  информация в съответствие с етиката на журналистиката.

Съдът посочва, че не намира  основания журналистът да се отклони от   задължението си  да проверява фактическите изявления, които засягат доброто име.

Отхвърлени са аргументите на Халдорсон, които се отнасят до правото  да запази поверителните си източници и документацията, послужили за изготвяне на новините. ЕСПЧ потвърждава, че защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свободата на медиите, липсата на защита ги демотивира да оказват помощ на пресата при информирането на обществеността по въпроси от обществено значение.   ЕСПЧ пояснява обаче, че  простото позоваване на защитата на източниците не може да освободи журналист от задължението да докаже достоверността на твърденията, или да има достатъчно основания за сериозни обвинения от фактически характер – задължение, което може да бъде изпълнено, без непременно да се налага да се разкриват източниците.[51]

И накрая, ЕСПЧ не смята, че финансовата компенсация и изплащането на разноските по вътрешното производство са прекомерни или  с възспиращ ефект  върху упражняването на свободата на медиите. Според Съда потенциалното въздействие на медията е важен фактор при отчитането на пропорционалността на намесата. В това отношение ЕСПЧ напомня становището си, че аудиовизуалните медии имат по-непосредствен и мощен ефект от печатните медии.

Върховният съд на Исландия е уравновесил правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот, взел е предвид критериите, определени в съдебната практика на ЕСПЧ,  действал е в рамките на предоставената му преценка и е постигнал разумен баланс между наложените мерки, ограничаващи правото на свобода на изразяване.

Поради това ЕКПЧ заключава с единодушие, че не е налице нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ.

Европейският съд по правата на човека (ЕКПЧ) в решение по дело  Ghiulfer Predescu v. Romania  обсъди защитата на свободата на изразяване по време на телевизионни дебати.

Журналистка участва в телевизионно предаване на национална телевизия заедно с кмета на Констанца. Обсъжда се насилие в крайбрежния курорт Мамая. По време на предаването журналистката твърди, че кметът е лично свързан с престъпни  кланове, действащи в района. Кметът настоява, че твърденията на  Предеску относно конкретни факти не са   проверени и доказани и, като свързва името му с престъпни групи, журналистката сериозно засяга доброто му име. Решението на съда по казуса е в полза на кмета.  Журналистката е осъдена да плати обезщетение (около 10 000 евро)   и да публикува за своя сметка съдебното решение в два вестника.

Въпросът пред Европейския съд по правата на човека се състои в това дали националните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, защитавана от чл.10 ЕКПЧ,  и защитата на доброто име –  право, което като аспект на личния живот  е защитено от чл. 8 ЕКПЧ.

Стандарти

Съдът напомня първо, че става дума за политическо слово и политическото слово е силно защитено. Когато се водят дебати по въпроси от обществен интерес, както в случая,   се допускат критики в по-широки граници    по отношение на държавен служител или политик, действащ в негово публично качество, отколкото във връзка с частно лице.

Журналистическата свобода обхваща и евентуално преувеличаване или дори провокация. По-специално ЕСПЧ отново заявява, че свободата на изразяване е приложима и към “информация” или “идеи”, които обиждат, шокират или смущават.

В ситуации, в които   е направено фактическо изявление, по отношение на което има недостатъчно доказателства, но журналистът обсъжда въпрос от истински обществен интерес, се проверява дали журналистът е действал професионално и добросъвестно. Защитата, предоставена от член 10 от ЕКПЧ на журналистите във връзка с отразяване на въпроси от общ интерес, е подчинена на условието те да действат добросъвестно за да предоставят точна и надеждна информация в съответствие с етиката на журналистиката.  Впрочем подобен е и американският стандарт в New York Times Co. v. Sullivan, 376 U.S. 254.

Съдът трябва също така да провери дали местните власти са постигнали справедлив баланс между защитата на свободата на изразяване, предвидена в чл.10, и защитата на доброто име на засегнатото лице  – право, защитено от чл. 8 от Конвенцията.  ЕСПЧ   определя редица критерии, които трябва да бъдат взети предвид, когато правото на свобода на изразяване се балансира спрямо правото на зачитане на личния живот (вж Axel Springer AG срещу Германия   39954/08,  Von Hannover срещу Германия (№ 2)  40660/08 и 60641/08 и др.)

На последно място, естеството и тежестта на наложените санкции са също фактори, които трябва да бъдат взети предвид при оценката на пропорционалността на намесата. Както вече изтъква Съдът, намесата в свободата на изразяване може да има смразяващо  въздействие върху упражняването на тази свобода.

Решението

Съдът подчертава функциите на медиите: със сигурност между тях е функцията да предупреждават обществеността за предполагаеми злоупотреби от страна на  държавни служители и политици на изборни длъжности.

Форматът   е предназначен да насърчава обмен на мнения и  аргументи по такъв начин, че изразените мнения да се противопоставят един на друг и дебатите да привличат вниманието на зрителите. При живо предаване по телевизията   възможността  да се преформулира,  прецизира или да се оттегли каквото и да било изявление е ограничена.

В случая изявленията на журналистката  са имали достатъчна фактическа основа, тъй като се основават на информация, която вече е била известна на широката общественост – а именно статии и журналистически разследващ материал, публикуван преди това за кмета.

ЕСПЧ е на мнение, че нищо в случая не предполага, че твърденията на журналистката са били направени с други мотиви, а не добросъвестно и в преследване на легитимна цел   обсъждане на въпрос от обществен интерес.

Накрая ЕСПЧ отбелязва, че обезщетението е с изключително висок размер, способен да има  смразяващ и възпиращ ефект върху свободата на изразяване.

В заключение: Стандартите, приложени от националните институции, не   гарантират справедлив баланс между съответните права и свързаните с тях интереси.  Намесата в свободата на изразяване не е  необходима в едно демократично общество  по смисъла на член 10 § 2 от ЕКПЧ.

Нарушение на чл. 10  ЕКПЧ.

В  решение от 21 септември 2017 г. по делото Axel Springer SE & RTL Television GmbH v Germany ( 51405/12) Европейският съд по правата на човека единодушно реши, че няма нарушение на член 10 (свобода  на изразяване) на Европейската конвенция за правата на човека. В състава е и българският съдия Йонко Грозев.

Съдебен акт, издаден в Германия,   забранява публикуването на изображения, с които може да бъде идентифициран обвиняемият в наказателен процес за убийство. Съдът за правата на човека приема, че националният съдия внимателно е балансирал противоположните интереси,  преследваната от мярката цел  –  защита на личната неприкосновеност на обвиняемия (който не е бил публична личност)   по време на процеса  – е оправдана. 

Фактите

Жалбоподателите са  издателство Axel Springer SE   и   RTL Television GmbH. Те отразяват съдебен процес срещу С., признал на полицията, че е убил родителите си и  обвинен в убийство.   Фотографи от двете дружества присъстват на съдебните заседания. Преди началото на първото заседание  председателят на съда напомня презумпцията за невиновност и  информира журналистите, че лицето трябва да бъде направено неидентифицируемо на изображения, които ще се публикуват.  Няколко дни след първото заседание председателстващият съдия изпраща и мотивирана заповед до редица журналисти, като заявява, че само фотографите, дали  уверения, че  на техните снимки лицето С. ще бъде неидентифицируемо, например чрез размиване  на образа,  имат разрешение да правят снимки.  Той отбелязва по-специално, че правото на защита на личния живот  на С.   надвишава  обществения интерес от информираност за процеса.

Медиите са възразили, че  С. е признал   престъплението в първия ден от производството. Възражението е отхвърлено. Междувременно С. е осъден за убийство.  Axel Springer SE   и   RTL Television GmbН   подават жалба за нарушение на чл.10 – свобода на изразяване.

Решението

Съдът отбелязва, че заснемането не е било ограничено. Ограничението засяга само публикуването на изображения, в които С. може да бъде идентифициран.
Относно балансирането на права: ЕСПЧ напомня критерии, които се прилагат при балансирането на конкурентни права –  приносът към дебати от обществен интерес, степента, до която засегнатото лице е известно, влиянието върху наказателното производство , обстоятелствата, при които са направени снимките, съдържанието, формата и последиците от публикацията, както и тежестта на наложената санкция [42].

С. несъмнено не е публична фигура.  Информацията за физическия вид на С. не би могла да допринесе  за разискването на случая. Липсва преобладаващ обществен интерес.

С. не търси известност, не е давал съгласие за медийно отразяване, но като обвиняем е принуден да присъства на процеса. Съдът намира, че при дадените обстоятелства има силна нужда да се защити личната му неприкосновеност.
 
Що се отнася до факта, че С. е признал за престъплението,  признаването само по себе си не спира действието на презумпцията за невиновност по време на съдебен процес. Това се налага още повече, тъй като С. страда от шизоидно разстройство на личността. 

И накрая, трябва  да се вземе предвид, че публикуването на изображения, в които ответникът би могъл да бъде идентифициран, може да има отрицателни последици за   социалната рехабилитация на лицето, в случай, че бъде осъдено.

Няма  нарушение на ЕКПЧ.

Съдът напомня в решението, че в тази област е издадена препоръка  Rec(2003)13 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, и в частност напомня Принцип 8.

Принцип 8 – Защита на личния живот в контекста на продължаващото наказателно производство

Предоставянето на информация за заподозрени лица, обвиняеми или осъдени лица или други лица в наказателното производство следва да зачита тяхното право на защита на личния живот в съответствие с член 8 от Конвенцията. Особена защита следва да се предостави на непълнолетни лица или други уязвими лица, както и на жертви, на свидетели и семейства на заподозрени, обвиняеми и осъдени. Във всички случаи следва да се обърне особено внимание на вредното въздействие, което може да има върху лицата, посочени в този принцип, разкриването на информация, позволяваща тяхното идентифициране.

В решението си по делото Belkacem срещу Белгия (34367/14) ЕСПЧ единодушно обявява жалбата на белгийския гражданин Belkacem за недопустима. Решението е окончателно.
Делото се отнася до осъждането на г-н Belkacem, лидер и говорител на организацията “Sharia4Belgium”,  за подбуждане към дискриминация, омраза и
насилие към немюсюлмански групи. Изказванията са във видеоклипове  в YouTube. Г-н Belkacem е осъждан на затвор и глоба от 550 евро (EUR)  за подбуждане към дискриминация, насилие и омраза.  

Г-н Belkacem твърди, че никога не е възнамерявал да подбужда другите към омраза и насилие, а просто се стреми да разпространява своите идеи и мнения. Той твърди още, че неговите изказвания са проява на свободата на изразяване.

 Съдът отбелязва, че  г-н Belkacem призовава към омраза, дискриминация и насилие спрямо всички немюсюлмани. Според Съда подобна атака е несъвместима с ценностите на толерантността, социалния мир и недискриминацията, които са в основата на Европейската конвенция за правата на човека.
Поради това Съдът отхвърля жалбата, като приема, че е несъвместима с разпоредбите на Конвенцията  –  правото  на свобода на изразяване е недопустимо да се използва за цели, които очевидно противоречат на духа на Конвенцията.