В решението на ЕСПЧ по делото Green Alliance v Bulgaria централен въпрос е прилагането на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека в много чувствителния контекст на националната сигурност – възможността тайните служби на България да проникнат в юридически или свободни професии с „агенти на прикритие“, предвидени в националното законодателство.
Нарушение на член 8 ЕКПЧ, тъй като българското законодателство не предоставя никакви ефективни гаранции срещу произволни действия.
Въпросите пред Съда: 1) дали жалбоподателите могат да претендират, че са жертва на намеса в личния живот ; 2) дали такива намеси са оправдани или има нарушение на член 8 от Конвенцията (личен живот)
Държавната агенция за национална сигурност на България може, по решение на нейния ръководител, да проникне в държавни органи, организации и юридически лица чрез нейни агенти под прикритие. Преди 2018 г. за проникването на „агент под прикритие“ се е искало съгласието на ръководителя на организацията, но с изменение на закона това условие е отпаднало. Green Alliance са възразили, но без успех.
Green Alliance се обръща към Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), тъй като в нормативната рамка липсват достатъчно предпазни мерки и не се предвижда засегнатите да бъдат уведомявани или да оспорват разполагане на агенти, излагайки хората на риск от произвол и злоупотреба с правата им съгласно член 8 от ЕКПЧ (право на неприкосновеност на личния живот).
Съдът припомня, че по-рано въпросът кога жалбоподател може да претендира, че е жертва на намеса поради самото наличие на закон или практика, позволяваща тайно наблюдение, е обсъждан първо в Zaharov v. Русия, след това в Centrum för rättvisa v. Швеция.
Съдът заключава, че „самото съществуване на разглежданите разпоредби… може да се разглежда като намеса в правата на сдружението на жалбоподателите съгласно член 8 от ЕКПЧ, без да е необходимо да се установи конкретно дали сдружението е изложено на риск от проникването на такива агенти“, и че следователно е оправдано да се разгледат разпоредбите „абстрактно“. По-нататък Съдът прилага теста за пропорционалност – ако има намеса, тя е оправдана само ако е „в съответствие със закона“ и „необходима в демократичното общество“ за постигане на легитимна цел.
В цялостното си заключение ЕСПЧ обобщава пет проблема в регламентите, уреждащи въпросните агенти: широко определените основания и полета за тяхното разполагане, съчетани с начина, по който се решава това разполагане; липсата на какъвто и да е срок за тяхното използване; процедура за разполагане, която не е в състояние да гарантира, че те се използват само когато са „необходими в демократичното общество“; възможността за произвол и злоупотреба. Съдът признава, че българските правила относно агентите не „отговарят на изискването за качество на правото и са неспособни при намеса да я ограничат към това, което е „необходимо в едно демократично общество“ [167], и приема, че съответно е налице нарушение на член 8 от ЕКПЧ.
