Category Archives: Media Law

Изменения в Закона за радиото и телевизията

С приемането на Закона за публичните финанси (ДВ бр.15/2013) са внесени поредните изменения в Закона за радиото и телевизията.

§ 18. В 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“:

2. Министърът на културата да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за отразяване на произтичащите от този закон промени в частта за фонд „Радио и телевизия“.

§ 67. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. Член 21 се изменя така:

„Чл. 21. Съветът за електронни медии е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София, чийто председател е първостепенен разпоредител с бюджет.“

2. В чл. 42 ал. 1 се изменя така:

„(1) Българското национално радио и Българската национална телевизия са юридически лица със седалище София, чиито генерални директори са първостепенни разпоредители с бюджет.“

3. В чл. 62:

а) създават се нови т. 9 и 10:

„9. приема промени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет, включително по бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджет;

10. определя разпоредителите с бюджет от по-ниска степен по съответните бюджети;“

б) досегашните т. 9, 10, 11, 12 и 13 стават съответно т. 11, 12, 13, 14 и 15.

4. В чл. 70:

а) в ал. 1 думата „самостоятелен“ се заличава;

б) в ал. 2 думите „или бюджетна сметка за разходи“ се заличават.

 

Унгария: политическа реклама само в обществените медии

Днес заместник-председателката на ЕК Нели Крус в Туитър: ЕК изразява загриженост  във връзка с несвършващите конституционни поправки в Унгария.

Ето една причина:

През  януари 2013 г.   Конституционният съд на Унгария обявява за противоконституционен текст в Изборния закон, според който

в течение   на кампанията  политически реклами могат да бъдат  публикувани само в обществените медии.

Веднага  след това Четвъртата поправка на Конституцията включва разпоредба, според която

в течение на кампанията политически реклами могат да бъдат публикувани само в обществените медии.

Доколкото става ясно от медиите, предложението е направено от депутат в зала.

TTIP, културното изключение, аудиовизията

Идва TTIP,  Transatlantic Trade and Investment Partnership.

Новата абревиaтура, за която ще се говори.

Според ЕК основните посоки на преговорите за свободна търговия ЕС – САЩ са договорени. Комисарят Де Гухт информира Европейския парламент.

Има съобщение на работната група на високо равнище, от което  се вижда приблизителен обхват на преговорите.  Включително например  интелектуална собственост.

В Европа някои ръководители на държави вече взеха отношение към TTIP.  Като приема, че подобно споразумение може да е от полза за растежа в ЕС, президентът на Франция изразява позиция, че има въпроси, които не подлежат на преговори.

Такъв въпрос е културното изключение.  Правилата за свободна търговия  не се отнасят до аудиовизията  – изключението е договорено с цел защита на културното многообразие и  културната идентичност и насърчаване на европейските аудиовизуални произведения. Културното изключение позволява на държавите от ЕС да налагат ограничения върху вноса на културни продукти.

Франция  не би желала TTIP да засегне културното изключение   – вж  NYT с цитати.

Комисарят Де Гухт се е произнесъл, че TTIP не застрашава с нищо културния сектор, но в проекта за резолюция на една от комисиите на ЕП от 19 март има изричен текст, че

 споразумението не следва да крие риск за културното и езиковото многообразие на Съюза.

Присъединяването на ЕС към Конвенцията за правата на човека

Процедурата, насочена към присъединяването на ЕС към Европейската конвенция  за правата на човека (предвидено в чл.6.2 ДЕС) напредва.

Публикуван е  проект за споразумение от 5 април т.г.

Вече се говори за прилагането на чл.218.11 ДФЕС (искане на предварително становище на Съда на ЕС).

ECHR Blog

Медиапул, тайна на източниците, решението Санома

Днес от Медиапул:

Авторът на публикацията бе привикан в Софийската градска прокуратура (СГП) да даде обяснение по повод публикуването на факсимилета на документи по делото Попов.   Причината за интереса на държавното обвинение бе самоличността на източника на Mediapool, който е предоставил копия от въпросните документи.

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия.

Решението е по  казус, свързан със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

CASE OF SANOMA UITGEVERS B.V. v. THE NETHERLANDS, р.88 и сл.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

Поради което разкриването пред прокуратурата или полицията е нарушение на Конвенцията.

Aereo, правата, традиционните тв модели

И апелативен съд се произнесе  по спора на  американските телевизии с Aereo.   Компанията  предоставя  на потребителя  индивидуална антена, с помощта на която телевизионните  програми, разпространявани наземно  в областта на Ню Йорк, могат да се гледат онлайн. Телевизиите смятат, че се нарушават права на интелектуална собственост,  и искат от съда мярка срещу Aereo.

 

Решението се окачествява като  забележително технически грамотно.  Аereo предлага  нова алтернатива (a cloud-based DVR service)  за достъп на потребителите до телевизионното съдържание.

Изходът на този спор е важен поне за

  • облачните технологии, доколкото решението  Cablevision вече се прилага последователно в такива случаи;
  • традиционния модел, при който кабелните оператори доставят тв програми до аудиторията, като плащат на телевизиите (макар телевизиите да твърдят, че тези такси са малък дял от техните приходи).

За разлика от Comcast  u останалите кабелни компании, които плащат, Aereo не плаща на телевизиите. Поради което те смятат, че  Апелативният съд дава ОК да се краде и разпространява защитено съдържание.

The Huffington Post  нарича Aereo  cable killer. 

 

САЩ: правилата за медийна собственост

FCC, федералният регулатор за комуникации в САЩ, провежда анализ,  за да се прецени необходима ли е ревизия на правилата за собственост върху медиите. Стремежът е към

  • защита от медийна  консолидация,
  • насърчаване на разнообразието на медийната собственост,
  • повече местни новини за всички общности и
  • насърчаване на икономическия растеж.

Доколкото развитието на технологиите увеличава възможностите за достъп до новини, има идея за либерализиране на някои правила.

В съобщение на председателя се отбелязва,  че  не всички американци  могат да се възползват от високоскоростен интернет, поради което ревизията в правилата за медийна собственост може да има  различен ефект  за тези, които имат, и за тези, които нямат такъв достъп.

FCC  стига до извода, че  идеята за либерализиране се нуждае от допълнителен анализ и  отлага решението си  до получаване на резултатите от нова оценка на въздействието.

Защо в САЩ  има толкова детайлна регламентация,  както и защо толкова внимателно и на основата на толкова задълбочени анализи се определя регулацията на медийната собственост: въпроси за размисъл.

В България  конкурентният регулатор  пише така:

приема, че целената от концентрацията модернизация при предоставянето на електронни съобщителни услуги, привличането на значителни инвестиции и по-доброто задоволяване на интересите на потребителите в своята цялост имат превес над отрицателното въздействие върху конкуренцията, поради което същата следва да бъде разрешена.

А медийният плурализъм е при  неикономическите ефекти, с които регулаторът не се занимава.

Медиен мониторинг, клипинг, авторски права

В контекста на изясняването на позиции  между традиционните   медии и някои интернет компании, което на места прилича на война (Мърдок срещу клептоманите и паразитите), има интересно ново решение на американски съд по делото Associated Press v. Meltwater  в полза на АР.

Meltwater следи 160 000 медии, вкл.  агенционна журналистика (оригинални статии),  и предоставя на клиентите резюмета с връзки към оригиналните статии по темите, които ги интересуват.

Associated Press смята, че става дума за произведения, защитени с авторски права,  и не е налице хипотеза на свободно използване на защитени произведения (fair use). Съдът се съгласява.

Както се подчертава в коментар на EFF, за дейността на  Meltwater   е важна  новината, която не подлежи на авторскоправна защита, а не изразната форма, в която са представени фактите  (amicus brief от EFF u Станфорд).

И  според решението Infopaq  на Съда на ЕС  използваните  изречения или съставни части от изречения могат да бъдат предмет на закрилата, предвидена в Директива 2001/29/ЕO. Във Великобритания сходно е решението по делото  The Newspaper Licensing Agency  v Meltwater Holding.

Очаква се Meltwater  да  обжалва.

Бъдещето на медиите в ЕС: две обществени консултации

На финала на посещението си в България миналата есен Нели Крус, заместник-председател на ЕК,  се обърна към представителите на медиите:  Чух проблемите, предложете решения.

Днес казва същото по формален начин: ЕК открива две публични консултации по два основни въпроса – медиен  плурализъм и независимост  на медийните регулатори.

 Консултационният документ за медийния плурализъм   следва изводите на експертната група, представени малко по-рано в  доклад.  Иска се мнение по всяка от направените 30 препоръки.

Консултационният документ за независимостта на медийните регулатори следва обсъжданията относно националните регулатори при създаването на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги. Тогава имаше предложения за по-подробна регулация, но в последна сметка в ДАВМУ съществува само указанието на рецитал 94 и   разпоредба за сътрудничество на държавите чрез техните  независими  регулаторни органи. Сега се търси мнение възможни ли са  нови законодателни или незаконодателни мерки за независими ефективни регулатори.

Срокът за участие в двете консултации е 12 седмици.

Речта на Н. Крус

Как да се постигне това? Дали трябва да има намеса от страна на депутати, саморегулиране от сектора или нещо по средата. Дали трябва да бъде действие на ЕС или на националните власти. Или може би изобщо не става въпрос за правила и регламенти, а за средата, в която те (медиите) работят и се следят от потребителите, средата на професионализъм и уважение за свободните медии.

Медии, избори, референдуми: правилата

Една от препоръките на ОССЕ при последните избори беше по повод платената политическа реклама в БНТ и БНР.

Едновременно е вярно, че

[1] Обществените медии имат нужда от средства.

[2] Информираният избор на гражданите е важен за демокрацията.

След последните избори се проведе  активно обсъждане на възможности:

  • за намиране на по-добър баланс между интересите на обществените медии и гражданите, включително за свободата на БНТ и БНР  да информират в новинарските си емисии за кандидатите и хода на кампанията, не (само) в специално предвидени форми и не (само) срещу заплащане;
  • за разграничаване  и означаване  на платеното съдържание във всички медии, с акцент върху печатните, и за по-ефективна защита на гражданите срещу  представянето на платената реклама  за редакционно съдържание.

Постъпили са предложения за промени в Изборния кодекс в тази посока. Някои дори са приети – например за обявяване в интернет на договорите между медиите и кандидатите.  За съжаление разговорът  остава незавършен.

Днес има поне  два информационни повода  за връщане  към темата:

[1] Публикуваната тарифа за предстоящите избори показва, че цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Асоциацията на европейските журналисти – България  изразява тревога от по-високата бариера пред участието.

[2] Публикуваните днес изменения  в правилата на британския регулатор за отразяване на избори и референдуми (стр. 93 и сл.) Балансите на интереси са резултат от продължителна  експертна работа на основата на  интензивни обществени консултации. Вижда се още, че стандартите за безпристрастност и точност във Великобритания се отнасят до всички медии .

Промени в правилата са необходими – горният пример показва как се изработват и обосновават те.