Category Archives: Media Law

Медии, избори, референдуми: правилата

Една от препоръките на ОССЕ при последните избори беше по повод платената политическа реклама в БНТ и БНР.

Едновременно е вярно, че

[1] Обществените медии имат нужда от средства.

[2] Информираният избор на гражданите е важен за демокрацията.

След последните избори се проведе  активно обсъждане на възможности:

  • за намиране на по-добър баланс между интересите на обществените медии и гражданите, включително за свободата на БНТ и БНР  да информират в новинарските си емисии за кандидатите и хода на кампанията, не (само) в специално предвидени форми и не (само) срещу заплащане;
  • за разграничаване  и означаване  на платеното съдържание във всички медии, с акцент върху печатните, и за по-ефективна защита на гражданите срещу  представянето на платената реклама  за редакционно съдържание.

Постъпили са предложения за промени в Изборния кодекс в тази посока. Някои дори са приети – например за обявяване в интернет на договорите между медиите и кандидатите.  За съжаление разговорът  остава незавършен.

Днес има поне  два информационни повода  за връщане  към темата:

[1] Публикуваната тарифа за предстоящите избори показва, че цените на различните форми на медийно отразяване са повишени спрямо предходните предизборни кампании. Асоциацията на европейските журналисти – България  изразява тревога от по-високата бариера пред участието.

[2] Публикуваните днес изменения  в правилата на британския регулатор за отразяване на избори и референдуми (стр. 93 и сл.) Балансите на интереси са резултат от продължителна  експертна работа на основата на  интензивни обществени консултации. Вижда се още, че стандартите за безпристрастност и точност във Великобритания се отнасят до всички медии .

Промени в правилата са необходими – горният пример показва как се изработват и обосновават те.

Окръжен съд – Хасково: публична клевета чрез ефира на телевизия

Кмет осъжда журналист за клевета.

Кметът е на Хасково, журналистът е Бареков.

Твърденията са от корумпиран престъпник до хасковски Цезар. Разпространени са по телевизията.

Задачата пред съда в такива случаи е сложна –

  • от една страна, хората във властта често имат ниска поносимост към критичен анализ.
  • от друга, възможно е журналистът  да е тенденциозен и да използва медията за разпространение на неверни твърдения, дори за разправа и целенасочено дискредитиране на определени лица.

От  съда се очаква да направи безпристрастна оценка. Решенията са важни не само по отделния казус, но и за установяване на единни стандарти.  Съдебните решения са важни и за изискванията към т.нар. отговорна журналистика.

Ето анализът и оценките на отделните твърдения  в  решението на Хасковския окръжен съд по НЧХД 226/2012  г.  о т 11 март т.г.

Съд на ЕС: достъп до документи относно преговорите за ACTA

На 19 март 2013 г. стана известно решението на Общия съд по дело  T‑301/10  Sophie in ’t Veld срещу Европейската комисия  с предмет  искане за частична отмяна на решение на ЕК, с което се отказва достъп до някои документи, свързани с проекта за международно Търговско споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

През периода 2008 – 2010  жалбоподателката г‑жа Sophie in ’t Veld подава на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001  заявление за достъп до всички документи, свързани с Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (наричано по-нататък „ACTA“). В резултат от кореспонденция с ЕК тя получава достъп до някои документи, а за някои получава отказ, който обжалва пред Съда.

115    Комисията посочва, че въз основа на внимателно проучване на всички засегнати от заявлението за предоставяне на достъп документи е станало ясно, че при дадените обстоятелства цялостното уважаване на това заявление би имало отрицателно въздействие върху атмосферата на взаимно доверие между преговарящите страни и би ограничило по този начин както вероятността да се приключат благополучно преговорите.

123 Съдът приема тезата на ЕК и намира, че “не е изключена възможността оповестяването на становището на Съюза в международни преговори да засегне защитата на обществения интерес във връзка с международните отношения.”

181  Съдът приема още, че воденето на преговори с оглед сключването на международно споразумение е поначало от компетентността на изпълнителната власт  и тези преговори не предопределят по никакъв начин общественото обсъждане, което може да възникне след подписването на международното споразумение в рамките на процедурата по ратификация.

185 Съдът признава, че (при предоставения частичен достъп) някои заличавания не се отнасят до становища в преговорите на Комисията или на други преговарящи страни или до други данни, чието оповестяване е от естество да засегне обществения интерес във връзка с международните отношения.

Решението

Първи реакции:  FFII: Съдът не отчита факта, че откритостта при преговорите е фактор за качеството на договорите,  както и  разпоредбата на  чл.1 ДЕС, според която

Настоящият договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близко до гражданите.

Tagged

Докладът Левисън и регулацията на печата

Първата фаза на процеса на изпълнение на Доклада Левисън  завърши с междупартийно споразумение за създаването на регулатор за печатните издания, обявено след   дебати в парламента.  

Публикуван е проектът  за кралска харта. Така – без да се приема  закон за печата – ще се конституира регулатор, който ще замести сегашната PCC, комисия по жалбите.

Реакциите на британските печатни медии  са различни – от подкрепа до резервираност и опасения за свободата на печата. Налице е сделката на политиците,  остава  трудното:  да се изгради действаща система, която защитава  едновременно гражданите и журналистите и не ограничава свободата. Ако и доколкото това е възможно.

За издателите, които не се присъединят към предлаганата система,  са подготвени  изменения в законодателството. Освен другото, в тези изменения е интересно как и  доколко са обхванати онлайн медиите.

Процедурата по конституиране на регулатора няма да е кратка, дотогава работи РСС.

 

 

Съд на ЕС: за онлайн разпространението на телевизионни предавания

Има решение на Съда по дело C‑607/11 с предмет преюдициално запитване, отправено  от High Court of Justice (England & Wales) в рамките на производство по дело  ITV Broadcasting Ltd. и др./TVCatchup Ltd.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредба от Директива 2001/29/ЕО   относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество.

Въпросът е относно относно онлайн разпространение почти в реално време на телевизионните предавания, разпространявани наземно от ITV и други телевизии.

TVCatchup предоставя по интернет услуги, които  позволяват на потребителите да приемат по интернет  на живо   телевизионни предавания. За потребителите услугите са безплатни, дружеството се финансира от реклама. Има ограничение   за ползване на услугите само от потребители  в Обединеното кралство (до аудитория, която плаща предвидената в Обединеното кралство такса).

Телевизиите  предявяват иск срещу TVC пред съда за нарушение на  правата върху техните предавания, по-специално вследствие на публично разгласяване.  Съдът се обръща с преюдициално запитване дали организация като TVC извършва  публично разгласяване  по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО, когато  разпространява онлайн телевизионни предавания  към потребители, които имат правото на достъп до първоначално излъчвания сигнал.

Според Съда въпросът е дали публично разгласяване обхваща препредаване на   наземно   разпространявано произведение,

  • което е извършвано от организация, различна от първоначалния оператор,
  • посредством интернет връзка на разположение на абонатите на тази организация, които могат да приемат това препредаване, като се свържат с нейния сървър,
  • като се има предвид, че тези абонати се намират в зоната на приемане на посоченото наземно телевизионно разпространение  и могат на законно основание да приемат сигнала му на телевизионен приемник.

 

Да.

Според Съда законодателят на Съюза е имал предвид, че за всяко предаване или препредаване на произведение, при което се използва специфичен технически способ, авторът на съответното произведение трябва да даде по принцип индивидуално разрешение.

Според Съда без значение е, че  потенциалните адресати имат достъп до произведения, разгласени посредством връзка „един към един“. Няма  пречка голям брой лица да имат паралелно достъп до същото произведение, освен това посоченото препредаване е насочено към неопределен брой потенциални адресати, поради което Съдът приема, че е налице публично разгласяване.

TVC твърди, че не става дума за нова аудитория, защото адресатите на извършваното от TVC препредаване имат правото да следят предаването  посредством своите телевизионни апарати. Според Съда това няма значение. За всеки от тези два способа трябва да се получи индивидуално и отделно разрешение.

*

Това е поредното решение  по поредния спор  между доставчици на услуги, използващи различни платформи, способи и технологии за разпространение на (или достъп до)  телевизионни програми/предавания.

Съдът реши, че госпожа Мърфи може спокойно да използва гръцките декодери, за да гледат клиентите в нейното заведение в Лондон  срещите от Premier Leaguе.

Преди това имаше спор за  Cablevision  и мрежовия  цифров видеозапис – и съдът реши, че използването на мрежово, а не индивидуално записващо устройство не представлява нарушение.

Има  спорове за Dish Networks   и  AutoHop  (NBC v Dish, Fox v Dish в Калифорния / Dish v ABC в Ню Йорк)- сателитни оператори пропускат рекламата в предаванията, разпространявани наземно.

Решенията са важни

а) за бъдещето на законодателството;

б) за бъдещето на бизнес моделите;

в) за бъдещето на платени/безплатни (условно безплатни) възможности  на потребителите за достъп.

TVCatchup  is here to stay,  е първата реакция на засегнатото дружество, повече 

 

ДС в регулатора и в управлението на БНТ и БНР?

От сайта на Конституционния съд става ясно, че  е образувано конституционно дело № 6/2013 г. по искане на 57 народни представители от 41-ото Народно събрание за обявяване противоконституционност и несъответствие с общопризнатите норми на международното право и международните договори, по които България е страна, на чл. 26, т. 3 и чл. 59, ал. 2, т. 3 от Закона за радиото и телевизията:

Чл. 26.  Не могат да бъдат членове на Съвета за електронни медии лица, които са: […]
3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.
Чл. 59.(2) Не могат да бъдат членове на управителен съвет на БНР, съответно на БНТ, лица, които са: […]
3. били щатни и нещатни сътрудници на бившата Държавна сигурност.

=

Очевидно народните представители са въодушевени от Решение № 11 от 02.10.2012

По делото е определен за докладчик съдия Благовест Пунев.

В момента КС не работи.

ЕС: За модерно право за защита на данните

Днес в Официален вестник на ЕС –

Резолюция на Европейския парламент  относно всеобхватен подход за защита на личните данни в Европейския съюз

Резолюзията е свързана с COM(2010) 609 окончателен

Представяне на събития само с информационна цел

В предаването Денят започва с култура  на БНТ водещият  не съобщи къде се провежда събитие в памет на проф. Тончо Жечев.

В действителност няма правна пречка да се каже къде и кога е събитието: днес, 31 януари, 18 часа,  зала Средец, Шератон.

СЕМ има указания по въпроса отпреди няколко месеца.

Методически указания във връзка със забранeните скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение [16 ноември 2012 г. ]

 

#RSF INDEX 2013 | 87 (-7)

 

Според министър-председателя

можете да кажете, да говорите, да напишете, да питате, каквото искате.  Това е висша степен на демокрация и свобода на медиите и хората.

и колкото и да се опитвате, и да се стараете, поради определени поръчки, да ни изкарате недемократични или непублични, няма как да успеете.

Външните оценки показват друго.  Поредният  доклад за свободата на пресата на организацията Репортери без граници  поставя България най-ниско

  • в сравнение с държавите от ЕС, по-ниско от специално отбелязаната Гърция (84) и зад много критикуваните Унгария (56) и Италия (57);
  • в сравнение с предходните години – България пада с повече от 50 места за последните десет години.

Оценяваните параметри: плурализъм, независимост, прозрачност, автоцензура, инфраструктура, законодателство.  Комарницки по темата:

634620-l

ЕСПЧ: авторски права v свобода на изразяване

На  10 януари 2013  съдът в Страсбург се произнесе по делото  Ashby Donald and others v France.

За първи път в съдебно решение по същество ЕСПЧ изяснява, че осъдителна присъда за нарушаване на авторски права може да се разглежда като намеса в правото на свобода на изразяване, предвидено в чл.10 ЕКПЧ.

Според първи коментари,  вече няма да е достатъчно  да се оправдае намеса в свободата  на изразяване само на основание, че е била нарушена разпоредба на авторскоправно законодателство. Решението  Ashby Donald  изисква в бъдеще при обосновката  на защитата на авторските права да се взема предвид  и   гледната точка на защитата на свободата на изразяване .
В конкретния случай  няма нарушение на чл.10 ЕКПЧ, но по-важно е създаването на стандарт, според който съдът ще проверява дали е налице баланс между двете защитени ценности.

защитата на основното право на собственост, която включва правата, свързани с интелектуалната собственост, трябва да бъде балансирана със защитата на други основни права, включително правото на свобода на изразяване и информация, гарантирано от член 10 ЕКПЧ. 

Tagged