Category Archives: Media Law

IPRED2 отново на дневен ред

След вълненията от 2007 г. IPRED2 отново идва на дневен ред.

На 18 май се очаква ЕК да публикува новата версия на IPRED2 | Intellectual Property Rights Enforcement Directive.

Това се споменава в контекста на отзвука от белгийското решение за Google.

Водят се и оживени дебати по ACTA | Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

КЗК: забранена реклама на тютюневи изделия

Има ново решение на КЗК във връзка с реклама на тютюневи изделия. С решение № 637/2010г. вече  е установено извършено нарушение от страна на “Кингс Табако” ЕАД   и   “Финансконсулт” ЕООД  и  е постановено прекратяване на нарушенията.    По телевизиите “Планета” и “Фен ТВ” продължават да се излъчват клипове, съдържащи забранената реклама на тютюневи изделия (цигари), установено при мониторинг на двете телевизии.

Според КЗК, в клиповете се промотират и процесните словни марки „THE KING” и „MERILYN”, което само по себе си представлява скрито търговско съобщение , забранено от ЗРТ. В този смисъл „Кингс Табако” ЕАД в качеството си на производител на цигарите и „Финансконсулт” ЕООД в качеството си на собственик на словните марки носят отговорност заради липсата на предприети от тях каквито и да било действия, с които да се отграничат от телевизионния оператор или да възпрат действията му.

Това е интересен принос  на КЗК във връзка с прилагането на Закона за радиото и телевизията: производителите и собствениците на марките носят отговорност по ЗЗК в случай на  скрити  търговски съобщения по ЗРТ.

КЗК смята, че „Финансконсулт” ЕООД в качеството си на собственик на процесните марки разполага с изключително право върху тях по смисъла на чл.10, ал.3 от Закона за марките и географските означения ( ЗМГО), което право му предоставя законовата възможност да забрани на трети лица без негово съгласие да ги използват в търговската си дейност. Подобно категорично изявление за забрана липсва.

КЗК смята също така, че производителят “Кингс Табако”  би следвало да забрани продължаващото неправомерно рекламиране на собствените му продукти. Липсата на последователни действия от страна на ответното дружество, изразяващи се не само в отграничаване от поведението на съответните медии, но и в опити за възпирането им, поставя дружеството в привилегировано положение на един силно конкурентен пазар, какъвто е пазара на производство и разпространение на тютюневи изделия, като едновременно с това дружеството продължава да извлича имуществени облаги както от недобросъвестното поведение на третите лица, така и от собственото си такова.

КЗК налага имуществена санкция на двете дружества.

Решение № АКТ-567-04.05.2011

Решението е крайно интересно от гледна точка на разпределянето на компетентността между органите, които прилагат ЗЗК, ЗРТ и ЗТТИ.

  • СЕМ може да санкционира по ЗРТ само радио и телевизия – санкционирал е телевизията Фен ТВ за „Твърде грубо” на Алисия, „2-те сладурани” на Тони Стораро и „Прецака ме” на Крум.
  • Има и издадено наказателно постановление по ЗТТИ от Министерство на икономиката и енергетиката срещу производителя  “Кингс Табако” ЕАД за нерегламентирана реклама в радио и телевизионни предавания, както и в печатни издания на тютюневи изделия в нарушение на изискванията  на Закона за тютюна и тютюневите изделия (в друг случай на това място може да бъде и друго ведомство, прилагащо друг секторен закон).
  • КЗК санкционира по ЗЗК производителите и собствениците на марките в случай на скрита реклама / или скрито позициониране.

ЕСПЧ: Лична неприкосновеност, Mosley v UK

Днес стана известно решението Mosley v UK.  Мозли губи.

Макс Мозли, бивш шеф на FIA,   осъди през 2008 News of the World за публикуване на материал за “нацистка секс оргия”  и нарушаване на правото на личен живот.

След това Мозли се обърна  към  Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.8 Конвенцията (личен живот), защото британският закон не го защитавал  ефективно  –  Мозли смята , че  трябва да се предвиди право на предварително запознаване с публикацията с оглед евентуални предварителни ограничителни мерки.

Според днешното решение, подобна уведомителна процедура може да се отрази отрицателно върху свободата на изразяване и липсата й в британското право не е нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

 Видео

Tagged

Журналисти и политици: скрити устройства, прикриване на самоличност

В Етичния кодекс на българските медии има правила за събиране на информация:

  •  Ще събираме информация с честни и законни средства, без да скриваме, че сме журналисти.
  •  Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи.

Все по-широко се използват скрити записващи устройства – и в България, и в други страни.  Става дума за баланс между лична неприкосновеност и обществен интерес (в България положението се усложнява и от наличието на норма в НК).

Във Великобритания, където етичният кодекс е сходен, има ново решение на Етичната комисия (Liberal Democrat Party v The Daily Telegraph), според което статии в The Daily Telegraph се основават на информация, събрана в нарушение на етичните правила.  От записи, направени под прикритие на срещи  с избиратели,  стана ясно, че Винс Кейбъл е “обявил война на Мърдок” , а други членове на правителството от либерал-демократите  “не вярват на премиера”.

Защитата се позовава на необходимостта да се разкрият истинските механизми на управляващата коалиция, за да не се допуска обществото да бъде  заблуждавано по важни въпроси.

Според комисията има нарушение на етичните правила, защото към момента, в който  е взето решение да се използват  журналисти под прикритие,  не е имало данни за преобладаващ обществен интерес, който да оправдава решението.  Подобни акции са известни като ‘fishing expedition’.

Отговорност за анонимни коментари онлайн

 Финансист във Великобритания иска да съди за клевета анонимни автори на коментари в WordPress, Wikipedia u Denver Post .  Но първо трябва да научи кои са.

Британски съд е издал съдебен акт, според който съответните компании трябва да предоставят информация за разкриване на самоличността на авторите на коментарите.

Компаниите са американски, остава да се види реакцията на амриканските съдилища към искането.

Медиите напомнят случаи през 2010, в които американски съдилища са допускали  разкриване на самоличността на анонимни коментатори в различни  медии:    в Илинойс,   в Индианаполис,  Google – за  коментирали в YouTube. 

Google и белгийските вестници

През  2006 г.  съд в Брюксел реши, че Google нарушава авторски права, като в резултатите, които показва при търсене,  показва малки части от публикации в белгийските  вестници на френски и немски език. Съдът разпореди да се заличат тези откъси в Google News или търсачката ще бъде санкционирана с  глоби.  Google  загуби и обжалването и изпълни разпореждането.
Очевидно практиката не е прекратена, на 6 май 2011 г. има ново окончателно решение на белгийски съд срещу Google по същия въпрос.  Вестниците на фламандски език нямат подобни отношения с компанията.
Търсачката е спряла да индексира няколко белгийски вестника, има логична реакция – те не били  против индексирането, а само против Google News.

Лични данни онлайн: развития в САЩ и Европа

През седмицата в САЩ са внесени два нови законопроекта, които имат за цел да гарантират повече контрол на гражданите върху личните им данни онлайн, по-специално по въпроса какви данни могат да се използват за целите на маркетинга и рекламата (Do Not Track mechanism): Do Not Track Online Act of 2011

Напоследък компании като Google, MS и други   въведоха средства за  контрол (opting out).  Широко се коментират и средствата, които въведе  Facebook.

Големите играчи в онлайн рекламата в Европа, включително Google и Microsoft, през април приеха  правила за саморегулиране.

АСТА: анализ на балансите

Intellectual Property Watch  има рубрика  за бъдещето на правата на интелектуална собственост. Тази седмица е публикуван   анализ на АСТА (подготвяното международно споразумение) на проф. Абът, САЩ,  според която  ACTA има за цел да установи  непрозрачни търговски бариери:

Както бе широко бе отбелязано, първоначалните проекти на ACTA представляваха списък на желанията  на IP-зависимите  големи  индустриални компании в Г-8 за строги мерки за защита на интелектуалната собственост, слабо свързани с традиционните представи за защита срещу фалшифицирането и пиратството.

И в момента част от тях са запазени, като при това АСТА не включва мерки, предвидени в   TRIPS, за защита на лицата, обвинени в нарушаване на  правата на интелектуална собственост.

Съд на ЕС: реклама на алкохол

Днес в Официален вестник: съобщение за дело С-51/11 за преюдициално запитване в рамките на дело на Schutzverband der Spirituosen-Industrie eV, Германия, за прилагане на регламент относно хранителни и здравни претенции за храните , последно изменен с Регламент (ЕС) № 116/2010.

В частта, засягаща рекламата:

При съобразяване на свободата на изразяване на мнение и свободата на информация  налице ли е съответствие с общностния правен принцип на пропорционалността, ако в обхвата на забраната по посочения регламент  се включи изявление, според което определена напитка с алкохолно съдържание от повече от 1,2 обемни процента алкохол не е опасна за здравето и не оказва отрицателно въздействие на тялото и неговите функции?

Tagged

Съд на ЕС: Такси, които се налагат на предприятията — притежатели на индивидуални лицензии

Днес в Официален вестник – съобщение за  решение на Съда на ЕС по Дело C-85/10  – преюдициално запитване в рамките на дело Telefónica Móviles España SA v Secretaría de Estado de Telecomunicaciones относно акт, с който се иска заплащане на такса за периода от 1 ноември до 31 декември 2001 г. за запазване на честоти от публичния радиочестотен спектър, необходими за предоставянето на далекосъобщителни услуги.

Според Директива 2002/20/ЕО  “Освен административни такси могат да се събират и потребителски такси за използването на радиочестотите и номерата като средство за осигуряване на оптимално използване на тези ресурси. Такива такси следва да не затрудняват развитието на иновационни услуги и конкуренцията на пазара. Директивата не ограничава целите, за които се използват таксите за права за използване. Такива такси могат да се използват примерно за финансиране на дейности на националните регулаторни [органи], които не могат да бъдат покрити с административните такси.”

На Telefónica Móviles е предоставена концесия за използване на честоти от публичния радиочестотен спектър. Според мобилния оператор размерът на таксата е такъв, че действа санкциониращо по отношение на новите цифрови технологии в сравнение с таксата, определена за аналоговите оператори.

Според Съда, общата рамка за генералните разрешителни и индивидуалните лицензии в областта на далекосъобщителните услуги допуска  национална правна уредба, която предвижда налагането на такса на операторите   с индивидуални лицензии за използването на радиочестоти, без да изисква специфично предназначение на получените от тази такса приходи, и с която размерът на таксата се увеличава значително за определена технология, без да се променя за друга.

Tagged