Медийно право

Надя Плеснер е художничка от Холандия. В картините си (Darfurnica) тя отразява и трагедията на африканските деца по време на големите кризи напоследък.

Louis Vuitton иска от съда в Хага да забрани експонирането на картината в ЕС, включително на сайта на художничката,  поради  нарушени права на ИС (дизайн на чантата). Художничката се позовава на правото си на изразяване, в частност на художествено изразяване.

Съдът съпоставя правото на изразяване по чл.10 от Конвенцията за правата на човека и правото на Louis Vuitton и се произнася в полза на правото на изразяване.

Ето и  решението на Хагския съд.

Днес стана известно, че правните служби на Бундестага са направили оценка на съответствието на Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни с Хартата за основните права на ЕС и са стигнали до извода, че има несъответствие и средствата, регламентирани в директивата,  са непропорционални на целите.

От неправителствения сектор в Германия призовават правителствата и парламентите на Австрия, Германия, Румъния, Швеция и Чешката република:

• да се въздържат да налагат или позволяват бланкетното събиране на информация за всички телефонни обаждания, текстови съобщения, електронна поща и интернет комуникация, като се напомня, че  Съдът  на Европейския съюз все още предстои да се произнесе;
•  да поискат  да бъдат освободени от транспониране  по силата на член 114 (4) от ДФЕС;
• да лобират за отмяна на директивата.

Преди седмица ЕК  прие   доклад   (COM(2011) 225 final),  според който  директивата не гарантира, че данните се съхраняват, извличат и използват при пълно зачитане на правото на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни.

Състоянието на транспонирането по държави

[информацията от Вени ]

Когато Amazon представя  книгите на Джефри Робертсън, го нарича ветеран в  медийното право. На 17 април  Робертсън пише в Mail Online  (3 милиона читатели)  за несъгласието си европейски актове да нарушават суверенитета на британския парламент по въпроса за защитата на правата на човека.

Има реакция в блоговете на Guardian:  Гневът на евроскептиците не е от полза на защитата на правата. Робертсън  казва на читателите какво те  мислят  за приложимостта на Конвенцията за правата на човека, а това – според днешната статия – е опасна тактика на заиграване с аудиторията на Mail Online.

Освен другото, доколкото Робертсън е  (съ)автор на един от  най-авторитетните курсове  по медийно право, вижда се как учебниците все повече само започват един разговор. Нататък идва  мрежата: първата  публикация е в електронното издание на Mail on Sunday, втората – в UK Human Rights blog от Guardian Legal Network.

22 април, Guardian. В обсъждането се включва и министър-председателят Камерън с тезата, че законите за личната неприкосновеност са работа на парламента, не на съдиите.

Въпреки че обяви нови приоритети – борба с корупцията – Лесиг продължава да работи за реформа на авторското право.

На лекция в ЦЕРН вчера  той е очертал принципите на реформата: правото за цифровото време трябва да бъде просто, ефективно, адекватно за съдържанието,  да  е реалистично. Не може във войната с р2р децата ни непрекъснато да се обявяват за пирати, е казвал и друг път Лесиг.

Той е говорил и за значението на YouTube, отново за значението на ремикса и отново за инициативата за отворен достъп.

По същото време британският премиер Камерън е поставен  в сложна ситуация. След като неотдавна той се обяви за либерализация на режима на интелектуалната собственост и за широко използване на защитени произведения без разрешението на носителя на права, “защото иначе Google никога няма да дойде във Великобритания”, вчера група големи тв компании предупреждават, че са против такава реформа, защото тя ще доведе до съществени загуби за аудиовизуалния сектор, Guardian Law пише.