Category Archives: Media Law

Съд на ЕС: Авторски права v лична неприкосновеност

Върховният съд на Швеция се е обърнал с преюдициално запитване към Съда на ЕС  (дело С-461/10)  във връзка с делото Bonnier Audio AB и др.  v Perfect Communication Sweden AB. Издатели на аудиокниги искат от доставчик на интернет достъп разкриване на самоличността на лица, за които се твърди, че са нарушители на авторски  права.

Преюдициални въпроси
1. Изключва ли Директива 2006/24/ЕО  за запазване на данни прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО за упражняването на права върху интелектуалната собственост  и  допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението?
2. Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за запазване  на данни, въпреки че срокът е изтекъл.

За пореден път такъв въпрос се  поставя пред Съда. Но той не даде отговор например в решението  C-92/09 Volker und Markus Schecke GbR v. Land Hessen (съединено с  C-93/09 Hartmut Eifert v. Land Hessen).

Tagged

КЗК: нотифицираната операция разрешена

С решение от 18 април 2011 по искане на Огнян Донев от 7 април 2011  Комисията за защита на конкуренцията

  1. Разрешава концентрацията,  която ще се осъществи чрез придобиване на пряк съвместен контрол от страна на  „БГ Принтмедия” ООД, г-н Огнян Донев  и г-н Любомир Павлов  върху „Медийна група България-Холдинг” ООД.
  2. Постановява незабавно изпълнение на решението.

Изходното положение:

От 14 декември 2010 „БГ Принтмедия” ООД е едноличен собственик на “Медийна група България – Холдинг” ООД.    „БГ Принтмедия” ООД се намира под съвместния контрол на собствениците на неговия дружествен капитал – г-н Любомир Павлов (притежаващ 47%) и „БГ  Приватинвест ГмбХ”, Австрия (53 %).

Нотифицираната операция :

На 27 март 2011  „БГ Принтмедия” ООД продава на физическото лице г-н Огнян Донев 83% от дружествения капитал. Непосредствено след неговото сключване на същата дата  г-н Огнян Донев продава на г-н Любомир Павлов 43% от своите дялове. В резултат на двата договора разпределението на капитала на дружеството е както следва: Любомир Павлов (43), Огнян Донев (40 %) и „БГ Принтмедия” ООД (17 %).

Според решението, двете отчуждавания на дялове от капитала на дружеството в полза на физически лица (Огнян Донев и Любомир Павлов) са извършени на една и съща дата и са насочени към една цел – установяване на съвместен контрол върху компанията. Предвид на това те се разглеждат като част от една операция, още повече че те са обусловени от една цел.

Доколкото вписването в ТР на крайното разпределение на дяловете в „Медийна група България-Холдинг” ООД е последващо образуването на производството пред Комисията, то КЗК счита, че с това не са нарушени разпоредбите на ЗЗК, тъй като към датата на постановяване на настоящото решение новите съдружници не са предприели действия по реалното упражняване на контрола – не са избрани нови управители на предприятието.

Придобиващите съвместен контрол лица не осъществяват стопанска дейност на пазари, на които оперира придобиваното предприятие.

Който чрез слово проповядва или подбужда| 162.1 НК

До април 2009:

чл. 162. (1) НК, “Който проповядва или подбужда към расова или национална вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до три години и с обществено порицание.”

Април 2009:

„Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до 4 години и с глоба от 5 хил. до 10 хил. лв., както и с обществено порицание.

Април 2011:

„Чл. 162. (1) Който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

(измененията не са  обнародвани, проект на МС)

Действащата разпоредба:

Чл. 162. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. – ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

*

Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право

Член 1

Правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че изброените по-долу умишлени действия са наказуеми:

а) публично подбуждане към насилие или омраза, насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност;

б) извършване на посочено в буква а) действие чрез публично разпространение или раздаване на документи, снимки или други материали;

в) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпления на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, определени в членове 6, 7 и 8 от статута на Международния наказателен съд, което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група;

г) публично оправдаване, отричане или грубо омаловажаване на престъпленията, определени в член 6 от Хартата на Международния военен трибунал, приложена към Лондонското споразумение от 8 август 1945 г., което е насочено срещу група лица или член на такава група, определена по отношение на раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност, когато действието е извършено по начин, който може да подтикне към насилие или омраза срещу такава група или член на такава група.

2. По смисъла на параграф 1 държавите-членки могат да изберат да накажат само действието, което или е извършено по начин, който може да наруши обществения ред, или е заплашително, обидно или оскърбително.

…………

Член 3

Наказания

1. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в членове 1 и 2 действия са наказуеми с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания.

2. Всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че посочените в член 1 действия са наказуеми с максимални наказателни санкции поне от една до три години лишаване от свобода.

Съд на ЕС: Телевизионна реклама

Стана известно заключението на генералния адвокат по делото C‑281/09 ЕК срещу Испания.  Директивата „Телевизия без граници“  определя  ограничения за излъчване на рекламни съобщения, които се различават според това дали тези рекламни съобщения представляват рекламни спотове или други форми на реклама.

Европейската комисия твърди, че Кралство Испания не е приложило правилно тези разпоредби. ГА предлага на Съда да обяви  иска на ЕК  за основателен, доколкото Испания  не е предприела мерки срещу допуснатите множество явни и тежки нарушения на директивата.

(76) Защитата на потребителите, каквито са зрителите, срещу прекомерната реклама представлява  една от целите на директивата.

(77) Почасовото ограничение от 12  минути е  търсеното от общностния законодател равновесие между нуждите на телевизионните оператори от финансиране чрез реклама и защитата на зрителите от прекомерна реклама. С други думи, общностният законодател е преценил, че възможността за излъчване на рекламни съобщения в продължение на най-много 12 минути на час е достатъчна за задоволяване на нуждите на телевизионните оператори от финансиране.

(80) Според Испания прилагането на директивата за рекламен спот    се изключва всеки път, когато съответната форма на реклама не отговаря напълно, с оглед на всички тези критерии, на определението на понятието  рекламни спотове , изведено в Решение  RTI.

Tagged

Съд на ЕС: декодерите освободени от мито

Според решение на Съда на ЕС от днес по съединени дела C-288/09 и C-289/09 British Sky Broadcasting Group plc и Pace plc/декодерите с твърд диск трябва да се класират като set-top модули с комуникационна функция, а не като апарати за записване.
Въпросът е важен, защото апаратите за записване се облагат с мито при ставка от 13,9 %, докато set-top модулите са освободени от мито.
Съдът припомня, че машините с няколко функции, които могат да бъдат класирани в различни категории, трябва да бъдат класирани съгласно тяхната основна функция.
Декодерите  се продават на доставчици на телевизионни услуги, които ги предоставят на клиентите си, за да им осигурят достъп до програмите си. При избора на този продукт   потребителят не се интересува от функцията за записване, а по-скоро от функцията за декодиране на телевизионните сигнали,  която именно е основна.

Решението

Tagged

Свобода на изразяване: доклад на Държавния департамент на САЩ 2010

Преди дни стана известен докладът на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека за 2010. На правителствения сайт докладите са от 1999 г., за последната година са отразени 190 държави, има оценки за широк спектър от права.

Ако се интересуваме от оценките на Държавния департамент на САЩ за свободата на изразяване в България, можем да поставим тази част от  доклада за 2010 в контекст – от една страна, във времето: как през годините е оценявана свободата на словото у нас; от друга страна –  как изглежда през 2010 България сред другите държави от ЕС.

В сравнителен план се потвърждават изводите на   Репортери без граници и на Фрийдъм Хаус, които въвеждат и подредба  – България на последно място в ЕС, само България и Румъния в зоната на частично свободните медии, тенденция надолу.

Състоянието на свободата на изразяване във времето не е извор на особен оптимизъм. Две са линиите на загриженост: икономически и политически натиск, вкл. заплахи, но и поведението на хората в медиите. Още от 2005 г. в доклада на Държавния департамент за България се появява твърдението, че журналисти  вземат пари от три категории лица, за да ги отразяват позитивно: политически лидери,  бизнес лидери и от организирана престъпност. За изминалите години леко се е променила лексиката (от accept payment до директното  take money).

Като изключим примерите, които се различават в годините (Алексей Лазаров, Васил Иванов, Огнян Стефанов, Боби Цанков и др.), за 2010 новите изречения са следните:

  • “Медийни собственици принуждават журналисти да представят превратно определени факти.”
  • “В много случаи не може да се идентифицират истинските собственици на някои медийни компании. На 22 октомври 2010 г. Народното събрание е приело закон за периодичните печатни медии, който цели да наложи прозрачност в медийната собственост.”  Цели да наложи.
  • “Придобиването през юни на част от медийния бизнес  от  групи, свързани с икономически и политически интереси, доведе до  продължаващо монополизиране на частните медии и ограничи многообразието на гледните точки в печатните медии и по телевизията.”

Идеята за монополизиране се явява като опасение на неправителствени организации (“НПО се оплакват, че”) в доклада от 2009 г.  Има наистина процеси за отбелязване  през 2009.

През 2010 докладът вече  съобщава за по-нататъшно монополизиране като твърдение за факт. И споменава юни 2010. Могат да се правят предположения кое събитие през юни дава ход на по-нататъшно монополизиране, едно  предположение е свързано с  решението  на КЗК_№709-22.06.2010.

Принос към картината има   друго важно развитие от април 2010: което показа  какво означава опитен български fixer, процесът в цитати.
Събитията продължават и през 2011 с участието на все същите герои. Любопитно е какво ще съдържа следващият доклад на Държавния департамент.

Доколкото става въпрос за позиция на една държава – САЩ, има значение какво се съобщава като факт,  какво се съобщава с известна  дистанция (“според наблюдатели”) и какво не присъства в текста.

Оценката на БХК с много по-големи детайли е тук, а частта за свободата на изразяване може да се види и тук.

Държавата няма право да се освободи със закон от конституционни задължения

Конституционният съд е приел крайно интересно решение №1/2011 по дело 22/2010.

Става дума за конституционносъобразността на §83 от Закона за държавния бюджет за 2011 г., с който се променя чл. 17 от Закона за филмовата индустрия. Съществуващата досега долна  граница на финансирането за кино е заменена с горна: Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвижда субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя … до 7  игрални филма и пр.

Съдът констатира отново известния факт, че бюджетните закони имат по начало ограничено действие  във времето, но главно чрез своите преходни и заключителни разпоредби те се вписват в останалото  законодателство и  придобиват и присъщите на всеки закон признаци.

По-нататък КС развива известни вече от други решения възгледи за парламентарната процедура, вкл. стига до извода, че необходимостта от дебат като основополагащо изискване на законодателния процес не е била елиминирана.

По същество, Съдът намира новата формулировка на чл.17 несъвместима с Конституцията, защото допуска неустановеност там, където съществува задължение за определено поведение:

Според Конституцията  държавата създава условия за свободно развитие на изкуството и го подпомага.  Формулирането на подобно изискване в Конституцията няма друг смисъл освен да установи едно задължение за държавата по отношение развитието на българското изкуство. След като Конституцията установява едно правило в обществен интерес,  сам по себе си този факт отхвърля възможността за неговата преоценка с помощта на текст на закон. Държавата няма право да се освобождава със закон от конституционно установените си задължения.

Съдиите Благовест Пунев и Румен Ненков имат особено мнение: обезсилва се една противоконституционна разпоредба, но се възстановява друга, също така противоконституционна разпоредба, тъй като и двете редакции   чл. 17 ЗФИ обслужват противоконституционна цел – предварително да създадат методика (алгоритъм) за определяне на конкретния размер на годишната бюджетната субсидия за киноизкуство, която задължително трябва да залегне във всеки последвал закон за държавния бюджет.

Според особеното мнение, размерът на бюджетните субсидии  не може да бъде предрешен.  Народното събрание не може да бъде задължено от друг, трайно действащ закон да включи отделно перо за субсидия с предварително фиксиран размер. Нима в условията на тежка икономическа криза, природно бедствие или военен конфликт, когато животът и здравето на много хора са поставени в риск, разходите за преодоляване на социалното бедствие ще бъдат определени едва след като по установената в ЗФИ методика се отдели предварително фиксираният финансов ресурс за субсидиране на киноизкуството. Такава привилегия, очевидно резултат на лобиране за корпоративни интереси, е несъвместима със социалния характер на държавата и справедливостта, обявени за основополагащи ценности с преамбюла на Конституцията.

ЕК иска информация за прилагането на медийната директива

Eвропейската комисия днес е изпратила писма до 16 държави – Белгия, България, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Холандия, Румъния, Испания, Швеция, Словакия и Великобритания – в които иска допълнителна информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.

Определен е срок от 10 седмици за отговор.

Полша, Португалия и Словения не са нотифицирали националните мерки.

Останалите държави (Австрия, Кипър, Естония, Латвия, Литва, Германия, Унгария, Люксембург) могат да очакват подобни писма по-късно през годината.
В отделно съобщение се изброяват въпросите, по които ЕК изяснява в детайли прилагането на директивата.

Интелектуална собственост: прилагане на IPRED1

В контекста на  вълненията около бъдещето на мерките за защита на интелектуалната собственост в ЕС ( проекта на нова директива  IPRED2) и проекта на международно споразумение (ACTA)  има смисъл да се види оценката на действащата директива 2004/48/ЕО относно упражняването на права върху интелектуалната собственост (IPRED1).

Директива 2004/48/ЕО  хармонизира  минималните средства, предоставени на носителите на права и институциите за борба  с нарушенията на правата върху интелектуална собственост. Акцентите в доклада на ЕК (COM (2010) 779):

  • Забележителен напредък. Високи европейски правни  стандарти.
  • Безпрецедентното увеличение на възможностите за нарушаване на правата върху интелектуална собственост, които предлага интернет, не  е било взето предвид в IPRED1.
  • Ролята на посредниците – “Директивата досега оставя на държавите да решат кога и как да се наложи забрана на посредник.”  ЕК смята да се активизира в тази област: “Предвид благоприятната позиция на посредниците, позволяваща им да допринесат за предотвратяването и прекратяването на онлайн нарушенията, Комисията би могла да проучи как да осигури по-активното им участие.”
  • Връзката с други комуникационни права, напр. правото на информация и личната неприкосновеност – ЕК се позовава на практиката на Съда (как иначе) и намира за подходящо да се търси нов баланс. Съдът изисква  да се намери справедливо равновесие между отделните засегнати права, признати като основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Справедливото равновесие е трудна задача. Изрази на ЕК като “недостатъчно мощни законодателни и незаконодателни  инструменти”  са значещи за посоката на развитие на законодателството. Последното изречение в съобщението уверява, че мерките на наднационално равнище ще се приемат в  диалог.

Делото Google Books: отговори и нови въпроси

Федерален съд в Ню Йорк обяви очакваното решение по делото  за  Google Books   Authors Guild v. Google.

Автори, чиито произведения са включени в проекта на Google,  възразиха срещу предлаганото споразумение, включително поради причини, свързани с личната неприкосновеност.

Става ясно, че според съда   споразумението с гилдията (166 страници, 162 дефиниции)  е проблематично (“само Google цифровизира книги en masse без изрично разрешение”). При евентуално преработване   за предпочитане  е подход opt-in (изрично съгласие) вместо сега възприетия opt-out (изрично несъгласие).  Засягат се аспекти, свързани с конкуренция, лична неприкосновеност и авторски права – цял микрокосмос от въпроси пред Google, казват адвокатите от Пало Алто.

Google работи повече от шест години за цифровизация на книги и имаше очакване решението да даде правна основа на проекта. След решението се заговори отново за необходимостта от  промени в законодателството, повече от EFF и  WSJ