В
решение на Комисията за защита на лични данни се изяснява становището на Комисията за прилагането на закона относно
публикуването на снимка на лице без съгласието на лицето.
ДМР се обръща към Комисията за защита на личните данни, защото на последната страница на вестник „Деветнадесет минути” е публикуван материал, рекламиращ вестник „Супер деветнадесет минути”. В рекламния материал е поместена снимка на ДМР в едър план, който посочва вестник „Супер деветнадесет минути”.
Според ДМР публикуването на снимката му под формата на рекламен материал е извършено без уведомяването и без изричното му съгласие, както на него, така и на продуцента му. Образът на ДМР е свързан с рекламирането на вестника и е направено посредством фотомонтаж.
ДМР твърди, че снимката представлява лични данни, съдържа информация, която се отнася до него и чрез неоторизираното използване и публикуване на образа му е осъществено грубо нарушаване на правата му.
Комисията прилага §1 от допълнителните разпоредби на ЗЗЛД – легална дефиниция на “Обработване на лични данни”: обработване е всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.
Според Комисията
е установено по безспорен начин, че са обработени лични данни на ДМР. Обработването е извършено посредством разпространяването им до неограничен кръг от лица с публикуване на колаж, в който се съдържа снимково изображение на жалбоподателя.
При взимане на решението си, Комисията се съобрази с обстоятелството, че ДМР е обществена личност, изявяваща се в театъра и медиите. Чрез възпроизводството на образа със снимката на жалбоподателят, той може да бъде идентифициран еднозначно от неограничен кръг лица. От обстоятелството, че е обществена личност следва, че не е необходима допълнителна информация, за идентификацията на лицето. На основание изложеното, Комисията приема, че снимката представлява лични данни.
Личните данни съдържащи се във фотографския образ на ДМР са обработени по допълнителен начин, несъвместим с целта, за която са събрани, а именно заснемане и отразяване на обществено събитие, откриване на спа хотела в гр. Д. Със снимката на ДМР е направен колаж и към нея е добавено изображение на вестник „Супер деветнадесет минути” и изписване на текста „За всеки по нещо. Всеки петък.” Личните данни не са в първоначалния вид, в който са събрани. При разпространяването на личните данни на жалбоподателя чрез публикуването им във вестника, администраторът на лични данни не е изпълнил задължението си по чл.23, ал.1 от ЗЗДЛ, да защити данните от неправомерно разпространение.
С настоящето решение Комисия за защита на личните данни, установи по безспорен начин административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД, с която на администраторите на лични данни е вменено задължението да предприемат необходимите технически и организационни мерки, за защита на данните от неправомерно разпространение. Неправомерно са разпространени свързаните с ДМР лични данни, което представлява неправомерно обработване. С неизпълнение на цитираната разпоредба е извършено административно нарушение, което подлежи на санкциониране съгласно ЗЗЛД.
*
Снимката е лични данни. Разпространението на снимка в печатно издание е обработване на лични данни.
Комисията твърди, че преценява баланса между интереси от по-висш порядък и защитата на личната неприкосновеност :
Единствено обществен интерес от по- висш порядък би оправдал налагане на ограничение на конституционно гарантирани човешки права от категорията на абсолютните, каквото се явява правото на неприкосновеност на личния живот. Всяка интервенция в защитената сфера на тези свободи от страна на трети лица, които с действията си биха били в състояние да накърнят или ограничат тяхното упражняване, би следвало да се счита за противозаконно до доказване на по- висш обществен интерес, който го е наложил.
В случая КЗЛД не намира съображение от по-висш обществен интерес.
Вероятно търговският елемент (за реклама) има значение за крайния извод, но това не е казано изрично.
*
Решението на комисията се обжалва.
*
По същото време има решение на френски съд по искане на френски актьор –
Omar S v Alexandre P. Поводът е
фалшив профил във Фейсбук.
Според съда, по този начин са извършени две нарушения – намеса в личната сфера и, отделно, нарушаване на изключителното право на лицето да се противопоставя на възпроизвеждането на образа му без негово съгласие (image right) – аналогично на известното дело Douglas v Hello!
Има интересни моменти, свързани с квалификацията на нарушението (различна от българския случай) и с установяване на автора на фалшивия профил по IP адрес.
