Медийно право

Днес – гласуване на кодифицираната Директива за аудиовизуални медийни услуги  (620 за).

Утре – гласуване на резолюция  за свободата на информация в Италия и други европейски страни. По време на обсъждането някои от политическите групи в ЕП настояха за европейско законодателство относно собствеността на медиите. Поредно настояване  в Европейския парламент за регулация в медийната собственост, досега всички опити са без успех.

Същата тема – в годишния доклад 2009 на Репортери без граници: старите европейски демокрации с проблеми, но България последна в ЕС.

Днес в Официален вестник – Декларация на ЕП за субтитриране на всички програми на обществените телевизии в ЕС

Европейският парламент,

A. като има предвид, че Европейският съюз следва да гарантира равен достъп на гражданите до информация, образование и култура;
Б. като има предвид, че в Европа проблемът с частична или пълна загуба на слуха засяга повече от 83 милиона души, както и че този проблем ще продължи да се задълбочава поради застаряването на европейското население;
В. като има предвид повсеместния достъп до телевизионни програми в Европа, както и факта, че обществените телевизии имат обществена мисия, чиято цел е, наред с другото, да информират и образоват зрителите;
Г. като има предвид, че съвременните технологии позволяват поставянето на субтитри при излъчването на телевизионните програми (включително излъчванията на живо), по примера на Би Би Си (BBC), която пое задължение да субтитрира всички свои програми от април 2008 г. нататък;

призовава ЕК да изготви законодателно предложение.

Всяка държава от ЕС трябва да има прозрачни правила, определящи защо някои програми се разпространяват задължително – ако има такива програми. Съществува такава правна възможност (must carry): но при доказан обществен интерес .

Белгия не  е доказала по прозрачен начин основанията за въвеждане на задължително  разпространяване на програми.

Мисля, че България също не е доказала.

Белгия отива на съд.

Европейската комисия прекратява процедури срещу Италия и Естония за неправилно прилагане на общностните правила  за телевизионна реклама. При откриването на процедурите стана ясно, че ЕК провежда собствен мониторинг.

В Естония е прехвърляна нормата за времетраене на час, тъй като   спонсорски заставки са комбинирани с рекламни спотове и  този тип търговски съобщения не са вземани предвид  при отчитане на продължителността на рекламата.

Италия е известна с разнообразните си практики,  в случая става дума

• за пазара – триминутни телепазарни форми, които нито са прозорци (нямат изискваната минимална продължителност), нито са отчитани във времетраенето на рекламата (като спотове);
• за самопромоцията – съобщенията за собствените програми не изпълняват:  изискванията за разделяне на търговско от основно  съдържание и за означаване;  забрани за прекъсване; забрани за съдържание в такива съобщения.

Становището на ЕК остава валидно и за правилата при действие на новата тв директива.