Медийно право

От сайта на Комисията за регулиране на съобщенията се вижда, че комисията стартира обществени консултации във връзка с прехода към цифрова телевизия.

Консултациите са приключили (финиширали) на  6 март, преди влизането в сила на закона, регламентиращ ролите на участниците в цифровия преход. Това е странно, защото за различни версии на закона въпросите за недискриминационно третиране биха стояли по различен начин.

Ето решението за старта на консултациите, ето въпросите – очаква се в изпълнение на 37.4 ЗЕС да се обнародват и резултатите.

Президентът е издал указ за обнародване на ЗИД  ЗЕС. Не се сбъднаха очакванията, че ще има президентски мотиви за връщане за преразглеждане на отделни текстове от ЗИД ЗЕС.

На сайта на президента има обаче  съобщение по темата – три коментара (двата за телевизия)  и един неясен за широката аудитория (но със сигурност ясен за когото трябва) извод.

1. “Коментар  МВР“.  Държавният глава смята, че чл.251 трябва да създава по-балансиран режим, който да защитава правата на лицата от неправомерно използване на информация, свързана с тях, но и да дава ефективни средства за борбата с престъпността.

2. “Коментар СЕМ”. С разпоредбата на § 77 от приетия закон се предоставя възможност на Комисията за регулиране на съобщенията да издава разрешения за аналогово наземно телевизионно разпръскване и да приеме правилата, по които те се издават. Президентът не е убеден в правилността на това решение на Народното събрание, защото така СЕМ няма да има възможност да контролира съдържанието на операторите, които ще излъчват въз основа на издаденото от КРС разрешение, тъй като контролът на лицензираните и регистрирани оператори е различен. Държавният глава смята, че този въпрос трябва да бъде уреден със закон.

3. “Коментар аналогови оператори”. Въпроси поражда и предвиденият параграф 5в – за отнемане на разрешението за ползване на аналогови честоти, когато те са необходими за реализиране на съответния етап от изграждането на цифрова електронна съобщителна мрежа. Според президента трябва да бъдат предвидени съответни законови механизми за гарантиране и защита правата на операторите в този случай.

4. “Извод: игнориране, наречено дистанциране”. Освен всичко друго, приетият закон представлява пореден опит за дистанциране на президентската институция от вземането на важни решения в областта на електронните съобщения, към които тя досега имаше отношение.

*

МВР, СЕМ и аналоговите оператори са адресати на подкрепата на президента. Няма нужда от особен допълнителен коментар.

В доклада на медийната комисия се появи норма, според която срокът за приемане на закон за БНТ и БНР изтече вчера.

Нормата на §5г ЗЕС  получи цели 100 гласа  без четене в пленарна зала, но файлът с приетите без четене в зала текстове липсва на сайта на парламента, макар парламентарният правилник да казва друго.

От друга страна, ЗИД ЗЕС  (който иска закон за БНТ и БНР – който да е приет до вчера) не е влязъл в сила – защото не е обнародван – защото президентът не е известно да е издал указ за обнародване.

В §5г  законодателят си е дал “минус десет дни” срок  за закон, който определя условията за гарантиране на обществения характер на БНТ и БНР.

В очакване да видим за какво става дума –  Култура, Цифров преход BG.

*

Дневник – повече:

Срокът няма да бъде спазен, проектът ще бъде представен до края на този месец, законът се пише от експерти, не мога да коментирам точно кои, когато е готов, ще бъде представен от името на Министерския съвет, заяви Йордан Мирчев.

От пресцентъра на правителството не можаха да дадат информация и уточниха, че няма специална работна група.

Председателят на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов (БСП) и генералните директори на БНТ Уляна Пръмова и на БНР Валерий Тодоров също заявиха, че са в пълно неведение кой подготвя проекта и нямат идея какво предвижда той. Експерти на двете държавни медии не са канени да дават предложения по уреждането на цифровото разпространение на програмите им.

“Този проект наистина се готви в пълна тайнственост, което е абсолютно нелепо”, коментира Пръмова.