Category Archives: Media Law

Непряка реклама на тютюневи изделия

Френските списания Action Auto Moto и  Entrevue  публикуват снимки на Шумахер, като върху екипа му има лого на производител на цигари.

Във Франция рекламата на тютюневи изделия в печата е забранена напълно (Evin Act). Санкционираните във Франция (медии и физически лица) търсят защита от  Съда  за правата на човека.

По две свързани дела Съдът преценява има ли нарушение на чл.10 ЕКПЧ – свобода на словото –   и чл.14 – забрана на дикриминацията,  тъй като за телевизионните програми във Франция забраната не е абсолютна. Съдът очаквано се произнася, че забраната на реклама на цигари е основателна и необходима и няма нарушение на чл.10 от Конвенцията за правата на човека.

По-интересен е въпросът с различния режим за  реклама на тютюневи изделия в печат и телевизия. Според френското право, не е незаконно да се показва лого на производител върху коли, екипи и др., ако състезанието се предава от страна, в която това не е забранено.

Съдът за правата на човека споделя виждането на френския съд, че (засега) при преки предавания  няма развити технически средства за предотвратяване показването на забранената във Франция реклама. Това не се отнася за печата, което обуславя разликата в двата режима.

Tagged

Законопроект за БНР и БНТ

Няма обществена консултация по законопроекта за БНР и БНТ, но да си представим, че има.

Не може да се очаква от управляващите да обявят обществена консултация, защото “нещата там са много тънки”.

Не може да се очаква от частните оператори да нарушат тишината около проекта, защото те са ангажирани с това да си пазят корпоративния интерес в този проект.

Не може да се очаква от СЕМ, нито от Експертния съвет на СЕМ  да имат публична позиция, защото няма данни за такава, а и секретар на Експертния съвет на СЕМ е изпълнителният директор на асоциацията на частните оператори, които – виж по-горе.

При това положение всеки зрител и слушател да си чете сам. Да види за какво ще плаща. На следващото заседание на МС се очаква приемане на (следваща версия на)  проекта.

Проект на закон по §5г ЗЕС, гарантиращ обществения характер на БНТ и БНР

За закона за БНР и БНТ

Няма обществена консултация по законопроекта за БНР и БНТ, но да си представим, че има. Не давайте ход на проект:

  • който работи произволно с термини;
  • чийто обхват  далече надхвърля обявената цел: да осигури необходимия индивидуално определен ограничен ресурс – радиочестотен спектър за разпространение на обществените радио и телевизионни програми на БНР и БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване.
  • в който  е объркана философията на обществените медии и се твърди, че общественият характер на БНТ и БНР се гарантира от държавата.
  • според който “БНТ и БНР  предоставят обществена услуга – осигуряват достъп до информация и съдържание с цел гарантиране на всички граждани на възможността за участие в справедлива степен в обществения живот на страната”, като при това  не носят отговорност –  защото отговорност за осигуряването на обществената услуга носи някаква друга компания. Нито първото е вярно, нито второто, а двете заедно и всяко поотделно противоречат на ЗРТ и на директивата за аудиовизуални медийни услуги.
  • в който “до запълване на капацитета” на обществената мрежа “ще се разпространяват програми на операторите с аналогови лицензии със срок, по-дълъг от 31 декември 2012 г.”  Това  е произвол (никакви критерии за прозрачност и недискриминационност, никакъв мотив за БНТ и БНР да развиват  цифрово съдържание).
  • според  който “генералният директор на БНР, съответно на БНТ,  избират физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми”. Не става дума за външни продукции, както някой може да помисли.  Това е произвол.

Някой тества прага на търпимост. Близо е.

БНР и БНТ – нещата там са много тънки

Очакваният законопроект за гарантиране на обществената функция на БНР и БНТ все не се появява. Защото, обясни председателят на парламентарната комисия по транспорт Йордан Мирчев,  нещата там са много тънки.

От години се говори, че БНТ няма готовност за собствено съдържание,  ако получи разрешение за честотен ресурс за една цифрова мрежа (третата мрежа на първа фаза). Търговските оператори от години се готвят за този момент.

И ето какво решение  на проблема  се очаква в новия законопроект:

ПЧП №1

  • Българското национално радио и Българската национална телевизия имат право да създават програми съвместно с други физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори.
  • Изборът на лицата съответно операторите по ал. 1 се прави от генералните директори на БНР и БНТ след одобрение на съответните управителни съвети.
  • Генералният директор на БНР, съответно на БНТ избират физически и юридически лица или радио- и телевизионни оператори, с които създават съвместно радио- и телевизионни програми.

Публично-частно партньорство №1 на хоризонта. Интересно е

  • с каква оценка на въздействието ще мине това решение: това е изискване на действащия ЗНА;
  • как съответства на (а) новата аудиовизуална директива; (б) изискванията към схемата на финансиране на обществените оператори.

ПЧП №2

  • Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството учредява търговско дружество по Търговския закон с държавно участие.
  • Участието на държавата в дружеството по ал. 1 е не повече от 50 на сто.
  • Участието на държавата може да бъде и с непарична вноска.
  • Основният предмет на дейност на дружеството по чл. 26 е изграждане , развитие и експлоатация на електронна съобщителна мрежа за осъществяване на електронни съобщения – пренос на радио- и телевизионни програми.
  • Дружеството по ал. 1 има право да осъществява и друга търговска дейност.

Мога да предположа каква ще е непаричната вноска.

Няма такава точка в дневния ред на МС за днес. Стоим в очакване правителството да публикува правителствения си възглед  за обществената функция на обществените оператори. С особен интерес към мотивите  и оценката  на въздействието. Някой би казал, че такива проекти би трябвало да имат обществено обсъждане. Особено ако се дефинира обществена услуга и милиони хора са засегнати от тази дефиниция.

И СЕМ, който по закон дава становище – какво ли становище е дал/ или ще даде, добре е становището да е на сайта на регулатора, за да не се иска всеки път по реда на ЗДОИ (както ще постъпя утре).

Внимание: децата имитират

У нас има трагично събитие.  Причината:  дете имитира шоуто “Страх”. На такива събития регулаторите реагират незабавно. Какво значение има регулаторът –  ако  не реагира на смърт на дете,  което е имитирало видяното в  телевизионно предаване.

Британските правила за съдържанието на програмите съдържат специална точка “Деца и имитативно поведение”:

Не се допуска – особено в светлото време – показването на опасно или причиняващо вреда поведение, което лесно може да се имитира. Това се отнася специално за използване на ножове, оръжия, субстанции и др. по начин, който може да причини увреждане. Микровълнови печки и други уреди, които – употребени неправилно – могат да причинят вреда,  се показват със специално внимание.

Филми или предавания с окачване/увисване на хора  или подготовка за такива действия, поддаващи се на имитиране, не могат да започват в светлото време (за България 6-23 часа) освен ако няма специални основания да се смята, че имитиране не е възможно.

“Още от старта на риалити предаването „Страх” на 1 март 2009 г., то е обект на наблюдение от експертите на дирекция „Мониторинг” на СЕМ, които внимателно са проследили всички негови издания и вече са установили нарушение на изискванията на ЗРТ.”

Още…вече…другата седмица…

1 април. “Страх” остава в праймтайм. СЕМ няма да предлага препрограмиране.  Ще предложи още означаване през време на предаването.

Празно множество

1. Ако попитат българите коя програма биха желали да имат у дома си задължително и безусловно   – колко биха казали ТВ2?

Задължително разпространение на една програма се записва в закона, когато това е толкова важно за хората и тяхното право на информация, че законодателят се намесва в пазара, за да защити правото на информация.

Какво право на информация защитава законодателят, като е решил  до всеки дом да достига ТВ2? И става ли дума за право на информация?

Никой не  е обяснил защо ТВ2 е привилегирована, но такава норма внезапно се появи в правителствения проект, само управляващите  знаят защо. Във всеки случай казват, че са гарантирали задължителното разпространение на големите ефирни аналогови телевизии (председателят на КРС Божков).

2. Ако много искаш да привилегироваш някого, това още не значи, че си намерил правната форма да го направиш. Работната група на Станишев, медийната комисия в парламента, юристите на аналоговите телевизии, СЕМ, КРС и  всички, участвали в  заседанията  в парламента, са се занимавали със  задължителното разпространение – но намерили ли са правната форма?

§37 ЗИД ЗРТ, който според всички тях изисква задължително безусловно и веднага разпространение на Нова, бТВ и ТВ2,  е написан така, че да нареди ТВ2 до Нова и бТВ . Те  имат по две национални лицензии за програма и пренос, а  ТВ2  няма далекосъобщителна лицензия с национален обхват.

Заради ТВ2 са измислени критерии, които да я включат в група на  големите ефирни аналогови телевизии – напр. към датата на влизането в сила на закона да се разпространява най-малко до 50 на сто от населението (иначе просто можеше да се напише “телевизии с две национални лицензии” – и нямаше да има  проблем за бТВ и Нова).

В 14-дневен срок вече трябваше СЕМ “да е издал служебно лицензии на операторите по §37”.   Регулаторът  е възложил изготвяне на становище по §37 на външен юрист, член на експертния съвет на регулатора. Нито СЕМ, нито експертите му стигат до извода,  че няма телевизия в България, която да отговаря на изискванията в §37.

Може да се защитава тезата, че  §37 води към празно множество.

3.  Няма телевизия, удовлетворяваща критериите,  защото  е записан критерий “да има национална програмна лицензия, издадена на основа на проведен конкурс”. В България  не е издавана програмна лицензия за телевизия на основата на конкурс. Конкурсът беше предвиден в ЗРТ едва през 2001. Преди това имаше чл.116 ЗРТ, сега отменен, който казваше, че  програмна лицензия може да се издаде с  конкурс, ако МС издаде наредба за реда на провеждането му.

В серия решения от 2003 г. ВАС изрично се произнася, че тези лицензии не са издадени  в конкурсна процедура (например решение 2273*2003).

4. Ако е така, няма да има  задължително цифрово разпространение на програми екс леге. Дори на Нова и бТВ. Те ще бъдат разпространявани по общия ред.  (БНТ е друг разказ.)

Това е хипотезата за празното множество, чака  се решение на  СЕМ за прилагане на §37.

Tagged

Решение TF1: държавна помощ за телевизия

Първоинстанционният съд в решение по дело T‑354/05 TF1 срещу Европейската комисия  се произнася по съвместимостта на мерките, приети във Франция за финансиране на обществените TF2 и  TF3,   с общностното право.

След цялостен анализ съдът отхвърля жалбата  на TF1 срещу решението на ЕК, с което тя е оценила мерките на Франция.

В правния анализ се потвърждават известни вече позиции на съда за критериите от решението Алтмарк и за финансирането като компенсация за обществена функция.

Великобритания: забрана за позициониране на продукти

Великобритания  запазва  забраната на Директивата за аудиовизуални медийни услуги за позициониране на продукти  в британски аудиовизуални произведения.

Според правителството няма данни, че икономическият ефект от разрешаването на позиционирането на продукти в оригинална британска продукция ще може да компенсира вредния ефект върху качеството и стандартите на телевизията.

Позициониране ще е възможно  в чужди произведения, при условията на директивата. Позициониране ще е възможно и при видео по заявка.

От ITV заявяват,  че обмислят реакция със средствата на правото (интересно каква съдебна защита предлага британското право   в този случай – срещу позиция на правителството при транспониране на директива).

От правителството има отговор, че им е известна необходимостта да се насърчат търговските оператори, но първо ще се обмислят други възможности.

Решението на Великобритания показва, че държавите  не са на едно мнение по отношение на позиционирането. Директивата го забранява, но позволява в отделни случаи държавите да вземат решение да го допуснат.

В България позиционирането е забранено съгласно все още действащата директива.

Права на продуцентите на звукозаписи

Решение на Съда по  C‑240/07 с предмет преюдициално запитване,  в рамките на производство по дело Sony Music Entertainment (Germany) GmbH срещу Falcon Neue Medien Vertrieb GmbH.

Sony иска от компетентния Landgericht да забрани на Falcon да възпроизвежда лично или чрез трети лица и да разпространява лично или чрез трети лица звукозаписите „Bob Dylan — Blowin in the Wind“ и „Bob Dylan — Gates of Eden“. Falcon възразява, че нито един продуцент на звукозаписи няма права за територията на Германия по отношение на албумите на Боб Дилън, записани преди 1 януари 1966 г.

Тълкува се Директива 2006/116/ЕО за срока за закрила на авторското право и някои сродни права:

  • приложим ли е предвиденият в тази директива срок на закрила и когато разглежданият обект никога не е бил закрилян в държавата-членка, в която се иска закрила;
  • приложим ли е  срокът на закрила и спрямо обекти, които към 1 юли 1995 г. несъмнено отговарят на установените  критерии за закрила, ако носителите на правата не са граждани или юридически лица на Общността.

Електронни медии: институционални съобщения

1) МС  на заседанието си на 19 март (т.31) е приел по доклад на министър-председателя изменение и допълнение на Плана за въвеждане на наземно цифрово тв радиоразпръскване, приет на 31 януари 2008. Текстът не е обнародван.

2) СЕМ започва подготовка за приемане на документите от лицензираните и регистрираните оператори за нуждите на публичния регистър –  започва с тълкуване на закона:

  • какво значи “три години назад”;
  • какво значи “контрол върху управлението на оператора”;
  • какво значи “списък на предприятията”. Ако например едно физическо лице има по 99 на сто в две или повече телевизии/радиооператори, това няма да се установява с представени документи по чл.111.2.3. ЗРТ: трудно е да се извлече целта на тази точка в този й вид.

СЕМ вече има и становище по проекта на КРС за правила за аналогово лицензиране. Текстът не е обнародван.

СЕМ продължава конкурсите за радио.

3)  Председателят на КРС заявява за Капитал, че до средата на април  КРС ще  обяви  конкурсни процедури за издаване на едно разрешение по първия етап от плана  за цифров преход и едно разрешение, предвидено за втория етап.

Освен това, след приемане на правилата КРС ще раздаде спектър и за аналогова телевизия  (очакванията са за Седем дни, ВВТ, ТВ7).