Category Archives: Media Law

Независимост на регулатора: Румъния

Европейската комисия откри процедура по 226 ДЕО срещу Румъния заради нарушения относно независимия регулатор в областта на електронните съобщения.

След като предсрочно е прекратен мандатът на председателя, съдът го възстановява. Тогава с нормативен акт на правителството регулаторът е преобразуван и преименуван, след което е назначен нов председател.

ЕК няма колебания, че това е направено, за да не се допусне изпълнение на съдебното решение.

Рединг казва, че на Румъния не й е за първи път, а и не става дума дори за сектора, а за правовата държава и върховенството на закона.

Черно 2.0

Някой би казал –  покрит с черно фрагмент от инсталация. Нищо подобно: ново произведение с елементи на интерактивност.

Черен екран, непрозрачност, неизвестност, “там сме – но ни няма”  – защото така пожелаха българските институции.

Чешко председателство издигна метафората до символ, както беше написал един районен съдия преди време по друг повод.

Решение на Съда: държавна помощ за радиоразпространение

За известен период във Франция е била въведена т.нар. парафискална такса върху радио- и тв реклама. Тя  е постъпвала във фонд за подпомагане на радио и тв оператори,  чиито търговски приходи от реклама и спонсорство представляват по-малко от 20 на сто от общия им оборот. С тази такса се цели насърчаване на радиоразпространението. Таксата се дължи от рекламните агенции и  се разпределя за местни оператори.

Европейската комисия приема, че няма възражения, тъй като подобна схема винаги преследвала цели от общ интерес.

Във връзка със съдебен спор във Франция, към Съда се отправя запитване за действителността  на решението на ЕК.

В хода на C-333/07  Regie Networks Съдът установява, че чистите приходи от таксата постъпват във фонд, от който се изплаща държавна помощ. Посочената такса се събира специално и единствено за финансирането на разглежданите мерки за помощ. Следователно таксата   е съставна част от схемата за помощи.  ЕК  поддържа, че не следва да се интересува от метода на финансиране на мерките за подпомагане.

Според Съда, доколкото –  за да прецени съвместимостта на френската схема за помощи с  Договора  –  Комисията не е взела предвид метода на финансиране на тези помощи, преценката на съвместимостта на посочената схема с общия пазар неизбежно е опорочена  и спорното решение на ЕК трябва да се обяви за недействително.

Решение на Съда: задължителен пренос (must carry)

В провинция Долна Саксония Kabel Deutschland използва кабелните мрежи, които са негова собственост, всяка мрежа има  32 канала. Медийният регулатор урежда разпределянето им по следния начин: 18 канала  за  операторите, чиито програми  са разпространявани по DVB‑T;  а за останалите регулаторът приема критерии, по които се заемат каналите.   Този режим води до използването на всички налични канали от аналоговата кабелна мрежа на Kabel Deutschland.

Според Kabel Deutschland  е  незаконосъобразно да се задължава кабелен оператор да включи в неговата мрежа програми, които  вече се разпространяват по наземна мрежа съгласно стандарта за наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване („DVB‑T“), също както и  задължението за използване на целия капацитет на неговата аналогова кабелна мрежа по решение на регулатора.

Някои  моменти в решението C-336/07 Kabel Deutschland:

  • Директивата не урежда количество (брой) на програмите със статут must carry, а защитава цели от общ интерес.
  • Държавите  са длъжни да посочат конкретно програмите, на които да бъде предоставен този статут.
  • Тези задължения се налагат само когато са необходими за постигането на ясно определени цели и  трябва да бъдат разумни, пропорционални, прозрачни и необходими с оглед да се гарантира постигането на ясно определени цели от общ интерес.
  • Броят на каналите, запазени за частни радио-телевизионни програми с този статут, не трябва явно да надхвърля необходимото за осъществяването на целите от общ интерес.
  • В случая осъщественият подбор с цел предоставяне на този статут на излъчваните по DVB‑T програми  е взето от представители на гражданското общество, независимо от публичните власти.

На вниманието на българския законодател.  Който свободно използва цифрово must carry. Не преди прозрачни цели (какви) от общ интерес (какъв), без да се надхвърля необходимото (кое).

Имам предвид ТВ2, която правителственият  ЗИД ЗРТ изисква задължително  ex lege да  се  разпространява наземно цифрово (скрита зад “към влизането в сила на този закон да се разпространява наземно и т.н.”, защото не може да се каже “да има аналогова далекосъобщителна лицензия с национален обхват”). Никакви определени цели от общ интерес,  никакъв мотив защо е пропорционална тази намеса. Очевидно и неизвестната втора програма на БНТ не е конкретна.

ACTA – нов международен договор за борба с пиратството

Ако Холивуд  си е  поръчал подарък за Коледа, експерти подозират, че това е АСТА – Anti-Counterfeiting Trade Agreement.

Не е известно много за него, а държавата ни участва в изготвянето. Участват Австралия, Канада, Япония, Швейцария, САЩ и още няколко държави,  както и  Европейската комисия  – за Европейската общност, в работата участват и представители на държавите от ЕС.

Юристи от Канада обръщат внимание на държавата си, че е правилно да реагира срещу непрозрачността на изготвяне на проекта, появява се и статия в Уикипедия върху “изтекла информация”, откъдето има препратка към заключения на Съвета от септември 2008 (има само един ред, в който се споменава за работата по АСТА) .  FFII  не успяват да получат подробности от Съвета – но въпреки това ето повече информация от страницата на  FFII.

Организацията има колебание дали да се обърне към Съда по повод на отказа, тъй като  предходно дело е продължило 6 години. 

Прозрачност? Уникално подходящо.

В Бостън се гледа дело  между студент и звукозаписната индустрия за р2р обмен на файлове.  Случаят е известен, студенти са санкционирани за нарушения на авторски права при р2р обмен,  техен преподавател от Харвард се включва в процеса с тезата, че има нарушение на Първата поправка. Казва впрочем, че така илюстрира курса си  (но историята заслужава отделно внимание).

Новината е за друго: искат от съда да допусне предаване на заседанията в интернет. Съдът допуска предаването –

Няма нито една причина да се отклоняваме от политиката, според която обществеността, по принцип, трябва да бъде допусната и насърчавана да наблюдава дейността на съдилищата по най-подходящия начин, без да има намеса върху процеса…

И конкретно за този процес, мотивите:

Този случай е за така нареченото  интернет поколение. Което не чете вестници и не гледа вечерните новини, а се  информира  най-вече, ако не изключително, от мрежата.  Затова предаването на съдебните заседания  в интернет е уникално подходящо.

*

Този постинг е логически свързан с предния. Истината се познава в сравнението.

Прозрачност? Няма особен резон.

По време на второ четене на ЗИД ЗРТ постъпва предложение заседанията на СЕМ да бъдат открити. Обсъждането по стенограмата – защото всяка подборка би нарушила  цялостното възприемане на начина, по който се вземат законодателни решения:

СВЕТОСЛАВ МАЛИНОВ: Предложението, което правя, е следното.
Създава се нов § 5а:
В чл. 34 се създават нови алинеи 3 и 4 със следния текст:
„(3) Заседанията на Съвета за електронни медии са публични. За определени точки от дневния ред Съветът може да проведе закрито заседание, когато вземането на решение изисква обсъждане на защитена от закон информация и липсва надделяващ обществен интерес.
(4) Съветът за електронни медии огласява публично всички решения във връзка с осъществяването на своите правомощия, включително начина, по който прилага закона, както и основанията за промяна на своята практика. Решенията на Съвета за електронни медии са мотивирани”.
МАРГАРИТА ПЕШЕВА: Бих искала да кажа, че съгласно сега действащия медиен закон, ал. 4, Съветът за електронни медии огласява публично всички решения, включително и начина, по който прилага закона. Това е буквален текст от сега действащия закон.
Що се отнася до публичните заседания, винаги решаваме, когато обсъждаме важни проблеми, при голям обществен интерес, дали част от заседанието да бъде публична, а друга част от нашите заседания са закрити. Тъй като заседанията на СЕМ са твърде дълги, ние заседаваме между три и пет часа, мисля, че е много трудно за работата на Съвета да се приеме такъв текст в закона. Говоря само от свое име, аз лично не виждам особен резон. Continue reading →

Отговорност за препратки

Дело, свързано  с отговорност  за линкинг – или, както ЗЕТ казва, за електронни препратки към чужда информация. Този път в САЩ.

GateHouse Media води дело срещу компанията  The New York Times заради  техен сайт   в Масачузетс,  Boston.com.  GateHouse обвинява Boston.com за “дълбоки връзки”  към оригиналните  статии. Според ищеца, като не препраща към първата страница на цитирания сайт, Boston.com въвежда читателите в заблуждение за авторството и произхода на публикациите.

27 януари. Извънсъдебно споразумение. Делото е прекратено.

Малките тръбички и Голямата тръба

bg_wc-1

Произведението на Давид Черни по повод Чешко председателство може и да  е спорно. Художествен акт.  Малки тръбички с мигащи лампички в сградата на Съвета. Държавата реагирала с вербален протест. Малки тръбички – голямо възмущение.

Да се върнем към въпроса за Голямата тръба.

САЩ – ЕС: две гледни точки към защитата на личните данни

В  The National Law Journal има публикация за казусите, които създава за американците европейската защита на личните данни. Включително за наложени санкции от европейски съдилища за трансфер на лични данни в нарушение на директивата.

И европейската гледна точка. Каквато и ценност да имат личните данни в добри ръце,  те имат огромен потенциал да причиняват беди. Ако искате да ни разберете, погледнете назад в историята на Европа.