Медийно право

Проект за резолюция на Европейския парламент, гласува се на 22 септември – включително:

4.  подчертава, че концентрацията на собственост в медийната система създава среда, подкрепяща монополизацията на пазара за рекламна дейност, въвежда бариери за навлизането на нови участници на пазара и също така води до еднообразие по отношение на медийното съдържание;

5.  посочва, че развитието на медийната система все повече се ръководи от стремеж към печалба и че по тази причина обществени, политически или икономически процеси както и стойности, залегнали в журналистическите кодекси на поведение, не са защитени в достатъчна степен; счита по тази причина, че конкурентното право трябва да се свърже с медийното право, за да се гарантират достъпа, конкуренцията и качеството и да се избегнат конфликти на интереси между концентрацията на собственост в областта на медиите и политическата власт, които са пагубни за свободната конкуренция, равните условия и плурализма;

6.  по тази причина призовава както за осигуряване на равновесие между обществените и частните радио- и телевизионни оператори – в тези страни-членки, в които понастоящем съществуват обществени радио-и телевизионни оператори -, така и за гарантиране на взаимовръзката между конкурентното и медийното право, за да се укрепи медийният плурализъм; подчертава, че обществените радио- и телевизионни оператори също така все-повече се ръководят от стремеж към печалба, като това често повдига въпроси относно подходящото използване на обществените фондове;

7.  счита, че основната цел на публичните органи би следвало да бъде създаването на условия (включително за обществените медии), осигуряващи високо равнище на качество на медиите, гарантиращи медийното многообразие и пълната независимост на журналистите;

21. подчертава необходимостта органите на ЕС и на държавите-членки да гарантират независимостта на журналисти и издатели посредством подходящи и специфични правни и социални гаранции и посочва значението на създаването на редакционни устави и еднаквото им прилагане в държавите-членки и на всички пазари, където работят медийни предприятия от ЕС, които да предотвратяват намесата на собственици, акционери или външни органи като например правителства в съдържанието на отразяваната информация;

38. насърчава оповестяването на собствениците на всички медии, за да се спомогне за постигане на по-голяма прозрачност по отношение на целите и контекста на радио-и телевизионния оператор и издателя;

39. насърчава държавите-членки да се застъпят за това, прилагането на националното конкурентно право както по отношение на средствата за масово осведомяване, така и по отношение на интернет и на сектора на комуникационните технологии, да улеснява и насърчава медийния плурализъм; призовава Комисията, при прилагането на правилата за конкуренция на ЕС да взима предвид въздействието им върху медийния плурализъм;

40. препоръчва разпоредбите за държавна помощ да бъдат изработвани и прилагани по начин, позволяващ на обществените медии и на медиите на различните общности да осъществяват функциите си в динамична среда, като същевременно се осигурява възможността на обществените медии да изпълняват възложената им от държавите-членки мисия по прозрачен и отговорен начин, като се предотвратява злоупотреба с обществено финансиране по причини на политическа или икономическа целесъобразност;

*

Останал е и един въпрос какво да се прави със съдържанието, генерирано от потребителите:

25. предлага изясняване на статута на блогове и уебсайтове, основани на създадено от потребителя съдържание, с цел те да бъдат поставени на равна правна основа с всяка друга форма на публично изразяване на мнение;

Новият тв канал на Европейския парламент, активен от 17 септември

Какво да правим с обществената телевизия – тема на реч, произнесена вчера от изпълнителния директор на британския регулатор. Поставя  три въпроса:

• Повредена ли е системата на обществената телевизия?
• Ако да, това важно ли е?
• Ако е важно, как да се поправят нещата?

Ако някой иска да чуе тези три въпроса от регулатор – може, във Великобритания.

В Официален вестник – решение на Европейската комисия относно държавна помощ, предвидена за въвеждането на наземна цифрова телевизия (DVB-T) в провинция Северен Рейн-Вестфалия, Германия.

Не се разрешава: държавна помощ, несъвместима с чл. 86.2 ДЕО. Само някои от изводите на ЕК:

– Дали помощта за цифрова телевизия е помощ за насърчаване на културата. Според Германия, цифровата телевизия “допринася за осигуряването на балансирана система за излъчване и по този начин насърчава културата по смисъла на чл.151 от Договора за ЕО.” ЕК смята, че изключението относно културата (87.3. г ДЕО) може да се приложи към културен продукт, а не към средата за разпространението му. Във въпросния случай финансовата помощ е за разпространение  на телевизионни сигнали посредством наземна цифрова платформа и то не е свързано с никакво определено културно съдържание, което иначе не би се излъчило.

– Дали помощта за търговски телевизии е в обществен интерес. “Комисията не поставя под въпрос факта, че цифровизацията на ефирното излъчване е от обществен интерес. Все пак тя счита, че конкретно разглежданата мярка, доколкото тя подкрепя обичайната търговска дейност на търговски предприятия, не може да се счита за компенсация за предоставянето на услуга от общ икономически интерес в съответствие с чл. 86.2 от Договора за ЕО.

…Освен това Германия взема предвид само разходите за излъчване на търговските тв оператори, излъчващи посредством наземната цифрова платформа, но не и приходите им (например от реклама).

…Дори на търговските тв  оператори да им беше възложено да извършват услуга от общ икономически интерес (какъвто не е случаят), условията в конкретните обстоятелства не са изпълнени.”

Важен извод предвид българския проект за цифров преход. Тук няма търговски тв оператори, на които да е възложено да извършват услуга от общ икономически интерес.