Петиция за защита на личните данни и основанията за това, с примери
Обратно: Да спрем регистъра? Не, благодаря!
Защитата на личните данни в ЕС е трудно изградена и сложно балансирана система от гаранции, от която всеки ден се вади по един елемент, понякога и по повече.
Да спрем или да не спираме регистъра е технологичен въпрос – но да не се принася в жертва защитата на личните данни заради икономическа ефективност или бързина на административното обслужване. Може и двете – и защита, и бързина.
С решение на турски съд, за обида на Кемал Ататюрк. През март и септември миналата година достъпът отново беше блокиран по същите причини (три пъти = системно, всяко полугодие = ритмично).
Комисарят за защита на личните данни в Канада е изпратил отворено писмо до министъра на промишлеността, в което възразява срещу законопроект, предвиждащ въвеждане на DRM без необходимото ниво на защита на лични данни: “Тези мерки не само предпазват от незаконно използване на съдържание, но и събират лични данни и ги предоставят на носителите на права без знанието на потребителите.”
Важна функция на органите за защита на личните данни: да предотвратяват приемане на опасни законопроекти. Значи да ги четат. Значи да следят производството на нормативни актове. (Ако Комисията за защита на личните данни беше чела законопроекта за търговския регистър, нямаше сканирани лични карти от делата да се появят в интернет).
Тилак работи за Щерн, отразява работата на институциите на ЕС в Брюксел. През 2002 публикува критични данни за дейността на европейската администрация. ОЛАФ (European Commission’s Anti-Fraud Office, OLAF) започва да се занимава с него – враждата им започва в производство пред Европейския Омбудсман, скоро след това по искане на ОЛАФ белгийската полиция изземва от офиса на Тилак документация, компютри, дискове, мобилни телефони – с намерение да разкрие източниците му на информация вътре в комисията.
Към онзи момент белгийското законодателство не защитава тайната на източниците. Тилак решава да се обърне към Съда на ЕО – но без резултат, решението е срещу него (Т-193/04 и С-521/04).
Накрая подава жалба до Съда в Страсбург. Излязло е решение в негова полза – повече от пет години след първите събития през 2002. Защитата на източниците – основа на свободата на пресата. Но пътят до този извод в конкретния случай е доста дълъг.
И последни развития: В началото на февруари белгийската полиция връща на Тилак всички иззети документи, а той дарява 10 000 евро (обезщетението от Страсбург) на Международната организация на журналистите.
Според директива Телевизия без граници държавите от ЕС изготвят списък на събитията с важно обществено значение, по отношение на които осигуряват достъп на аудиторията. Това става със защитни мерки, така че аудиторията да не се лиши от възможността да гледа тези събития, най-често става дума за спорт.
ФИФА оспорва пред Съда на ЕО списъка на Белгия като твърди, че ограничаването на правата за излъчване на живо на световното първенство за купата на ФИФА не е основателно, пропорционално или необходимо.
По дело C‑374/05 на Съда на ЕО с предмет преюдициално запитване в областта на рекламата на лекарствени продукти, Съдът прилага директива 2001/83.
Чл.90 гласи, че рекламата на лекарствени продукти е забранено да:
Съдът изяснява още, че
Това са забрани при рекламирането по принцип, а не само за тв реклама.
Нашият закон е Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (2007). Рекламата е на разрешителен режим по този закон. Нашият орган за контрол трябва да е Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването, а при електронните медии – и СЕМ.
Ново решение на Съда на ЕО. Важен въпрос за нуждите на рекламата, тъй като рекламата на лекарствени средства е детайлно регулирана и в определени случаи забранена.
Ако доставчиците на интернет достъп не подпишат доброволно споразумение с носителите на права и държавата, в което да се ангажират да вземат мерки срещу незаконен обмен на файлове, държавата ще приеме закон – според който нарушителите трябва да бъдат лишавани от достъп. “Виждате обмена на файлове като кражба? – Кражбата на интелектуална собственост е кражба.”
Цялото интервю на министъра, отговорен за защитата на интелектуалната собственост във Великобритания: Не искам хората да мислят, че сме като испанската инквизиция, която е обикаляла нощем по домовете, искам промяна в културата – и това може да се случи по различни начини, французите показват как.
Ако в един компютър има съдържание, което вероятно е незаконно, и ако то е криптирано (PGP), длъжен ли е собственикът да осигури достъп (да предостави паролата) на полицията – дори ако по този начин се поставя в опасност?
Службите питат съда в щата Върмонт. Първата инстанция отговаря отрицателно, сега се чака решение на втора инстанция.
Доколкото става ясно, ключът към решението е чисто правен – ако паролата се разглежда като свидетелски показания, не е длъжен (Петата поправка), ако не – длъжен е.
Прокуратурата е разтревожена – ако съдът реши, че лицето не е длъжно да съдейства, никой не може да принуди никого да декриптира незаконно съдържание. Марк Ротенбърг, експерт по лична неприкосновеност и сигурност на информацията, прави друг извод: нека се търсят други (технологични вероятно) начини на достъп.
Неправителствена организация в САЩ (Citizens United) има намерение да разпространява в интернет, по кабелните телевизии и по друг начин 90-минутен документален филм за Хилари Клинтън. Организацията иска за този филм да не се отнася изборното законодателство, според което финансирането на рекламната акция се подчинява на определен контрол, излъчването – на правила за изборна реклама, а заедно с това зрителите трябва да знаят спонсора на всяко рекламно съобщение. Мотивите: филмът е документален, няма пряк призив да се гласува срещу сен. Клинтън.
Според съдебното решение, филмът отговаря на законовата дефиниция за политическа реклама, организацията трябва да бъде ясно идентифицирана, а финансирането трябва да е в рамките на изборните закони: “този филм внушава недвусмислено, че САЩ биха били опасно място за живеене по време на президент Хилари Клинтън”.
