Медийно право

В началото на годината СЕМ написа до президента, министър-председателя и други еднолични и колегиални органи писмо. За лицензирането на програми с аналогово разпространение.

На 9 януари КРС написа до президента, министър-председателя и главния прокурор писмо. Срещу лицензирането.

Днес в КРС е долетял отговор – от министър-председателя, с приложено становище от подчинената му ДАИТС (Пламен Вачков) :

Провеждането на конкурси за аналогово телевизионно разпръскване преди приемането от Министерски съвет на Плана за поетапно въвеждане на цифрово наземно телевизионно разпръскване за периода 2006-2012 г. е прибързано. КРС може да обяви свободния честотен ресурс след утвърждаването на Плана, а едва след това СЕМ да обяви конкурси за нови аналогови оператори на телевизионни програми най-късно до 31.12.2007 г. Срокът, за който ще бъдат лицензирани тези оператори, не може да бъде по-дълъг от 31 декември 2012 г.

Това е нова позиция, аналоговото лицензиране до този момент беше принципна пречка за цифровизацията. Сега е само “прибързано”.

Не казват, че ще направи цифровизацията невъзможна, както обичаха да казват, и че ще е пречка за европейското ни членство. Но пък се е появил друг аргумент – че няма правна уредба за прехода на един оператор с аналогова лицензия към цифрово разпространение:

„Отнемането от лицензиран оператор на вече предоставена му честотна лента за нуждите на цифрова платформа ще породи редица трудности и проблеми, за решаването на някои от които няма правна регламентация.”

Като че ли това е метеорология. Могат да я напишат регламентацията.

Да – мъка за кабелите, мечтаещи страстно за спектър, само един СЕМ им остана, и то в лицата на някои лица от СЕМ, и при това няма честоти.

*

Председателят на парламентарната медийна комисия Иво Атанасов се върти със скорост много обороти в секунда, не е лесно да се заеме позиция – към вчерашна дата е дал интервю, в което застава при Станишев – “щом са блокирани честотите, значи няма честоти”.

Всичко започна от това, че през пролетта КРС обяви за свободни едни честоти, на които са се разположили едни хора, и от това следваше, че за тези честоти трябва да се проведе конкурс. Тези хора обаче нямат никакво намерение да освобождават, каквото са заели – и под смаяните ни погледи със скърцане и мрънкане институциите отстъпиха.

Непрозрачността и необяснимостта на кадровите решения (и на липсата на кадрови решения – свободните позиции в КРС) , непрозрачността на вземането на решения (лицензирането), обръщането за помощ към президент и премиер, невъзможността на регулаторите да стоят адекватно и стабилно в законовите си правомощия – и произтичащите от това различия, преминаващи в схватки: това са все причини за липса на доверие към институциите – изглеждащи в плен на интереси, различни от публичните.

*

Както става ясно от днешната преса (“Спират тв конкурсите”, 24 часа), и.д. председателката на СЕМ казва:

“Трябва да се съобразим с тяхното мислене, защото това е държавният орган, който провежда политиката на правителството.”

С което се връщаме в изходна позиция по темата за независимостта на регулаторите. То ако беше така, СЕМ да си беше дирекция на ДАИТС и да се свършва цялата история с независимост, квоти, ротации и координации. Ако това е фактическото положение, нека законът да го запише: ” В мисленето си СЕМ се съобразява с тяхното мислене.” И да заличи “независим специализиран орган“, обаче. А според Дневник Мария Стефанова казва точно обратното: “Това е поредната спънка, но няма да се отказваме”. Ще се съобразим или няма да се отказваме, това е въпросът.

Ето и представител на губещите от развитието на историята, заложили на обещанието на СЕМ да раздаде честотите:

“Времето си минава, а ние не получаваме шанс да се явим на конкурс. В този период честотите, които уж трябва да се използват за прехода към цифровизация, се експлоатират от телевизиите с временни лицензи”, коментира становището на ДАИТС Яна Иванова, изпълнителен директор на Асоциацията на българските телевизионни оператори (АБТО) и юрист на ТВ 7.

Водещата парламентарна комисия е стигнала до тази част на законопроекта за електронните съобщения, в която се урежда цифровото лицензиране. Оставили са роля и за медийния регулатор.