Медийно право

Нова година, имен ден за имената с В – изобщо всичко, както друг път. Но и  още:

Член 2 от Договора за присъединяване:
1. При условие че Договорът за създаване на Конституция за Европа не е в сила на датата на присъединяването, Република България и Румъния стават страни по Учредителните договори на Съюза, така както са изменени или допълнени. (…)

“Учредителни договори” означава:
a) Договорът за създаване на Европейската общност (“Договорът за ЕО”) и Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (“Договорът за ЕОАЕ”), изменени и допълнени по силата на договори или други актове, влезли в сила преди присъединяването,

б) Договорът за Европейския съюз (“Договор за ЕС”), както е изменен или допълнен с договори или други актове, влезли в сила преди присъединяването.

От датата на присъединяване разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването, са задължителни за България и Румъния и се прилагат в тези държави при условията, предвидени в тези договори и в Акта, неразделна част от Договора за присъединяване.

Някъде пише, че зад горното изречение стоят 80 000 страници  общностно законодателство.

Обнародваха кодифицираната версия на 12 декември, влиза в сила на 12 декември 2007, накрая има таблица за сроковете за транспониране. Може би това изглежда като неважна техническа информация, но не знам друг начин да се изтласка непоносимия вече аргумент “навсякъде в Европа е така“.

Малко за местното право по въпроса.

В България действа Законът за защита на потребителите, Глава трета е посветена на тези въпроси, а моят любим текст от Глава трета гласи:

33 (2) Забраняват се заблуждаващата или непочтената реклама, както и неразрешената сравнителна реклама.

Тази глава се сблъска челно със Закона за радиото и телевизията, както общностните директиви не си позволяват – защото там се казва в кои случаи кои директиви действат. Медийният закон действа девета година и беше редно при появата на нови закони за рекламата да се уреди колизията и тук.

Особено любопитно е например в компетентността на кой орган е контролът върху забранената неразрешена сравнителна реклама по телевизията – къде в новия потребителски закон е изключена компетентността на СЕМ, или ще се наказва два пъти от СЕМ и Комисията за защита на потребителите за едно и също нещо.

Според единия закон наказват рекламистите, а според другия – телевизиите. А пък и санкциите са различни по тежест за едно и също нарушение по двата закона.

За пълнота може да се добави и трети закон по същата тема – Законът за защита на конкуренцията:

31(2) Забранява се приписването чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки или услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите, както и приписване на несъществуващи недостатъци на стоките или услугите на конкурентите.

Такъв обзор трябва да се чете с предупреждение (като на цигарите) – внимавайте, българското право… и т.н.

Защо рекламата има твърда политика срещу правната регламентация? Банален въпрос – банален отговор: законите ограничават мечтата за реклама без край, в отделни случаи прекъсвана от отделни предавания. Пример: една единствена норма, забраняваща във Великобритания рекламата на нездравословна храна (мазно-солено-сладко) в предавания, насочени към детска аудитория, ще струва 100 милиона паунда загуби на МакДоналдс за 2007.

Заради такива норми телевизионната директива едва пълзи по кривата на европейския законодателен процес. Бизнесът плаши, че ще напусне Европа към по-добри земи без регламентация на рекламата.