Category Archives: Media Law

Ревизията на тв директивата мина на първо четене в Парламента

Трудно. Вчера са гласували либерализиране на правилата за реклама с 324 на 323 гласа.

Европейската комисия иска още да либерализира пазара, комисиите на Парламента останаха в консервативни позиции, но натискът на бизнеса доведе до компромиси и в пленарното заседание има движение към проекта на Европейската комисия. Медиите оценяват това като отваряне на вратата за US-style реклами. Прекъсванията – според проекта към този момент – за реклама ще са на 30 минути, вместо на 45 минути, както досега. Ще се допуска и нова форма на представяне на продукти, но не и в новинарските, детските, документалните и някои други предавания.

стенограма

Проектът влиза отново в Съвета и после отново в Парламента за второ четене. Според проекта, страните ще могат да въвеждат по-детайлни и по-строги правила.

Полша: телекомуникационният регулатор не е независим

Когато оставаха три месеца до членството в ЕС, имаше доста работа. Сега часовниците гордо отброяват последните три седмици – пак има доста работа. Проблемът е в това, че няма гратисен период и Съюзът има доста добре работеща процедура в случай на невъвеждане (лошо въвеждане) на общностното законодателство.

Днес има ново съобщение, че Комисията открива (или придвижва по-нататък по предвидения ред) процедури за нарушения в телекомуникациите. Показателно е какво става с Полша, която има проблеми с независимостта и правомощията на регулатора (по новия закон полският регулатор е конвергентен – телекомуникации и медии).

Имало е административна процедура срещу Полша, защото компетентността не съответства на изискванията, Полша е изпратила становище, Комисията го намира неудовлетворително и внася проблема в Съда. А относно независимостта сега се открива административна процедура: фокусът е принципът на мандатността. Според Комисията, по полския закон не е гарантиран мандатът.

Да, членството има и добри страни, ако се стига до независимост на регулаторите – дори по най-дългия път, през Брюксел и Люксембург. Всяка държава сама си избира пътя (по-точно, сама си избира кой да й избира пътя).

Vlog, blook, blawg

Видеоблоговете вече са много, а от около година е в развитие симбиозата между блогове и книги – blooks, от blog + book. Ето как става.

Blawgs са правните блогове, от blog + law. Имат годишни класации по видове – академични блогове, блогове на съдии и др. Между номинираните за 2006 е блогът на Нобелов лауреат по икономика и върховен съдия – The Becker-Posner Blog. Както си му е редът, този блог си има дори антитеза –The Anti-Becker-Posner Blog. Миналогодишният носител The Volokh Conspiracy също е от високите образци.

Като имам известни впечатления от скоростта на издаването на годишниците на Софийския Университет, мисля си ако тези хора пишеха за нашите годишници…Университетът ни прави blawggers и blookers , скоростта на издаването на годишниците ни тласка към безхартиени технологии и май ще успее окончателно да ни тласне.

Холандия – първата страна в света, която прекрати наземното аналогово разпространение на телевизонни програми

Холандия е първата държава в света, която обяви, че е прекратила аналоговото наземно разпространение на програми. Изключването е извършено без проблеми между полунощ и 2 часа сутринта в понеделник, 11 декември.

Наистина, Холандия е силно кабелизирана – при население от 16 милиона, само около 74 000 семейства са декларирали, че получават телевизия наземно, а останалите (оценявани на 94 на сто от аудиторията) – по кабел. Цифровата далекосъобщителна лицензия до 2017 г. е дадена на далекосъобщителния оператор Royal KPN NV, който ще разпространява безплатно трите национални и още толкова регионални програми на обществената (финансирана от бюджета) телевизия, а срещу това ще има право да предоставя на търговски принцип свободната част от предоставения му честотен ресурс.

Скандинавските страни и Белгия планират да прекратят аналоговото разпространение през 2007 г., САЩ през 2009 г., Япония – през 2011 г. В САЩ процесът ще засегне 20 милиона домакинства, което сега получават програмите наземно.

БНТ: какво става с изпълнението на концепцията на Пръмова?

Чета за обществените телевизии в ЕС. За паралел чета и концепцията на Уляна Пръмова , с която я избраха за генерален директор на БНТ, от септември 2004:

Най-висшият контрол е прозрачността на действията и на сметките. На своите интернет-страници европейските телевизии публикуват годишни и тримесечни отчети, съпроводени с финансови одити на независими реномирани компании от ранга на „Прайс Уотърхауз Купърс”. В тези отчети са включени параметри като:
– брой на служителите в ретроспектива
– рейтинг на програмите
– справки за степента на удовлетвореност (качествен показател) от програмите
– часове на излъчена програма по жанрове с отделни цифри за програмите за хора с увреден слух
– количество на излъчена европейска продукция в проценти
– съотношение между излъчена собствена и външна продукция
– количествен анализ на аудиторията в сравнение с други оператори с национален обхват
– зрителска аудитория според възрастов признак
– диаграми за разбивка на приходите
– пазарен дял
и още редица други показатели и факти за работата на телевизията.

Европейските телевизии продължават да публикуват – да, но Пръмова е обещала европейски стандарти не за тях, а за БНТ. Къде са реформите и прозрачността “на действията и на сметките”? Мандатът почти изтече.

И не помислям да правя паралели с информираността на аудиторията за братските европейски телевизии.

Приъсединявам се към професор Фотев, който преди време призова да върнем значението на думите. “800 дни”, “800 лева”, “прозрачност на сметките”: хвърлени думи.

Не може ли малко по-ясно

Темата днес е досиетата, останалите теми изглеждат странични, но Сега обръща внимание върху един нов закон, с прилагането на който могат да дойдат проблеми все в същата област на правото на информация. Новият закон срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти забранява изразяването на мнение за финансови инструменти или за техния емитент чрез средствата за масово осведомяване, включително чрез интернет, в определени обстоятелства, очевидно с цел да не се манипулира пазара. Това е нова забрана, не е ясно доколко е анализиран принципът на пропорционалността между право на информация и защита на друг публичен интерес.

Но интересното следва:

“когато информацията се разпространява от журналист при изпълнение на неговата професия, отчитат се актовете, които регулират професията.”

Означава ли това прилагане на Етичния кодекс на българските медии? Означава ли това практиката на Великобритания, като например във Интербрю срещу Файненшъл Таймс, която засяга включително тайната на източниците на информация? Какво значи “отчитат се актовете”, доколко се отчитат? Означава ли това, че на саморегулираща норма се придава правен ефект на закон?

Понякога като че ли и на законодателя не му е било ясно докрай какви са ефектите на законите, които приема.

Спам

Не наказваме спама. Не сме ефективни, макар че от три години имаме закон. Имаме две решения – технически средства и образование, казва комисарят на Великобритания по защита на данните.

И Европейската комисия казва същото миналата седмица: страните не наказват спама, не са ефективни.

Да не говорим за България. Въвеждането на директивата завърши със ей това в Закона за електронната търговия, което  няма нужда от коментар (или точно обратното,  има нужда от коментар, но не тук) –

Непоискани търговски съобщения Чл. 6. (1) Доставчик на услуги, който изпраща непоискани търговски съобщения по електронната поща без предварително съгласие на получателя, е длъжен да осигури ясното и недвусмислено разпознаване на търговското съобщение като непоискано още с постъпването му при получателя.(2) Комисията за регулиране на съобщенията води електронен регистър на електронните адреси на юридическите лица, които не желаят да получават непоискани търговски съобщения, по ред, определен с наредба на Министерския съвет.(3) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на електронни адреси, вписани в регистъра по ал. 2.(4) Забранява се изпращането на непоискани търговски съобщения на потребители без предварителното им съгласие.

 

Всяка държава има радио, каквото заслужава

Любимото на всички фенове на спорта радио “Гонг” ще замлъкне на 8 декември, научи “Стандарт”. По-ирония на съдбата ще дръпнат шалтера точно на студентския празник.
Независимо от надигналия се обществен протест срещу закриването на медията, новите собственици от “Къмюникорп груп” са твърди в намерението си да няма спортно радио. На честотите на “Гонг” в бъдеще ще се излъчва почти сигурно само поп фолк.

*

Благодарности от името на народа. Дайте ми на мене поп фолк, още поп фолк.

Изкушавам се да обобщя тази и предходната новина така: всяка държава има регулатор, какъвто заслужава.

Всяка държава има телевизия, каквато заслужава

Държавата България, видимо, заслужава хазартна телевизия. Благодарности от името на народа. Дайте ми на мене бинго, още бинго, лотарии и рулетки, казина, букмейкъри и крупиета.

Сравнителна реклама: “те ги спират, ние ги пускаме”

По известната фраза (но преобърната) на известна фигура , ВАС отменя с определение предварителното изпълнение по спора между БТК и Орбител за сравнителната реклама, като разрешава излъчването на рекламата. Според съда, КЗК не е обосновала необходимостта от допускане на предварително изпълнение. Все пак, това не е произнасяне по съществото на спора. Continue reading →