Статия, посветена на един много български въпрос: What the hell is “civil society”?

Вижда се, няма единство в теорията, но поне да има някакви практики.

Ето опити в Италия под граждански натиск да се преобразува медийната система в друга, с наистина обществена телевизия. Макар че се усеща с колко трудно дело се заема всеки, който се изправя срещу империята, в случая на Берлускони. Като Вeppe Grillo – влиза в рубриката Герои на Time:

Grillo is that rare class clown who does his homework.

И накрая за България – каквито гражданите, такова и гражданското общество.

Проявленията на колективната патология са навсякъде около нас: кризата на семейните отношения, затормозената комуникация между поколенията, завистливите атаки срещу успеха, безнаказаната злоупотреба със социална власт, отсъствието на етична саморегулация в организациите и общностите, невъзможността за автентично посвещаване на каузи и колективни проекти. Най-видимото проявление на болестта е, разбира се, провалът на политическото лидерство и подмяната му с примитивно главатарство. Кумулативният ефект е упадъкът на публичния живот и оттеглянето на хората в частния

 Само за нуждите на сравнението (или "как е там"):
рутинно лицензиране на локални аналогови радиостанции във Великобритания.

Обявяване, съгласуване, критерии, издаване

След затихването на цялата история с датските карикатури, Новинар публикува карикатури на тема "Либийското дело". Делото, казват, върви към развръзка с (относително) добър край.

Свободата на словото се използва за нещо. В този случай – за какво? Какво е съобщението в тези карикатури и към кого е адресирано?  "Чомбе, долу ръцете от Лумумба"?

Днес, 3 май, Международен ден на свободата на словото.

ПП Появи се информация за целта на акцията  – от главния редактор:

Така демократичният свят от векове изразява чувствата си. Изстрадал е правото си да изобразява грозотата, абсурдите и безобразията и да не се примирява с тях.

Появи се и друга интерпретация на съобщението на Новинар: "тези управляващи са лоши, провалиха защитата, нека вече дойдат други."

Много хубаво, но est modus in rebus. 

Без да е нарушавал закона, носителят на Пулицър се оказва без колонка в Лос Анжелис Таймс – заради нарушаване на вътрешни правила (забрана за публикуване под псевдоним). Не е важен казусът, важен е принципът.

Още за медиите, казусите и принципите 

В поредицата от материали, отразяващи британската реакция срещу директивата за аудиовизуални медийни услуги, която трябва да наследи "Телевизия без граници", има нов материал във Файненшъл Таймс, разказващ за опасенията на британската индустрия: "Имаме консенсус в нашата загриженост –  накъде ни води комисията с тази директива".