Оливие Мартинес е известен на някои като актьор, а на други – като ищец по дела, свързани с нарушаване на доброто име и личната неприкосновеност чрез публикации онлайн.
Делата на Мартинес са особено интересни, когато има публикуване в една държава и вредоносен резултат в друга (в случая – или може би е правилно да се каже засега – и двете от ЕС, Великобритания и Франция).
На 3 февруари 2008 г. в уебсайта на британския вестник Sunday Mirror е публикуван текст на английски език, озаглавен „Kylie Minogue е отново с Olivier Martinez“, с подробности за срещата на австралийската певица и френския актьор. Olivier Martinez и баща му, Robert Martinez, твърдят, че са накърнени правото им на личен живот и доброто име на г-н Olivier Martinez, и предявяват във Франция иск срещу британското дружество MGN, издател на Sunday Mirror. Подобно на eDate Advertising, това дружество твърди, че сезираният съд няма компетентност поради липсата на достатъчна връзка между публикуването в Обединеното кралство и вредата, за която се твърди, че е настъпила на френска територия. Според MGN единствено наличието на такава връзка би могло да доведе до компетентност на френските съдилища да се произнесат относно вредоносни събития, свързани със спорното публикуване.
Вчера стана известно решение на Съда (голям състав) по съединени дела C‑509/09 и C‑161/10 с предмет две преюдициални запитвания, в рамките на производства по eDate Advertising GmbH срещу X и Olivier Martinez, Robert Martinez срещу MGN Limited.
От една страна, искове срещу лицата, които имат [седалище или] местоживеене в държава от ЕС, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава.
От друга страна, за да се гарантира ефективно свободата на предоставяне на услуги и правната сигурност за доставчиците и получателите на услуги на информационното общество, те по принцип са предмет на законодателството на държавата, в която доставчикът на услугата е установен. Държавите от ЕС не могат, по причини, свързани с координираната област, да ограничават свободата на предоставяне на услуги на информационното общество от друга държава от ЕС (принцип за държавата на произход; в други източници – държавата по произход).
Пита се:
В случаите, в които съдържанието на определен уебсайт (може да) води до нарушение на правата на личността, трябва ли изразът „мястото, където […] може да настъпи вредоносното събитие“, използван в член 5, точка 3 от Регламент […], да се тълкува в смисъл,
че засегнатото лице може да предяви иск за преустановяване и забрана на нарушаващите правата му действия на управителя на уебсайта пред съдилищата на всяка държава от ЕС, в която може да се отвори този сайт, независимо в коя държава от ЕС е установен управителят на уебсайта,
или
за да са компетентни и съдилищата на държавите от ЕС, в които управителят на уебсайта не е установен, трябва да е налице не само техническа възможност за отваряне на сайта в тези държави, но и особена връзка на спорното съдържание или на самия уебсайт с държавата на съда (“връзка със съответната държава”)?
Има ли значение дали управителят на спорния уебсайт целенасочено го е предназначил (и) за потребителите на интернет в държавата на съда, или е достатъчно информацията, която може да се разгледа на този сайт, да има обективна връзка с държавата на съда, в смисъл че с оглед на конкретните обстоятелства по случая, и в частност с оглед на съдържанието на спорния уебсайт, в държавата на съда фактически може да е настъпило или да настъпи противоречие между противоположните интереси — интереса на ищеца от зачитане на личните му права и интереса на управителя да определя съдържанието на своя уебсайт и да предоставя информация?
За установяването на особената връзка със съответната държава релевантен ли е броят на посещенията на спорния уебсайт от територията на държавата на съда?
Изискват ли посочените разпоредби да се прилага само действащото в държавата на произход материално право, или изискват да се прилагат и действащите в нея стълкновителни норми, поради което да е възможно правото на държавата на произход всъщност да препраща към правото на държавата на съда?
Съдът:
В случай на твърдяно нарушение на правата на личността чрез публикуване на информация в уебсайт
лицето, което счита, че е увредено, може да сезира с иск за отговорност за цялата причинена вреда (1) или юрисдикциите на държавата по мястото на установяване на лицето, което публикува информацията, (2) или юрисдикциите на държавата от ЕС, в която се намира центърът на неговите интереси.
Вместо иск за отговорност за цялата причинена вреда това лице може да предяви иска си пред юрисдикциите на всяка държава от ЕС, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикуваната в интернет информация.
Те са компетентни да се произнесат единствено по вредата, причинена на територията на държавата на сезираната юрисдикция.
Държавите трябва да гарантират — освен в случаите на дерогиране, разрешени при предвидените в член 3, параграф 4 от Директива 2000/31 условия — че спрямо доставчика на услуга на електронната търговия не се прилагат по-строги изисквания от предвидените от приложимото материално право в държавата, в която е установен посоченият доставчик.
