Медийно право

Внесен е пореден  законопроект 154-01-55 за изменение на Закона за радиото и телевизията.  Вносители са народни представители от ГЕРБ. Предлаганите промени засягат БНР и БНТ.

Те са по три въпроса.

• Първо,  разпространението на програмите  (макар в закона да пише “излъчване”):  не се ограничава изборът на начин на разпространение извън България.  Изрично се записва, че и тази дейност се покрива с бюджетната субсидия.
• Второ, позиционирането на продукти: заличава се забраната за позициониране  в програмите на обществени доставчици на аудиовизуални медийни услуги.
• Трето, предложено е да отпадне и ограничението за праймтайма на БНТ  при запазване на общата продължителност на рекламата от 15 минути.
  

Щеше да е добре мотивите да не съдържаха неверни твърдения:  “Употреба на продуктовото позициониране в момента: Макар и все още неразрешено от закона (?), продуктовото позициониране на практика присъства отдавна в програмите на българските търговски оператори, за което те неведнъж са санкционирани. Основен негатив на липсата на законова регламентация на продуктовото позициониране към момента (?) е, че чрез нерегламентираното си присъствие то нарушава основни права на зрителите, а именно: зрителите попадат под въздействието на продуктова реклама, без да бъдат предупредени за наличието й и без тя да бъде ясно обозначена. Още по-обезпокоителен е фактът, че продуктовата реклама на този принцип присъства и в детски предавания, а децата възприемат за „чиста монета” всичко, поднесено в едно предаване, без да могат да разграничат рекламните внушения от останалото съдържание.”

Точно обратното: позиционирането е регламентирано от закона, а в детските предавания е забранено. Мотивите изобщо са забележителни, казват как позиционирането ще се хареса на независимите продуценти и на външните предавания, а за служителите “ще спомогне за по-добри правила”.

Но като изключим това, промяната за търговското слово се очакваше, или по-скоро забраната през 2010 г.  беше неочаквана.

За разпространението извън България. Нормата е замислена  да бъде изрично основание за държавна субсидия. По ред причини такива норми се очаква да са максимално ясни – за да е прозрачен механизмът на вземане на решения в изпълнение на такива норми.

Ето и текстовете.

*

Чл. 44. (1) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Разпространението на радио- и телевизионните програми на БНР и БНТ се извършва чрез електронни съобщителни мрежи и/или съоръжения за наземно аналогово радиоразпръскване, които са собственост на БНР и БНТ, или въз основа на договор с предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2009 г.) Държавата взема необходимите мерки за гарантиране разпространението на програмите на БНР и БНТ на цялата територия на страната при осъществяване на политиката в областта на електронните съобщения.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио осигуряват излъчването на националните си програми посредством спътник/спътници върху покритието на териториите на Европа и други континенти, на които има граждани с български произход по данни на Агенцията за българите в чужбина и чрез собствени изследвания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1 и ал.3 се осигуряват от държавния бюджет.

(5) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Българската национална телевизия и Българското национално радио предоставят безвъзмездно националните и регионалните си програми на предприятия, осъществяващи електронни съобщения чрез кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, както и за спътниково и наземно цифрово радиоразпръскване.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Позиционирането на продукти в новини, религиозни предавания и в аудио-визуални медийни услуги на обществени доставчици е забранено.

(2) Позиционирането на продукти в детски предавания, включително в предавания по ал. 3, се забранява.

(3) Позиционирането на продукти е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги, в спортни и в забавни предавания, както и в други предавания, които не са изрично посочени в ал. 1. Позиционирането на продукти в програмите на обществените доставчици е разрешено в кинематографични произведения, във филми и сериали, създадени за аудио-визуални медийни услуги. (…)

Чл. 90. (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Общото времетраене на рекламата за всяка отделна програма не може да надвишава:

1. за БНТ – 15 минути на денонощие и 4 минути на час;

2. за БНР – 6 минути на час.

(2) Българската национална телевизия има право да използва до една трета от общия обем на рекламното време за денонощието в часовия пояс от 19,00 до 22,00 ч.

(3) В програмите на извънстоличните центрове на БНР и БНТ, предназначени за регионално разпространение, общото времетраене на рекламата не може да надхвърля 6 минути на час.

(4) Ограниченията по ал. 1, т. 1 и 2 не се прилагат за рекламата, включена в предавания по време на отразяване на прояви на изкуството, културата и спорта с общонационално и международно значение. В този случай за времетраенето на рекламата се прилагат общите разпоредби.

Дневник, Капитал