ЕСПЧ: свобода на словото в интернет

В решение по делото Renaud v. France (No. 13290/07,  25 февруари 2010)  съдът в Страсбург обсъжда свободата на изразяване онлайн. Според съда, критиката на публични фигури   е част от   политическите дебати и  присъдата  за клевета в случай на критични изказвания  е нарушение на свободата на изразяване, гарантиранa от член 10 ЕКПЧ.

Патрис Рено  е основател на местно сдружение, което се противопоставя на голям строителен проект, подкрепян от кмета. На сайта си Рено критикува кмета,  сравнява го с   бившия румънски диктатор Чаушеско; има и  изказвания, че кметът е лъжец, че толерира  престъпността  в центъра на града, за да  легитимира политиката си за сигурност  и др. Рено е осъден да заплати глоба, поради което се обръща към съда в Страсбург.

Съдът приема, че  противодействието  на строителния проект чрез публикации в интернет  е участие в публични дебати и  един кмет трябва да толерира такъв вид критика, защото дебатите са от съществено значение в условията на демокрация. Съдът е на мнение, че когато критиката се отнася до  ежедневието на местните жители и жизнената среда, политиците трябва да покажат особена толерантност. В конкретния случай съдът оценява глобата като намеса, която не се налага от императивна социална необходимост, а  в същото време  има ограничителен ефект върху гражданската активност.

Tagged

НУРТС България

Преди две години стана ясно, че се мисли каква да е съдбата на НУРТС.  Видя се, че БТК продава;  появиха се австрийци; австрийците се оттеглиха.

Паралелно се подреждаше  картината с мултиплексите –  в закона се появи идеята за единственото предприятие на всяка фаза на цифровизацията, което да вземе разрешенията. Появи се Тауърком България, взе  две разрешения за два мултиплекса/първа фаза и КРС успя да обнародва решението  преди  Конституционният съд да обяви противоконституционност на правното  основание.  Тауърком България заяви, че ще  преговаря с БТК да ползва  мрежата   за пренос, управлявана от НУРТС.

Година по-късно двата сюжета с НУРТС и мултиплексите се пресичат в точката  НУРТС България . Това се вижда от днешното   решение  на КЗК_№709-22.06.2010.

Няма австрийци, има китайци (Цефор), които чрез кипърска фирма (Манселорд)  имат общо дружество  с БТК (50 на 50). Това дружество  се казва НУРТС България, то придобива и  Тауърком България.

Напълно възможно е някой да  затваря цикъла “производство на съдържание – смесване – пренос”.

Цялата  мрежа от офшори, представителства  и многоточия в решението на КЗК прави горната хипотеза напълно реалистична. А зависимостта на обществените медии от НУРТС  България е отделна тема, картината  тепърва ще блесне в целия си блясък.

Неприкосновеност и текстови съобщения

По  делото City of Ontario, California v. Quon Върховният съд  на САЩ потвърждава, че сержант от полицията има обосновано очакване за неприкосновеност върху текстовите съобщения от служебния му  пейджър.

Първата   инстанция и Върховният съд приемат,   че по свързани с работата причини неприкосновеността  може да бъде нарушавана, само  Апелативният съд (междувременно) смята, че е нямало основания за такава намеса. В специализираните издания обсъжданията продължават.

Това е делото, по което преди месец съдия Робертс пита каква е разликата между и-мейл и пейджър. Съдия Скалиа обаче подчертава,  че

прилагането на  Четвъртата поправка към новите технологии понякога може да е трудно,  но “времената-се -променят” е само оправдание за пренебрегване на задълженията на съда.

Изборните закони и мрежата

Научаваме се, че в новия избирателен кодекс ще има разпоредби, свързани с интернет:

интернет страниците ще бъдат третирани като медия; освен информационните сайтове като електронните вестници или информационните агенции наказателна отговорност ще носят и собствениците на блогове, както и участниците в уеббазираните социални мрежи

въвеждат се и задължения и за собственика или администратора на уебсайт, накърняващ правата и доброто име , за  право  на отговор онлайн

изрично се въвежда забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания

Това  предполага като начало да се обясни:

1) Кой носи отговорност онлайн – “сайтове”, “собственици”, “участници”: може ли избирателният закон да разширява кръга  на отговорните лица и при какви условия? Каква отговорност за какво? (Вероятно Фидосова е цитирана погрешно, когато говори за наказателна отговорност на сайтове: ако е на сайтове, не е наказателна; ако е наказателна – не е на сайтове).

2) Право на отговор онлайн – в Twitter отговорът ще се туитва ли? Все пак мрежа е – какви са границите на изискванията за право на отговор онлайн?  И как точно ще се контролира Twitter? Ако няма да се контролира – защо сайтове да, а мрежи не? Ясно ли е в мрежите кое е частна и кое – публична комуникация?

3) Как точно ще се мотивира забраната на анонимните публикации, така че да издържи прост тест за пропорционалност?   На кои анонимни публикации къде?

*

Впрочем  правилото  стои в избирателния закон за президент и в момента – още  от 2006  година  (чл.11г, ал.6), но гласи така: “Общите правила се  прилагат за всички интернет сайтове.”

Ето 96 страници правила на САЩ (Федерална  избирателна комисия) по някои въпроси

Иван Бедров и Боян са чели Монитор.

Rev.1. Фидосова казва , че не са обсъждали   наказателна отговорност,  и че  МТИТС ще прави дискусия за уточняване на  тези понятия.

Това не променя факта, че отговорността за съдържание онлайн не е технически, а юридически въпрос.

Rev.2. Фидосова казва: без мрежите, без блоговете, само електронните версии на вестниците и информационните агенции (това значи впрочем и без огромния брой сайтове – сега в закона пише “всички интернет сайтове”).

Михаил Константинов за закона,  Петьо Цеков и Вени Марковски по темата

Скенери на летищата: стандарти

Скенерите за целите на сигурността се използват от все повече държави в ЕС. Използването им е  извън приложното поле на нормативната уредба на ЕС.

Всяка държава  ще реши дали да разреши използването на скенери на националните си летища. Ако се използва сканиране, това трябва да става в рамките на валидни за целия ЕС стандарти  – Съобщение на Европейската комисия  COM (2010) 311

Агресивна радикализация?

Държавите от ЕС обсъждат възможност да събират по унифициран начин  данни за процеси и хора с радикални възгледи, пише  EUobserver.com, като целта е събраната информация в перспектива да се интегрира в обща база за Съюза.

Според правозащитници (HRW), да се споделят и централизират данни за лица, които не са осъдени, само на основата на  изразени мнения, е обезпокоително.

Statewatch публикува подготвяния инструмент за събиране на данни и информация относно процеси на агресивна радикализация.

Медиасет на Берлускони връща държавна помощ, получена от правителството на Берлускони

В решение по дело T‑177/07 Mediaset срещу Европейската комисия се потвърждава решение  на Комисията от  2007 г. (държавна помощ за цифрови декодери).

Комисията установява неправомерно предоставена държавна помощ в полза на операторите за наземно цифрово радиоразпръскване, които предлагат платени телевизионни услуги, и по-специално платено приемане на определени програми (pay-per-view), както и на кабелните оператори, предоставящи платени цифрови телевизионни услуги.

Решението на Съда  изисква  Медиасет на Берлускони да възстанови помощта, получена от правителството на Берлускони.

Несъвместимостта на разглежданата мярка е   свързана с нарушението на принципа на технологична неутралност:  нямаше да връща, ако беше дал и на Мърдок.

Tagged

Съд на ЕС: публикуване на информация за получатели на средства от европейски фондове

Публикувано е мнението на  генералния адвокат по преюдициално запитване за прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 относно оповестяването на информация за получателите на средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) – съединени С-92/09 и С-93/09.

Обсъжда се съвместното действие на  изискването за прозрачност на получателите на средства и принципите за защита на личната неприкосновеност и  личните данни.

Според генералния адвокат интересните въпроси  за прилагането на Директива 2006/24/ЕО са недопустими, освен което:

  • принципно когато едно лице кандидатства за средства от европейски фондове не може да се изисква, като условие да получи тези средства, да се откаже от фундаментално право  (85).
  • принципно изискването за прозрачност може да се мисли като фактор за намеса в личната неприкосновеност, необходим в едно демократично общество (94)
  • но при прилагане на тест за пропорционалност ( 118)


Tagged

Изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията

Преди месец американският посланик в Румъния отбеляза проблематичната свобода на медиите.

Днес американският посланик в България е направил същото.

Обществеността обаче трябва да има правото и възможността да бъде осведомена кой в действителност е собственик на вестника, който хората четат, и на радиостанцията, която слушат. Тогава от потребителя зависи да направи информиран избор за това как да интерпретира новините, постъпили от предубеден източник. Ние имаме закони, ограничаващи възможността на собственика да монополизира медийния пазар в дадена общност.

Господин посланикът със сигурност знае  за тази българска ситуация:

Така аз можех да се скрия спокойно сред големите компании като Нюз корпорейшън, Си Ен Ен и т.н.

Или  за тази  ситуация с участници, дейността в полза на някои от които е предмет на този  обвинителен акт .

Изводът на г-н Уорлик не е само за българските медии:

Политическият и икономически натиск засяга всички нас и собствениците на медии във всички страни са изправени пред изкушението да предадат фундаменталните интереси на демокрацията заради краткосрочни печалби.