Стана известен докладът на ЕК COM (2010) 400 за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, заедно с технически доклад.
Това е четвъртият годишен доклад. EК отчита устрем за реформи и прави десет препоръки.
Медийно право
[Media Law] [Nelly Ognyanova]
Author Archives: nellyo
Подвеждащата реклама и новите медии
В САЩ правилата за подвеждащата реклама и за защита на потребителите изрично стигат до новите медии. Вниманието е предимно към задължението за прозрачност, включително за деклариране на връзката на този, който говори, с производител или доставчик на услуги.
В последната версия на ръководството на FTC (1) са дадени много примери (критика на филм, мнения за видеоигри, лекари препоръчват медицински продукти) за изискванията за прозрачност при оценка на продукти от потребители или експерти вече без оглед на средата – телевизия, кино, блог или мрежа.
Кой говори е важно за търговските съобщения.
На по-голямо основание – за нетърговските.
ACTA: кампания в ЕП
В ход е изготвянето на АСТА, Търговското споразумение за борба с фалшифицирането.
Днес стана известна последната версия на споразумението.
След резолюцията на ЕП , според която АСТА не трябва да позволява налагане на т.нар. процедури на трите предупреждения, основни положения продължават да остават с опции, очаква се и изрична дефиниция за интелектуална собственост. В текстовете присъстват автори, изпълнители и продуценти, така че обхватът на акта вероятно ще надхвърля авторските права и правата върху марки.
Част от депутатите в ЕП подкрепиха декларацията срещу начина, по който е регламентирана ролята на доставчиците на интернет достъп, както и срещу някои други разпоредби.
[Вени ми показа текста на сайта на Квадратурата.]
Цифровото разпространение на тв програми
Днес се говори за решението на конкурсната комисия за издаване на разрешение за цифрово разпространение на програмите на обществените оператори. Според Труд днес отново печели Хану Про, защото Хану Про е фаворит на властта и критериите са били като за Хану Про.
За разпространението на търговските програми имаше две състезателни процедури – за двете фази на цифровизацията. Едното състезание спечели Тауърком, другото – Хану Про.
Тауърком и НУРТС ще са в новата компания между БТК и офшорното дружество Манселорд, представлявано от Цветан Василев.
Говори се, че Хану Про вече е привлечено към изпълнение на задълженията по разрешението на Тауърком. Говори се за форми на обединяване на Тауърком с Хану Про и за банката на Цветан Василев зад двете. Банката на Цветан Василев държи парите на държавните предприятия и преди, и сега.
Прилича на конструкция с участието на държавата, въпросната банка, НУРТС, както и някакви други неслучайни субекти, които са се съгласили да играят поотделно и заедно в ансамбъл за цифровия спектър и за цялата медийна индустрия.
Вестниците, аналоговите честоти, цифровите разрешения.
На този именно фон – да не се забравя – правителството одобрило законопроект за прозрачност на медийната собственост.
Написах за Дневник Има ли шанс за прозрачността. Чета, във форума отговарят: “Администрацията няма капацитет, политиците нямат желание, народът нехае. Убийствена комбинация.”
Труд, Медиапул , Сега, Сега 15.07.: Решението се обжалва; Капитал 19.05
Съд на ЕС: хазарт онлайн
Съдът на ЕС е приел решение по съединени дела C‑447/08 и C‑448/08 с предмет преюдициални запитвания относно организиране и рекламиране на хазартни игри онлайн.
В Швеция организирането на хазартни игри без разрешение е незаконно. Забраната не се отнася за предлаганите от друга държава чрез интернет хазартни игри, но законът забранява рекламирането им.
Въпросите са: Може ли държавата да се позовава на императивни съображения от обществен интерес, за да обоснове ограничителната си политика по отношение на хазартните игри. Пропорционална ли е пълната забрана да се предлагат на пазара хазартни игри и лотарии, организирани в друга държава.
Според Съда, допуска се забрана на такава реклама. Не се допуска предвидената санкция за реклама на хазарт отвън да е по-висока от тази за реклама на хазарт от местни доставчици.
Съд на ЕС: не е кино, ако гледаш в онези кабини
Забележително решение е приел Съдът на ЕС по дело C‑3/09 Erotic Center, отговаряйки на следния въпрос:
Трябва ли кабина, която представлява помещение с възможност за затваряне, в което само един човек може да се настани и срещу заплащане да гледа филми на телевизионен екран, като сам пуска филма с поставянето на монета, има възможност да избира между различни филми и за времето, за което е платил, може да избира филм, да се смята за „кино“ по смисъла на Шеста директива за ДДС.
Както се забелязва, Съдът се държи в решението като учителка в начално училище и избягва да каже какво е специално помещение като разглежданите в главното производство кабини и какво е характерни за тези обекти развлекателни услуги.
Кабини за съдържание за възрастни.
Където влизат сами, пускат монета и гледат.
Гледат, но не е кино – така е казал Съдът. За данъчни нужди поне: понятието входен билет за кино по Шеста директива не се отнася за плащане, извършено от потребител, за да може да гледа самостоятелно един или няколко филма или откъси от филми в специално помещение като разглежданите в главното производство кабини.
Езикът на медиите: Fox v FCC
Американският регулатор прие правила за езика на електронните медии.
Съдът отказа да подкрепи правилата, предвиждащи санкции за употреба на неприличен език.
FCC атакува решението пред Върховния съд.
ВС (5:4) потвърди правото на регулатора да налага санкции и върна на апелативния съд да се произнася по конституционноправната част.
Вчера апелативният съд е приел, че политиката на регулатора към езика на медиите съдържа неясни изисквания и поради това действа сдържащо на конституционно защитеното слово (решението).
Регулаторът е шокиран, но ще ревизира политиката си – с надеждата, че ще има ново решение в обратен смисъл, което да защитава децата от неприличието и насилието, с което са бомбардирани все повече и повече.
Спорът започна от Боно (U2) и използването на т.нар. F- думи по време на събитие в най-гледаното тв време.
Британският закон за трите удара – в съда
Европейският парламент , който в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон ще трябва да одобри текста на споразумението ACTA, призова ЕК да направи оценка на въздействието от прилагането на ACTA по отношение на основните права и защитата на данните. Според ЕП, АСТА не трябва да позволява налагане на т.нар. процедури на трите предупреждения.
Същата логика на национално равнище: Великобритания прие Digital Economy Act, в който проведе политиката на трите удара (aka трите предупреждения или градирания отговор). Законът предвижда задължения на доставчиците на достъп да контролират спазването на авторското право онлайн.
Доставчиците имат съмнения доколко това е прието процедурно коректно, доколко е в съответствие с правото на ЕС, доколко личната неприкосновеност на потребителите е защитена и доколко мерките са пропорционални на целите.
Реакции в специализираните издания – “войната е обявена”.
Позициониране на продукти: решения на регулаторите
Новото законодателство на ЕС не изключва възможност за позициониране на продукти в аудиовизуални медийни услуги. Държавите от ЕС допуснаха позиционирането на продукти и вече има първите решения на регулаторите по прилагането на националните норми.
В решение от Белгия регулаторът обсъжда триминутен репортаж за откриване на ресторант, в който според решението има неоправдано изтъкване и пряко рекламиране (нарушения на чл.11, пар.3, б.б и в от директивата) при позиционирането.
В предходно решение същият регулатор санкционира оператор отново за рекламиране (интервю със спортист, който има договор като лице на определена търговска марка) и за неоправдано изтъкване на продукт при позиционирането.
