Имаше такъв руски филм. Днес има очакване за два кадъра от нашия живот, в които ще блесне истината за начина, по който се вземат решенията в държавата (в рамките на предмета на този блог):
*
Публикуван е проект на Политика в електронните съобщения. Тя следва Секторната политика в далекосъобщенията (1998, актуализирана 2000, 2004).
Проектът ни разглежда като потребители (и рядко, почти никъде – като граждани). Известната позиция на правителството по 251 ЗЕС е отразена така в проекта:
“Особено внимание трябва да се обърне на чл. 251 от ЗЕС и Директива 2006/24/ЕО за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, както и Наредба № 40 от 07.01.2008 г. за категориите данни и реда, по който се съхраняват и предоставят от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за нуждите на националната сигурност и за разкриване на престъпления. Изключването на чл.5 от наредбата с решение на ВАС и последвалите промени в ЗЕС, създадоха сложна ситуация при изпълнението на задълженията на МВР. Въпросът отново е поставен за решение в Народното събрание.”
“Особено внимание да се обърне на чл.251” е неясна позиция за една стратегия. Липсва изявлението, че се “осигурява висока степен на защита на неприкосновеността на личния живот и личните данни на физическите лица, като всяка намеса е пропорционална на целите ” – както е заявила ЕК.
*
Този абзац от проекта е важен още днес, защото вариантът на МВР за 251 ЗЕС утре се гледа в зала – независимо от реакцията на вътрешната комисия.
“Въпреки съпротивата на част от колегите законопроектът беше разгледан от вътрешната комисия и беше отхвърлен като противоречащ на конституцията и НПК”, казва след заседанието на комисията председателят й Минчо Спасов (НДСВ), доклад на комисията:
Като прие за неоснователни и несъстоятелни мотивите на вносителите Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа “против” и без гласове “за” и “въздържал се” не подкрепи предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 954-01-60, внесен от Христо Величков и гр.нар.пр. на 13.03.2009 г. и предлага на Народното събрание да го отхвърли като недопустим и противоконституционен.
След дълги обсъждания за компетентността на европейски регулатор в електронните съобщения вчера е постигнато джентълменско споразумение за BEREC (Body of European Regulators in Electronic Communications) – засега.
Повече за оставащите въпроси и за неутралността на мрежата в ЕС.
B отчета на СЕМ за 2008 деветте члена на регулатора три пъти настояват, че спектърът е държавна собственост:
И отново:
И пак:
Ако беше така – какъв План Женева, каква RRC-06 за нашите изключително собствени честоти?
( Замучились вы с иксами, запутались в нулях.)
Имате радио или телевизия? Искате да имате?
Викайте адвоката си, ще ви регистрират или ще ви вписват, ако ви лицензират.
На сайта на СЕМ – пpоект за правилник за регистриране на радио- и телевизионни оператори. Заглавието е за регистриране на оператори, нормите са за регистриране на програми – ако това има значение за някого.
Срок за становища – един месец.
СЕМ вчера публикува на сайта си отчет за 2008. (док.файл)
Да четем. Има т.1.2. “Медийна среда“. Какво твърди СЕМ:
“7 телевизионни програми се разпространяват наземно. Три от тях се разпространяват на територията на цялата страна – БНТ, „бТВ” и „Нова телевизия”. Останалите четири са регионалните центрове на БНТ в градовете Варна, Пловдив, Благоевград и Русе.
В Република България са лицензирани още 197 далекосъобщителни оператори, които използват ограничен честотен ресурс и разпространяват програми по наземен път. В страната са изградени 1800 кабелни мрежи, поддържани от 635 далекосъобщителни оператори, които предоставят далекосъобщителни услуги, и 23 оператори, чиито програми се разпространяват чрез сателит. Двама далекосъобщителни оператори предлагат цифров пакет програми.
160 оператори осъществяват далекосъобщителна дейност, като разпространяват 118 радио- и 42 телевизионни програми, в режим на временна търпимост, съгласно изискванията на §9а от ЗРТ.”
Режим на временна търпимост – това е удивително:
Какво става с ревизията на правната рамка на електронните съобщения – в дневния ред на Съвета днес; първо съобщение.
В Официален вестник – Общата позиция на Съвета по Регламент за създаване на Група на европейските регулатори в областта на далекосъобщенията (ГЕРД). Трансформираната идея на ЕК за европейски регулатор.
Днес в Официален вестник – Многогодишен план за действие за периода 2009-2013 г. в областта на европейското електронно правосъдие
Извършена е значителна работа по единния портал за европейско електронно правосъдие, който да бъде създаден до края на 2009 г. Порталът ще предоставя достъп до системата за електронно правосъдие, а именно до европейски и национални информационни уебсайтове и/или до услуги.
Честотата на 7 дни, която преди време отиде у ББТ, сега е отишла у ТВ7.
“Няма никакво значение дали в момента ние ползваме тази честота или някой друг, защото всички кабелни оператори могат да кандидатстват за ефир по новите правила на КРС”, казва Кирил Гоцев от ББТ пред Дневник.
ТВ7 дори не изчака предизвестената бележка за спектър от КРС. Сякаш няма закон, сякаш няма регулатор.
31 март. Миналата седмица регулаторът е уведомен, казват от КРС пред Сега.
Един човек през 1849 г. осъдил друг човек за клевета, публикувана във вестник 19 години по-рано.
160 години по-късно във Великобритания тази възможност (Duke of Brunswick rule) остава. Съдът за правата на човека не пожела да я квалифицира като ограничение на свободата на словото в нарушение на чл.10 Конвенцията.
Едно от предимствата на електронните версии на печатните издания е възможността за архив онлайн. Цифровият архив на The Times съдържа публикации от 1785 насам. Издателят поиска от Страсбург да се произнесе, че горното правило (отнесено към архивите онлайн) ограничава свободата на словото.
Пита се: осъществява ли се клевета чрез (всеки) достъп до онлайн архив и докога? Издателят настоява пред Съда в Страсбург да се приложи американският модел (single publication rule). Съдът обаче е потвърдил, че е възможна клевета онлайн и чрез достъп до електронни архиви в отдалечен момент, независимо от отговорността за публикацията на хартия.
