Медийно право

Явлението  “За удобство ме наричайте собственик” прегражда усилията и възможностите за прилагане на конкурентното, данъчното, медийното и пр. право. Цитираното интервю мери ръст  с друго интервю “За удобство ме наричайте консултант”.

Днес са повдигнали обвинение срещу “За удобство ме наричайте собственик”.

Някой ще повярва, че е акция срещу явлението, а не срещу един претендент за власт, когато акцията застигне  “За удобство ме наричайте” в обръчите на управляващите.

Изказванията на министър – председателя Станишев и на министър Петър Димитров, освен че са в противоречие с чл.117, ал.2 от Конституцията на Република България, съдържат и неистини. Не е вярно, че съдебният акт не е мотивиран. Определението на съда е мотивирано, същото е изпратено на медиите още на 6 ноември и всеки грамотен човек може да го прочете и да разбере, че само мнозинството на кредиторите, а не съдът има право да решава за броя на синдиците и кои да са те конкретно.

Не е вярно, че постановеният от градския съд акт не подлежи на обжалване. Обжалването пред апелативен съд е изрично предвидено в Търговския закон.

Не е вярно, че невъзможността да бъдат изплатени трудовите възнаграждения на работниците се дължи на постановения съдебен акт от Софийския апелативен съд.

Недопустимо е представители на изпълнителната власт, и то министър-председателят на държава членка на Европейския съюз, да коментират по същество един съдебен акт и то от гледна точна на икономическа и политическа целесъобразност.

*

Удивителни са двата аргумента на министър-председателя срещу едно съдебно решение: (1) юристите на БСП и на две министерства смятали така; (2) работниците имали нужда от защита.

Не е за вярване, че си го е позволил. Напомня Берлускони, той говори всичко за съда – а и изобщо всичко.