Управляващите (агресивно) : Очернят, очернят българската държава пред ЕС. Това е кампания за дискредитиране на България.
Барозу (раздразнено) : Корупцията и организираната престъпност нямат място в Европейския съюз, те не могат да бъдат толерирани. Честно казано, не може непрекъснато да повтаряме, че още трябва да се направи. Европейската комисия не може да бъде съдия и да замени изпълнителната и съдебната власт.
Хор (с гняв) : Пращай колониалната администрация. Рила ни е мила. Оставка, във всеки случай.
Стефан Гамизов, Гласове (мрачно) : Всичко, което се случва, цели да доведе колкото е възможно по-бързо Бойко Борисов до някакъв висок властови пост. За съжаление сме поставени в трагичното положение да избираме между лошо функционираща демокрация и добре функционираща диктатура.
Хор (замислено): Това ако е избор. Да спасим Рила. Пращай колониалната администрация. И не бъркайте затвора с оставката.
Холандски депутат е публикувал в интернет видео (вижте го), което очевидно отговаря на критериите за враждебна реч (призовава към омраза, подтиква към нетърпимост и неприемане и пр.) на верска основа.
Министър-председателят на Холандия разпространи изявление, в което изразява съжаление по повод на появата на антиислямския филм. Вече е заведено и дело.
В Европа най-масовото законово ограничение в областта на словото е срещу враждебната реч.
Буш рядко говори за свобода на словото – но тези дни се е произнесъл. Много интересно, става дума за осигуряването на безпристрастността (чрез различни гледни точки) по противоречиви въпроси от обществен интерес. В Европа това е стандарт, в САЩ обаче е бивш стандарт (Fairness Doctrine). Съдът по едно време казва, че балансирането е ограничение. Сега демократите имат идея да възстановят изискването за безпристрастност.
Буш заявява намерение да наложи вето: “ако САЩ е световен лидер, това не е заради ограничаване на свободата на словото, а заради утвърждаването й. Свободата не е дар от Америка за света, тя е дар от Бог.”
Свободата на словото като дар от Бог.
Високи образци на публична реч, има и по-високи дори – министърът на вътрешните работи на Република България обичайно ги въвежда с “Ако възпитанието не ми пречеше, бих казал, че”.
Възпитанието не му пречи. За ограничаване на достъпа на децата до арогантния уличен език, принадлежащ към незаконно или вредно съдържание по дефиницията на Европейската комисия, най-добре телевизиите да го излъчват между 11 и 6 или кодирано, при неприличното.
В интернет явлението може да се филтрира с родителски софтуер. Както пише в един пародиен блог, с нашите филтри можете да се пазите и офлайн, но има и други предложения – Пейо разсъждава върху защитата, и Еленко, и в Дневник има идеи.
Заслужава подкрепа идеята за Литературен конкурс: “Оставката на министъра”. Очевидно става дума за навременна българска инициатива по случай годината на медийната грамотност, обявена от Европейската комисия, с цел да се развият уменията и критичното мислене при работа с информация.
*
Вж и Бойко Пенчев, “Си работим с него максимално”
[връзката – от Читател]
Върнете ни Дискавъри.
Еircom е ирландски доставчик на интернет достъп.
Другата страна по делото са четири големи звукозаписни компании (обичайните – EMI Records (Ireland) Ltd, Sony BMG Music Entertainment (Ireland) Ltd, Universal Music (Ireland) Ltd, Warner Music (Ireland) Ltd).
За пръв път в Ирландия се предприема опит по съдебен ред да се принуди доставчик на интернет достъп да ограничава обмена на файлове. Акцията е предизвикана от отказа на доставчика да филтрира или блокира по друг начин разпространението доброволно. Ищците казват, че има как да се филтрира ефективно – например да се използва софтуер от Audible Magic Corporation.
Доставчикът казва, че няма да използва Audible Magic – и следва дело IRMA v. Eircom. Digital Rights Ireland обяснява отново за какво става дума : представете си, че пощите отварят и гледат дали е законно съдържанието на всяко писмо.
Войната е продължение на политиката с други средства. Молят те да филтрираш, ако не филтрираш, те съдят. В момента това е ситуацията в ЕС: държавите се опитват да подпишат споразумения с доставчиците на интернет достъп, производители на съдържание и други, в които доставчиците доброволно да се съгласят да контролират съдържанието. Някои държави успяват, други – не.
Американският регулатор прие правила за речта в електронните медии, съдът отказа да подкрепи правилата, предвиждащи санкции за употреба на неприличен език (решението) .
Комисарите Мартин и Копс изразиха разочарование. Спорът беше отнесен към Върховния съд, през миналата седмица ВС е приел делото за разглеждане – днес NYT припомня какъв беше поводът за издаването на правилата – появата на Боно и др.