Медийно право

Дискусията се е водила в Комисията за граждански права на Европейския парламент. Разбира се, IP адресите не се отнасят до хора, а до машини. Но в определен контекст те дефинират физически лица, съгласили са се участниците, и тенденцията определено се засилва при IPv6.

Идеята има подкрепата на германския комисар по лични данни.

Тилак работи за Щерн, отразява работата на институциите на ЕС в Брюксел. През 2002 публикува критични данни за дейността на европейската администрация. ОЛАФ (European Commission’s Anti-Fraud Office, OLAF) започва да се занимава с него – враждата им започва в производство пред Европейския Омбудсман, скоро след това по искане на ОЛАФ белгийската полиция изземва от офиса на Тилак документация, компютри, дискове, мобилни телефони – с намерение да разкрие източниците му на информация вътре в комисията.

Към онзи момент белгийското законодателство не защитава тайната на източниците. Тилак решава да се обърне към Съда на ЕО – но без резултат, решението е срещу него (Т-193/04 и С-521/04).

Накрая подава жалба до Съда в Страсбург. Излязло е решение в негова полза – повече от пет години след първите събития през 2002. Защитата на източниците – основа на свободата на пресата. Но пътят до този извод в конкретния случай е доста дълъг.

И последни развития: В началото на февруари белгийската полиция връща на Тилак всички иззети документи, а той дарява 10 000 евро (обезщетението от Страсбург)  на Международната организация на журналистите.

Според директива Телевизия без граници държавите от ЕС изготвят списък на събитията с важно обществено значение, по отношение на които осигуряват достъп на аудиторията. Това става със защитни мерки, така че аудиторията да не се лиши от възможността да гледа тези събития, най-често става дума за спорт.

ФИФА оспорва пред Съда на ЕО списъка на Белгия като твърди, че ограничаването на правата за излъчване на живо на световното първенство за купата на ФИФА не е основателно, пропорционално или необходимо.

По дело C‑374/05 на Съда на ЕО с предмет преюдициално запитване в областта на рекламата на лекарствени продукти, Съдът прилага директива 2001/83.

Чл.90 гласи, че рекламата на лекарствени продукти е забранено да:

• а) оставя впечатлението, че медицинската консултация или хирургическа операция не е необходима, в частност чрез предлагане на диагноза или препоръчване на лечение по пощата;
• б) внушава, че ефектите при приемането на лекарството са гарантирани, че не са придружени от странични реакции или са по-добри от или съответстващи на тези от друго лечение или друг лекарствен продукт;
• в) внушава, че здравето на потребителя може да бъде подобрено с вземане на лекарството;
• г) внушава, че здравето на потребителя може да бъде повлияно при невземане на лекарството; настоящата забрана не се прилага при кампании по ваксинации;
• д) е насочена изключително или по принцип към деца;
• е) се позовава на препоръки на учени, здравни специалисти или лица, различни от горните, които поради своята известност биха могли да насърчат употребата на лекарствените продукти;
• ж) внушава, че лекарственият продукт е хранителен, козметичен продукт или продукт за друг вид консумация;
• з) внушава, че безвредността и ефикасността на лекарствения продукт се дължи на това, че е натурален;
• и) би могъл чрез описание или детайлно представяне на историята на случая да доведе до грешна самодиагностика;
• й) позовава се чрез злоупотреба, заплашване или заблуда на твърдения за възстановяване на здравето;
• к) използва чрез злоупотреба, заплашване или заблуда графично представяне на промени в човешкото тяло, причинени от заболяване или нараняване, или на въздействието на лекарствен продукт върху човешкото тяло или на части от него.“

Съдът изяснява още, че

• държавите са длъжни да предвидят в своите национални законодателства забрана на използването в рекламата на изявления на трети лица, когато те оставят впечатлението, че използването на лекарствения продукт допринася за засилване на „общото усещание за добро състояние“ и че
• рекламата на лекарствен продукт под формата на лотария, обявена в интернет, е забранена.

Това са забрани при рекламирането по принцип, а не само за тв реклама.

Нашият закон е Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (2007). Рекламата е на разрешителен режим по този закон. Нашият орган за контрол трябва да е Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването, а при електронните медии – и СЕМ.

Ново решение на Съда на ЕО. Важен въпрос за нуждите на рекламата, тъй като рекламата на лекарствени средства е детайлно регулирана и в определени случаи забранена.