Медийно право

Статусът на юристите е въпрос, обсъждан напоследък в САЩ- включително вчера, днес. Коментира се известна тревожност (в някаква част от професионалната общност): дали юристите въплъщават, както преди, дефиницията за успех.

В обществото, където рискът се цени, нови герои (отпаднали от системата студенти) правят милиарди от интернет бизнес. Както пише WSJ, въпросът дори не е само в парите, променят се критериите за успех. Според форума – променят се, но не много от времената на Шекспир и намеренията за “първото нещо” в Хенри VІ (first, let’s kill all the lawyers).

Все пак новият президент се очаква да е юрист, въпросът е какъв, Харвард за Обама.

Американски професори по право обсъждат нещастни ли са професорите по право (юристите в университета, по-точно). И по-нещастни ли са, отколкото останалите преподаватели в университета.

Теза: професор по данъчно право формулира три причини, които правят професорите по право нещастни: анонимност, ирелевантност (няма ефект от работата им) и липса на точна система за оценка на напредъка.

Антитеза: няма доказателства, че професорите по право са специално нещастни, има координатна система за оценка (на изследванията, на преподаването), освен това има търсене за такива позиции, което се разчита като симптом за удовлетвореност.

Синтеза: академичната работа има предимства (напр. пред работата в бизнеса) – (1) имаш относително голям контрол върху времето си, (2) имаш относително голяма възможност да работиш точно каквото искаш, (3) винаги имаш възможност да съчетаваш академична работа с друга, която да има по-бърз или по-видим или по-измерим ефект.

Но предимствата не са гаранция за нищо, нещастието (нещастността) не е функция от обективните параметри на работата.