Медийно право

Да извикаш “Пожар!” в препълнена зала и да причиниш паника е известен пример за слово, което не се ползва със защитата на Конституцията (когато няма пожар, разбира се.)

Адвокат в Колорадо защитава ученик, използвал нецензурен език, със следния аргумент: Да извикаш Fire! e опасно, но да извикаш [друга F-дума] не създава непосредствена опасност и затова не е противоконституционно.

В уникалната защита адвокатът не е жалил сили да изложи исторически, статистически, съпоставителни и т.н. аргументи за конституционността на нецензурната реч.

Със Закона за държавния бюджет 2008, обнародван в последния бр.113 /2007 на ДВ, се изменя параграф 2 на Закона за радиото и телевизията.

Както и в последните години,  началото на действието на фонд “Радио и телевизия”  се отлага с една година –  сега за 1 януари 2009, съответно се удължава с една година финансирането на регулатора, БНТ и БНР от бюджета.

Новостите от САЩ – поискали са от всички основни кандидати за президент да отговорят на въпроса: “Десет щата ще въвеждат закон за органичаване на видеоигри с насилие. Ако вие станете президент, ще подкрепите ли подобни мерки на федерално равнище?” Хилари Клинтън е с идеи за регулиране ( Lost me, Hil! – Wired), Обама – за саморегулиране.

В Европа също има раздвижване по темата. В началото на годината Франко Фратини поиска регулиране на видеоигрите, съдържащи насилие. Към момента в Европейския парламент се предлага класификация и означаване на аудиовизуалното съдържание, а Вивиан Рединг излага идеите си тук.

Междувременно британският регулатор (British Board of Film Classification) успя да забрани Manhunt 2, апелативната инстанция – да отмени забраната, но се очаква BBFC да обжалва решението.

Има заявка, че през 2008 ЕС ще се занимава със съдържанието онлайн, не само с видеоигрите с насилие.

Съдът в Страсбург е решил делото Lindon, Otchakovsky-Laurens and July v. France (решението е от миналия месец, но става известно сега).

Първият е написал книга за Льо Пен, вторият е председател на борда на издателството, което я издава, третият работи в Liberation и взема решение за публикуване на петиция в полза на автора, като петицията повтаря (възпроизвежда) твърденията срещу Льо Пен: шеф на банда убийци, лъжец, който клевети опонентите си, за да отвлече вниманието от себе си, вампир, който живее от мизерията на електората си и от кръвта на враговете си и т.н.

Защитата в Париж се основава на тези като: (1) романът е фикция, продукт на въображението; (2) оценки и мнения се защитават от закона, когато са добросъвестни. Съдът обаче произнася присъда за клевета.

Съдът в Страсбург взема предвид, че Льо Пен е известен с екстремистки възгледи, привличан е към отговорност за подбуждане към расова омраза и т.н. Но в конкретния случай намира, че са преминати допустимите граници в политическите дебати, тъй като свободата на словото предполага задължения и отговорности.

Според съда няма нарушение на чл.10, свобода на словото, дори по отношение на редактора в Liberation за петицията, защото той бил отговорен не за оценката и позицията си, а за възпроизвеждане на клеветнически твърдения (republication).

Решението е важно за дефиниране на понятието отговорна журналистика (в особеното мнение също  се обсъжда значението на санкцията за сдържане на безотговорната журналистика). Вижда се и кога съдът би признал добросъвестност (изследвани всички факти, безпристрастен тон, дистанция) – което е съществено за законно упражняване на критическата функция на медиите.